Петльовден е вторият „Трифуне“ или с други думи – това е денят след Трифон Зарезан. Произходът на празника е свързан с тирания, когато преди години цар Ирод избивал новородените момченца, заради предсказание, че новият цар ще го премахне от трона. За да защити рожбата си, една майка намазала с кръв от заколен петел всички съседни врати. Така тя объркала поредността на палачите и успяла да спаси детето си. С времето тази случка се превърнала в мъжкият празник Петльовден, а и в днешно време се коли петел или ярка за здравето на децата. Изборът на животно се определя от пола на детето, което живее във всяка къща.

Друга история разказва, че Петльовден е свързан с турското робство и събирането на жестокия кръвен данък от поробените българи. Според легендите смела еркечанка , която отказва да даде момчето си на турците. Те я заплашват, че ако не предаде детето, то ще бъде заклано за наказание. Тогава жената казва, че сама ще убие рожбата си, но няма да им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

От където и да произлиза истината за този празник, всичко се събира до една основна точка – майчината обич към мъжката рожба и желанието й да го защити.

Традиционните рецепти за този ден са Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша.

Обичаят гласи, че къщата трябва да се изчисти основно. Хората се пременят и гиздят, кои в носии, кои в булчинските си одежди, след което се прави жертвоприношение с избрания петел. Обикновено той е пъстър и отглеждан още от есента специално за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва. Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Празникът завършва в кръчмата, където жени и мъже се обединяват отново.