Print this page

Водният канал не може да се различи от обширната белота

Все пак хора ходят да спортуват

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Снегът е основен проблем тези дни за пловдивчани и колкото и да не ни се иска, трябва да признаем затрудненията, които ни създава. Пловдив не е виждал такава зима от поне няколко години, а бялата пелерина продължава да трупа на парцали. Но също така не можем да отречем, че е красива. По парковете и природните кътчета тази красота се откроява най-силно, най-вече защото те са по-малко засегнати от човешка ръка. С други думи – неопетнени. Вкочаняващият студ е приятел на природата, защото малцина смеят да излязат на разходка.

Ние го направихме, като избрахме за желана дестинация Гребната база, която без преувеличение, можем да кажем, че е запустяла. Ако сме свикнали да я виждаме обсипана със зеленина, то сега е обсипана с белота, и то чиста. Преспите сняг не са мръсни, а водата в канала не може да се различи заради бялата й повърхност. Слива се с алеите, а ако погледнеш в далечина, няма да можеш да уловиш с поглед хоризонта заради мъглата.

Въпреки това, малцина смелчаги, или пък непукисти, не пропускат редовните си тренировки. От спортните клубове се долавят виковете на спортния хъс и отдаденост, а тук-там някое хлапе ще е пристигнало с родителите си, за да се пързаля с шейна.

Като изключим броящите се на двете ни ръце посетители, единствените останали обитатели са врабчетата, които дори в този студ си намират храна. И макар че виелицата влиза в очите, а крайниците треперят по време на разходката, всяко дърво, всяка висулка, всяко заскрежено листо разказва история. 

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…