За всеки жив читател и за всеки жив поет

По инициатива на ЮНЕСКО на 21 март отбелязваме Световния ден на поезията. Решението е прието през 1999 г. по време на 30-тата сесия на ЮНЕСКО в Париж с цел да се популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и по този начин да се подкрепи лингвистичното разнообразие и да се даде възможност на застрашени от изчезване езици да бъдат чути.

С отбелязването на Световния ден на поезията ЮНЕСКО разпознава уникалната способност на поезията да улови творческия дух на човешкия ум. Поезията не само ни показва, че хората навсякъде по света споделят общи чувства и тревоги, а също спомага да се изразят съкровените ценности на различните култури.

Днешният ден е чудесен повод да си припомним, че светът не би бил същият без поетите да го увековечават с думите си.

Ако нищо освен мъка няма в любовта,
за какво е любовта тогава?
Що за лудост е да искаш нейното сърце
само затова, че й  предлагаш своето!
С туй желание, в кръвта ти пламнало,
и с безумието, блеснало в очите ти,
докога ще обикаляш пустошта?
 
Онзи, който има власт над себе си,
не ламти за нищо в този свят.
Сладкото ухание на  пролетта  е негово —
и цветята, и птичите песни.         
Но любовта плъзва като сянка        
да покрие цялата вселена,
да затъмни и живот, и младост.
За какво ни е тогаз мъглата,
дето помрачава битието ни?

Рабиндранат Тагор

Огледало

Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения.
Това, което виждаш, поглъщам го веднага.
В чистия му вид – без примес от любов или омраза.
Не съм жестока, само съм правдива –
Око на малък бог, четириъгълно.
През повечето време медитирам в отсрещната стена.
На точици е, розова. Толкова дълго я гледах
че се превърна в част от сърцето ми. Но тя трепти.
Лица и мрак разделят ни отново и отново.
Сега съм езеро. Една жена над мене се надвесва,
търсейки моята близост, заради това, което е.
След това извръща поглед към лъжците – свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
Възнаграждава ме със сълзи и разтревожени ръце.
Важна съм за нея. Тя идва и си отива.
Всяка сутрин лицето й замества мрака.
В мен тя удавила е младо момиче, и сега от мен старица
се издига ден след ден към нея, като една ужасна риба.

Силвия Плат

Видях те плачеща — сълзата
в очите ти просветна.
Тъй сутрин рони се росата
лилава, дъгоцветна.
Видях те весела — сапфира
в миг стана сивкав камък.
Пред блясъка ти тук умира
и неговият пламък.
 
Тъй слънцето зад облак вечер
във багри го облива,
макар че мракът иде вече,
но все не го закрива.
Ти също мъка и страдание
с усмивка отклоняваш,
с невидимото си сияние
сърцето облекчаваш.

Лорд Байрон

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
 
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
 
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
 
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Чуйте
Чуйте,
щом запалват звездите,
значи - някой го иска искрено.
Значи - звездите на някого трябват?
Значи - някой нарича тези плюнчици
                                        бисери?
И виелица прашна го грабва,
към бога се втурва,
като попаднал в беда,
плаче,
целува ръката му жилеста,
моли -
непременно да светне звезда! -
кълне се -
не ще преживее тази беззвездна немилост.
После,
уж външно спокоен,
тревога го втриса.
И някого пита:
“Нима си доволен?
Не се ли страхуваш?
Да?!”
Чуйте!
Щом запалват звездите,
значи - някой го иска искрено!
Значи е нужно
вечер над покривите
да изгрява поне едничка звезда?!

Владимир Маяковски