В България е приет Закон, според който министрите могат да бъдат давани под съд. Закона е променен на 9 юли 1924 г.
1206 г. - Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол.
Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на Константинопол през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.
1878 г. - Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението на руската страна за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа.
Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.). От 1858 г. е генерал-майор. Впоследствие е военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където дълги години представлява Русия. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и впоследствие Русия ? обявява война, довела до освобождението на България. След войната ген. Николай Игнатиев взема участие в преговорите за мир и в подписването на Санстефанския мирен договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.
1885 г. - В България е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата. С този закон се цели предпазването от намесата на чужд капитал в изграждането на линията Цариброд-Вакарел. Решено е и откупуването на линията Русе-Варна, гласувано на 4 декември 1885 г. Линията Русе-Варна е откупена за 44 500 000 франка.
1903 г. - Под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета (ВМОК) в София. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани.
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 г. до 1903 г. в София.
Комитетът е основан през март 1895 г. в София под името Върховен македонски комитет. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 г. широка автономия на останалата в границите на Османската империя Македония. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвена е програма за действие, която е приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След смъртта на Трайко Китанчев за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство.
През 1900 г. Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902 г. През февруари 1903 г. правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.
1923 г. - В България е приет Закон, според който министрите могат да бъдат давани под съд. Закона е променен на 9 юли 1924 г.
1947 г. - Приет е законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.