Водният канал не може да се различи от обширната белота

Все пак хора ходят да спортуват

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Снегът е основен проблем тези дни за пловдивчани и колкото и да не ни се иска, трябва да признаем затрудненията, които ни създава. Пловдив не е виждал такава зима от поне няколко години, а бялата пелерина продължава да трупа на парцали. Но също така не можем да отречем, че е красива. По парковете и природните кътчета тази красота се откроява най-силно, най-вече защото те са по-малко засегнати от човешка ръка. С други думи – неопетнени. Вкочаняващият студ е приятел на природата, защото малцина смеят да излязат на разходка.

Ние го направихме, като избрахме за желана дестинация Гребната база, която без преувеличение, можем да кажем, че е запустяла. Ако сме свикнали да я виждаме обсипана със зеленина, то сега е обсипана с белота, и то чиста. Преспите сняг не са мръсни, а водата в канала не може да се различи заради бялата й повърхност. Слива се с алеите, а ако погледнеш в далечина, няма да можеш да уловиш с поглед хоризонта заради мъглата.

Въпреки това, малцина смелчаги, или пък непукисти, не пропускат редовните си тренировки. От спортните клубове се долавят виковете на спортния хъс и отдаденост, а тук-там някое хлапе ще е пристигнало с родителите си, за да се пързаля с шейна.

Като изключим броящите се на двете ни ръце посетители, единствените останали обитатели са врабчетата, които дори в този студ си намират храна. И макар че виелицата влиза в очите, а крайниците треперят по време на разходката, всяко дърво, всяка висулка, всяко заскрежено листо разказва история.