Славена Шекерлетова

Стефания Георгиева и нейният театър АТОМ сме имали възможност да гледаме много пъти в Пловдив и да се удивляваме на невероятните сцени от движение и танц, които младите артисти създават. От няколко години групата показва своите проекти не само в България, а и в чужбина. А също и организира обучения по съвременен танц. Повод да си говорим със Стефания сега, обаче е нещо малко по-различно, но по същество доста творческо решение, изпълнено с въображение и любов. Става дума за това, че от няколко месеца тя, заедно с нейния съпруг Иван -Александър напускат София и заминават да живеят на село, което се намира на 70 километра южно от Ямбол. Какво ги води там и хубаво ли се живее на село през техните очи и опит - това обсъждаме с една от най-интересните и талантливи млади хореографки у нас. 

В едно интервю за БНР казваш, че всяка ситуация за теб е танц. Какъв танц е преместването за живот на село?

От тези, за които съм мечтала да хореографирам, но все съм отлагала и не съм намирала време :)

Кое те привлече и кое те вдъхновява в живота на село?

Привлече ме съпругът ми Иван-Александър. Това е неговото село. Тук той е прекарвал летата си като малък и откакто сме заедно, вече повече от пет години, идваме за малко лятото и връщането ни към София винаги е тегаво. Миналата година реших, че искам да посадя зеленчуци, отгледах разсади в София и на първото ни идване на село ги засадих. Поливането им беше и една от основателните причини да се връщаме редовно, дори за малко. Да вкусиш от домати, краставици, моркови, магданоз, които сам си отгледал е мега яко чувство. Вдъхновяват ме хората и децата във Воден, природата, забележителностите, къщите... всичко. Тази година, малко преди началото на извънредното положение, си дойдохме на село и вече четири месеца сме си тук. Имаме си бял котарак, приютихме кучето Рей, мислим за кокошки... абе работата е Остави се да си Воден.

Колко са жителите на Воден и какви са ви отношенията с тях? Предполагам много ви се радват…

В селото има разнообразни жители, мисля около 250 души. Има деца, младежи, родителите им и по-възрастни хора, които носят и разказват много интересни истории от селото. Откакто сме тук, на Иван-Александър му хрумна супер якото "Остави се да си Воден" - нещо, което искаме да развием като серия от инициативи в село. Засега се срещаме редовно с децата, организирахме им класове по балет с Калина (сестра ми) от АТОМ, нарисувахме футболното игрище, всяка неделя сме на "Не деля" походи до язовира, разкопките и т.н., скоро ще си правим ситопечат работилница за тениски с логото, работилница за картички с Юлия от J&S scrapbook Studio и ще обособим място в читалището, където ще подредим всички подаръци, които различни хора ни изпратиха за децата.

Като артист, хореограф, имаш нужда от сцена, би ли намерила своя сцена в село Воден и публика, която би отишла там?

В село има читалище с голяма зала, по-малки пространства и сцена. Пространството е много подходящо за репетиции и артистични резиденции. Това е една от посоките, които искам да развия тук. Мисля си, че би било прекрасно място за работа на артисти, както и любопитно да се види как публиката тук и в района би възприела изкуството им. В София да откриеш зала и да организираш публика е процес, който често е много натоварващ и неприятен... все не ти отговарят на мейлите или все нещо не става, или екипа ти се пръска, защото е зает или е в задръстване :) Да гледаш нещо във Воден, обаче би било специално преживяване, мисля. А има и много приятни две къщи за гости, където може да се пренощува, може да се разгледа църквата в село, разкопките и какво ли още не...

Как се развива АТОМ театър и какви нови изяви може да очакваме, в тази ситуация дали ще е скоро е друг въпрос?

АТОМ се развива чудесно. По време на извънредното положение бяхме част от един танцов фестивал/конкурс в Хановер онлайн, участвахме в дискусионния панел на 180 градуса и водихме онлайн класове по балет. Доста от събитията ни бяха отменени, но пък имахме време да погледнем на работат си от друга гледна точка и да си починем малко. В момента активно подготвяме следващото си събтие АТОМ Хореографски Серии#4, с което много се гордеем. Тази година сме част от Календара на културните събития в София и ще се фокусираме изцяло върху локалната сцена. Хореографите, които тъкмо селектирахме, са само от България и в началото на септември ще се срещнат с танцьори в залите на Dance Station, за да създадат три миниатюри в три различни направление - видеотанц, сайт-спесифик и за сценично пространство. Представянето ни ще бъде на 12ти септември в ТР "Сфумато".

Какви са трудностите пред независимия театър у нас и има ли светлина в тунела?

Много трудности си създаваме сами, много трудности ни създават и институциите, с които се налага да работим. Не знам дали и кога нещата ще бъдат вълшебни, но вярвам, че ако продължаваме да работим и срещаме публиката с работата си, ако публиката възприема добре това, което вижда и има нужда да го гледа, ако подходим по-бизнес към изкуството, което правим, нещата ще се подобрят. Едно от доста неприятните неща, които ни се случиха напоследък, а се оказва и не само на нас е "Пловдив 2019", които след повече от 8 месеца, все още не са изплатили дължимите към артистите суми за проекти, които са реализирали през 2019-та. Надяваме се това да има по-голяма гласност и "Пловдив 2019" да направи нещо по въпроса.

Разкажи ни някоя интересна история от село Воден и може би с какво е интересно това място за хората, които търсят позабравени места и друг вид туризъм.

Във Воден, област Ямбол, община Болярово (казвам го, защото има и друго село с това име :) има невероятна стара църква, която наскоро разчистихме с доброволци от селото по инициатива на новия кметски наместник. В района има разкопки на манастир и крепост - Малкото кале, има язовир, музейна сбирка в читалището с носии и предмети от Воден и разбира се - готини хора.  Друга интересна инициатива е "Тур Странджа". Те организират различни преходи, които преминават през цялата планина и през село, и завършват на морето. Иначе, интересни истории можем да разказваме, ама като дойдете :)

ВИДЕО от живота на село с намигване

заглавна снимка: студио АЛЕКС

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…