Аня Петрова

Абе, винаги съм се чувствала като черната овца на всяко общество, в което съм се опитвала да се впиша. Чета книжки, не гледам телевизия, даже нямам телевизор от две години. Ходя на театър и опера, а за дискотеките – ами, не. Пробвах се няколко пъти в ранните младини и не ми хареса. За да можете да разберете болката ми, аз съм на 21 – разцвета на силите, младостта ми, студентски години, айляк! Да бе, да си купя книга и да нямам пари за храна ми е любимото, а народът ми се чуди ли, чуди. Та аз дори нямам време да ги прочета, купувам ги, защото ми харесват, а знам, че някога ще забравя за тях, така че ги складирам. Трупат прах в шкафа ми или ги давам на някой друг да ги прочете с обещанието, че няма да ми разказва нищо.

Дразнят ме онези погледи, които ми нарушават личното пространство в автобуса, например. Влиза същество с розова коса, разпокъсани панталони и кубинки и гледа като терорист (това съм аз, да вметна само). Сядам до поредната баба, а тя си мисли, че не виждам потресения й поглед. Как не го е срам това младо поколение, значи! Не стига, че благодари за билетчето си, ами и вади книга и чете за 5 спирки! Срам! Срам! Предпочитам да ме е срам, отколкото да водя поредния разговор за прегоряла леща/боб (броя ги, 7 за сега на брой). Питам аз някоя колежка какво е чела последно и ми се отговаря „Космополитън”. Да, добре, хубаво четиво. Няма проблем. Велико е даже, не знам как все още не е станал бестселър. Абе, хубаво е че все пак четат, но да кажем, че това не се вписва в идеите ми за интелектуално ниво, което бих допуснала до себе си. Да, високомерна съм… Та, след лирическото отклонение, искам да кажа, че това ме плаши много. Плаши ме преподавателка, която ми разказа как студент отива при нея и й казва, че не е успял да намери произведението, което има да чете, защото книгата-сборник е била много дебела. От тук ни навежда мисълта, че човек изучаващ филология или социология дори не осъзнава, че има съдържание на сборните томове. Плаши ме, че се задава въпрос „Какво е лирика”, но  никой не може нито да отговори, нито да даде пример. Плашат ме преподавателите из школата в страната, чийто любим въпрос е „Какво е имал предвид авторът?”. Плашат ме пак те, които вкарват в главата на младите идеята, че писателите са мъртви, измъчени и евентуално застреляни. Плаши ме поколението на майка ми, което не признава, пак, писател, освен ако няма кръстена улица/училище/булевард/град на него. Ако не си в учебника по литература – МАЙНАТА ТИ! Изложби? Хахахахахаххаа. Да бе, кой ще ти отиде на изложба? Моля ви се, провесени картини и човек, който си вярва много. Отиваме, само заради безплатното вино. За фотографията изобщо няма да говоря, това у наше село не се приема за изкуство. Ако си фотограф – снимаш само сватби и кръщенета. Край на въпроса. Музика – трябва да са на сцена минимум 20 години и майка ти да те е приспивала с техни песни, за да ги уважаваш. Не би дал и два лева вход за нова банда. Защо ли? Ми, няма причина, така си отгледан. От къде да знаеш, че срещу тези ми ти пари би намерил едно съкровище. За театъра какво мога да кажа? Докато не се направи постановка по „Здрач” не очаквайте интерес от младото поколение. Пука ни, че ни дреме на спектаклите ви. Бях в Камерна зала на Драматичния, гледам си аз „Дисни Трилър”, а девойчето до мен се тагва във Фейсбук, че е на театър. За нещастие изпусна велик момент, на който всички се смееха и ръкопляскаха, та тя почна да се върти и да пита какво се е случило. Да живее социалната мрежа убила социалния ни живот!

Мечтата ми е да стана министър на кОлтОрата и да въведа тази красива дума на всекъде. Представяте ли си „Дом на кОлтОрата Борис Христов” .Ще държа на малките и големи букви, разбира се. Ще вкарам велики произведения в училище, като автобиографията на Парис Хилтън, например. Да си знаят децата, че ако си слаба, руса и с отворени крака всичко може. Ще приветствам с отворени обятия всички терапевтично написани творби. Всички бездарни глупаци, които сега заемат важни длъжностни места и ми отговарят за кОлтОрата, защото „ако се купува, ще се продава”. Защото е много важно да покажеш на един народ, че колкото и да си бездарен, стига да имаш правилния финансов подход и гръб, който те пази – абе, можеш! Сега започваме бавно и плавно да си подаваме оставките и накрая дори няма да има смисъл от Министерство на кОлтОрата, така че вероятно като дойде моментът аз да заемам тази длъжност ще отговарям единствено за статусите във ФейсбукА и коментарите по снимките ви.