Родители и приятели на училището вложиха личен труд и усилия, за да помогнат за ремонта на "новата" сграда на ОУ „Алеко Константинов”

Предстои изграждането на първата сертифицирана площадка за безопасност на движението

Проектът "Аз обичам моето училище" не само украси школото и вдъхна живот на класните стаи, но спомогна за по-бързо и ефективно усвояване на учебния материал

Стефка Георгиева

С над 110 годишна история, основно училище „Алеко Костантинов“ не спира не само да се разраства, но и да осигурява възможно най-добрите условия за обучение на своите деца. Както ви съобщихме през миналата седмица, пловдивското школо стана част от инициативата на LightSource Charity, които подпомагат различни инициативи, като една от тях е подобряване на учебната среда за българските деца. По този повод се срещнахме с директора на ОУ-то, Красимир Ангелов, който не само ни разказа за проекта, но и ни разведе из новите тематични класни стаи.

Всичко това се дължи на добрия екип и нямам предвид само служителите в училището. Това, че се развиваме и се движим нагоре не се дължи на директора, а на това, че работя с най-добрия екип – учители, училищен съвет, родители, деца и приятели на училището, заяви г-н Ангелов в самото начало на нашата среща. Самото училище е било проектирано за 250 деца, а в момента всеки ден в него влизат над 600 ученици. „Превишихме многократно капацитета си и класните стаи не достигат, но сме щастливи, допълни директорът на школото.

Поради недостиг на пространство, от общината са отдали за ползване на Алекото сградата на бившия Междуучилищен учебен център. В „новата сграда“ е реализиран и самият проект „Аз обичам моето училище“, за който ви разказахме. Докато се достигне до този момент, обаче, перипетиите не били една и две. Самата сграда е била в окаяно състояние – течове от покрива, липса на санитарни помещения и обрасъл в дива растителност двор.

Общината помогна, но финансовата помощ беше изключително недостатъчна. Целият ремонт на сградата, по предварителен план, би следвали да ни струва 600 хиляди лева, а общината финансира едва 1/6 от необходимата сума. Родители и приятели на училището със собстени усилия ни помогнаха, за да стане реалност това, което виждате днес, благодарен е Ангелов.

А какво представлява „новата сграда“ на ОУ „Алеко Константинов“, която като на шега се намира на ул. „Алеко Константинов“? От някогашната сграда в окаяно състояние няма и помен. Направен е основен ремонт на покрива, ремонтирани са стаите, изградени са нови санитарни помещения за децата, заради които се е наложило да се отливат бетонни плочи, понеже такива не е имало. И тук на помощ се притичат Артър Спърлинг и Албена Тошева, основателите на LightSource Charity.

Директорът Красимир Ангелов ни разказа, че дори обсъждането по реализирането на проекта не е било никак лесно, тъй като Албена живее извън страна и комуникацията е  водена нощем онлайн. Така се е родила идеята за тематични стаи – огън, земя, въздух, вода и етер, като огънят е представен като слънце, за да не се пораждат пиромански наклонности у децата, а етерът е представен като космос. Петте класни стаи не само са с изрисувани стени, но и са обзаведени тематично. В стаята слънце, например, освен голямата рисунка на стената, обзавеждането и дори щорите по прозорците са жълти. Класната стая Земя съответно е зелена и т.н. Има и една по-различна и особено уютна стая – медитативна, която не се ползва за класна, а за допълнителни занимания на децата.

Училището е получило и много красив подарък от Иван Ламбов. Той е направил прекрасен витраж, носещ името „Галактика на буквите“, на който е изобразен космосът и всички букви от българската азбука. Това бе голям жест от г-н Ламбов, тъй като му платихме само материалите за изработката на витража, заяви директорът на ОУ-то. Самата Галактика на буквите се намира между първия и втория етаж на сградата в южната и част, а когато цветното стъкло бъде огряно от слънчевата светлина, гледката е великолепна.

Г-н Ангелов разказа, че за първи път са посрещнали годината с дефицит, но щастливи. Много от нещата и в двете сгради на училището са подаръци от родители или бивши ученици. Макар че това е коствало не само огромна сума, но и пълна отдаденост, резултатите са на лице. Категоричен е фактът, че в тази среда учебният материал се усвоява в пъти по-бързо и ефективно, а знанията са трайни. „Не се хвалим с това, защото го правим за децата. И все пак съм безкрайно горд с родителите, които не спират да ни подкрепят и учителите ни, които са възрожденците на 21-ви век“, допълни още директорът.

Ако до този момент сте си помисли, че това е краят – далеч сте от истината. Целият екип на Алекото е твърде решен да превърне училището в онова сакрално място, за което сякаш вече четем само в книгите. Децата не само се обучават по различни предмети, но и натрупват знания за живота чрез участието им в различни проекти. Такъв, например, е проектът „Децата и цветята“, в който учениците се включват и изработват цветя от различни техники- рисуване, декупаж, обработка на пластилин и др. Целта е малчуганите сами да се научат да се грижат за обитаваните от тях пространства и да ги направят възможно най-красиви и уютни.

Ремонтите също не са приключили. Тепърва предстои цялостна промяна в двора на бившия Междуучилищен център. Част от него ще се превърне по първата по рода си сертифицирана площадка за обучение по безопасност на движението.  Освен безопасното придвижване, ще се възпитават и колоездачните умения на децата. Другата част от двора ще бъде превърната в зелен парк с различни цветя и кътове за сядане, на които ученици и учители да могат да си отдъхнат по време на междучасията.

Въпреки всички усилия на екипът на школото, родители и родителско настоятелство, нужда от класни стаи все още има. Въпреки че ОУ „Алеко Константинов“ има още една сграда, то не цялата е на тяхно разложение, тъй като на първия етаж се помещава Център за кариерно развитие, който е по проект на инспектората. И все пак, макар всички трудности, през които е преминало семейството на Алекото, резултатите са повече от оптимистични, а децата в стаите ви посрещат с огромни усмивки и радостни възгласи. Не, те не се стряскат, виждайки преподавателите или директора, те се радват, а щастието в очите на едно дете не може да бъде предизвикано на сила.