Ако си представим Bee Bop Cafe като кошер, то тази вечер приятното жужене на „пчели, оси и стършели” бе заради Владислав Христов и представянето на новата му, първа по рода си хумористична книга. Сред публиката се открояваха познати лица от пловдивската литературна сцена, а в ролята на водещ влезe Петър Краевски.
Като встъпление, той припомни амплоато на Владислав Христов – „майстор на хайку, разкошен поет, блестящ фотограф, журналист, който пише статии, прави интервюта – успешен автор“. След това описа състоянието на съвременната хумористичната среда, включваща всякакъв тип изяви – от смешни клипчета и мемета в социалните мрежи, до телевизионни предавания, пълни със скечове и вицове. В противовес Краевски посочи, че пишещите добра хумористична проза стават все по-малко и не е задължително те да бъдат зевзеци, а напротив, използват веселото слово като носеща вълна за по-дълбоко послание.
– Тези просветени скептици се опитват да издигнат веселието на малко по-високо ниво. Да го превърнат в литературен факт. Владислав Христов прави сериозна заявка да бъде един от тях.
Сред това продължи :
– Три неща ще кажа за книгата „Мед от оси“. Първо – много сполучливо заглавие, което е защитено достойно от корицата на Василена Георгиева, а и от текстовете вътре. Второ – разнообразни жанрови форми – фейлетони, диалогични текстове, пародии и дори по-публицистична сатира, която е излизала във вестник „Стършел“. Сам по себе си този факт е гаранция, че авторът не случаен. И трето – стремежът на Владислав Христов да се придържа към по-верния подход, тоест не да се мъчиш да ни разсмееш на всяка цена и така да провокираш съчувствие, а просто да си разкаже историите, а усмивката да дойде естествено.
Самият автор продължи с характерния си прям стил на изказ и жестове, като в едни от първите си реплики разказа за софийската премиера на книгата и дъжда като лакмус за успеха ѝ.
– Живеем в едни не много весели времена и въпреки това, хуморът е най-силната съпротива на всичко което се случва.
Владислав Христов сподели, че е писал тези над 85 текста през последните пет години и това е неговата лична съпротива към абсурда, който ни заобикаля и тези негови „малки реакцийки“ са били нещо неизбежно, така както и поезията. Част от тях са излизали в най-стария в момента вестник в България – „Стършел“, където всяка седмица излиза негов материал. От седем години и той е част от „стършеловото гнездо“ и това му носи голяма радост. Като пред близки приятели Влади сподели, че неговата майка събира ревностно вестника и това е изиграло роля в неговото възпитание. От работата си със „стършелите” ,като автор извлякъл плюса от този начин на сбиване на текста и неочакваност и оригиналност на текста, които да „преобръщат читателя“. За заглавието „Мед от оси“ и първата част на книгата “Пилешки вратни пържоли“ споделя, че са абсурдни и са провокирани от ситуации, случки и случайно срещнати хора и така се раждат фейлетоните. Във втората част “На живо от събитието“ са включени текстове, които имат репортажен елемент. От медийния поток успява да извлече някое събитие, да вкара персонаж, който така се забърква, че го довежда до още по-голям абсурд. Третия раздел “Рецепти за усмивка“ авторът определя като най-смешния. Там той дава съвети, как да не се скараме с комшиите по Коледа, как да не се забавим с изхвърлянето на киселото зеле и тем подобни съвети, които предизвикват в читателя усмивка.
За книгата си Владислав Христов казва, че е забавна и тъжна, защото двете категории е трудно да бъдат разделени, както в живота, така и в литературата.
– Радостта и тъгата са част от цялото и ни спохождат ежедневно, затова не трябва да изпадаме в капана на категорията и ставаме „неверни определители“ на това каква е дадена книга.
По фотографски той се стреми да улавя момента и някои от фейлетоните е написал за 15 минути, за да го запечата като снимка и после евентуално да го „дооправя“. И тук както и в поезията, Влади казва, че колкото го ремонтираш и мислиш, нещата стават по-зле. Краевски репликира:
– Ти да не си станал квантов писател?
– В крайна сметка аз искам да сведа нещата до абсолютният минимум, до бялата страница.
– Която е финала на една книга.
Разговорът се пренася в темата за писането на хумор като „вид мазохизъм“, който пишещият си причинява.
– Всичко, което правим минава през нашата болка, първо, и после минава през други канали, било проза или поезия. Там пък е най-голямата касапница! Това, което на пръв поглед е леко и забавно, говори за една богата литературна култура.
Владислав Христов изброи автори образци на тази култура: за Чехия – Хашек, Русия – Хармс, Илф и Петров, у нас – Стратиев, Радой Ралин, Мирон Иванов, Алек Попов, Михаил Вешим и ги оприличи на една щафета, която се предава. Стана въпрос и за хуморът в стила на „Шарли Ебдо”, който Владислав определи като едно „перманентно пресоляване на манджата” с цел да хваща за гърлото, но когато става въпрос за религия, нещата се приемат трудно. Затова писането на стойностния хумор е в това да не пресолиш, не само темата, дори всяка думичка. Стана въпрос и за автоцензурата и линията на изданието, добрия вкус и платените медии. За своеобразни острови на спасението в лицето на независими издания, където да четем текстове, които не са писани по поръчка. На въпроса дали е време за хумора на брадвата или на скалпела, Владислав каза, че избира брадвата, за да бъде извадено обществото от летаргията и направи разграничение между четящия и разбиращия читател. Стана въпрос и за Марк Твен, Удхаус, хумора на иглата и подготвения читател. Опасностите дебнат и писателя – да залитне към платени публикации, или компромис в писането с цел да се хареса на широката публика. Краевски постави и друга интересна тема – за успеха и наградите, Христов отвърна, че е претръпнал към наградите, но ги цени, когато е избран анонимно сред хиляди участници в международните хайку конкурси. Като друга ценна награда се спомена „Чудомир”, защото се дава от гилдията.
После Петър Краевски покани присъстващите да се включат в разговора, което доведе до размяна на въпроси и отговори, но също така и на искрени поздравления и пожелания към Влади. Включиха се Ина Иванова, Йордан Велчев, Силвия Димитрова, Панайот Стефанов от Нула 32 и така естествено се премина към автографите.
Разбира се, за мнозина любим момент от вечерта ще остане прочитането на едноименния фейлетон „Мед от оси” от самия автор, което категорично показа, че е успял да вкара всички основни вкусове от живота в книгата си – сладко, солено, кисело, горчиво и умами.
