По традиция на 27-ми март се раздават наградите ИКАР
Руси Чанев ще получи награда за цялостен принос към театралното изкуство
Паулина Гегова
27 март е световният ден на театъра. На него всеки обвързан по някакъв начин с тази прекрасна, макар и жестока професия си прави равносметка защо точно я обича и осъзнава, че въпреки премеждията, не може да я изостави с лека ръка. Казвам, че професията е жестока, защото никой, който не се занимава с нея, не осъзнава колко жертви са необходими, през колко препятствия се минава и колко сурови условия се изтърпяват, за да се изкара постановка, често наричана „продукт“, която да бъде представена на широката публика.
Целта на театъра е да провокира и да събуди в душата чувства и мисли, които да преобърнат представите или да ги насочат в определена насока, тематично заложена в сюжета на представлението. Леон Даниел е казал, че театърът е зрелище, а хората обичат зрелищата. Обичат да наблюдават през телескоп чуждите драми. Може би така се чувстват по-добре, защото не са на техен гръб, докато не осъзнаят, че може да открият себе си във всяка една ситуация, поставена на сцената.
Като говорим за сцена, няма как да пропусна момента, че сцената е еквивалент на нищета. И като материя, и като преживяване. От сценичният работни, през режисьора, до артистите, всички те са щастливи и в същото време страдат, бивайки на сцена. В нея откриват своят измислен свят, който ги защитава от реалността и в същото време са нещастни, защото губят самоличността си в един неспирен поток на истории и персонажи. Ако питате един актьор коя е любимата му роля, няма да получите точен отговор. Разграничението при твореца е невъзможно, защото всеки един нов образ отнема част от тях и поставя нова емоция от въпросния характер.
В театъра се сблъскват противоречия. Противоречия на вяра, на надежди, на бит и обществена проблематика.
„В театъра, режисьорът бог, но актьорът, уви – атеист“, казва Жарко Петан и това противоречие произлиза от факта, че актьорът не бива да си поставя кумири. Умът му трябва да е отворен, готов да приеме всичко и всеки, който му поставят.
Жан Кокто твърди пък, че величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят. Именно в това е и огромната сила на живото изкуство – че събира границите между отвъдното и живота, преобръща ги на 360 градуса, размесва ги и пак ги поставя в неопределим ред.
По традиция, на 27 март в България се раздават наградите ИКАР. Тази година Руси Чанев ще получи награда за цялостен принос към родния театър, а статуетка за чест и достойнство през 2017г. ще се присъди на Гинка Станчева. Отличие за цялостен принос към преподавателската дейност ще получи една от примите на българското кино Цветана Манева и то напълно заслужено.
От пловдивска страна се борят представленията „Майка“ на Маргарита Мачева от Драматичен театър Пловдив и Веселка Кунчева за индивидуално постижение в кукленото изкуство за постановката „Дама Пика“.