Ивомир Игнатов се чувства все по-комфортно в ролята на Дон Кихот или Дончо Манчев в спектакъла на театър Хенд

Режисьорът Добрин Добрев: Всеки един трябва да намери рицаря в себе си

Сезонът в Театър Хенд започна с невероятната интерпретация на вечната творба на Сервантес за Рицаря на печалния образ в пиесата "Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Манчев и Станчо Панчев". В ролята на благородника влезе Ивомир Игнатов-Кени. Той и режисьорът Добрин Добрев – Додо застанаха пред КАПАНА.БГ, за да разкажат защо този образ е толкова актуален и днес, какво не е наред с днешната Дулсинея и най-важното, какво е свободата...

Защо решихте да създадете пиеса точно по текста Дон Кихот?

Додо: Най-просто казано, идеята беше да намеря едни класически образи от едно класическо произведение в нашето съвремие и се оказа, че за съжаление ги има. Много Санчовци, много Дон Кихотовци, които остават в очите на управляващите като едни луди, но те не са луди. Ние българите не сме луди и не се връзваме на празните приказки например. Другата идея всъщност е да се забавлява публиката с всичкото това нещо, защото все пак ти трябват и усмивки в този живот, който живеем. Достатъчно проблеми имат хората и понякога имат нужда от една усмивка.

Но плакатите за фон не са ли повече трагични с изписаните истински думи на политиците?
Додо: Да. Всъщност представлението е мислено като един сатиричен фарс. Фарсът е комедиен жанр, но може и като трагикомедия да се гледа. Не гледаме сериозно на представлението, а с шега и усмивка. Болката и сериозното стига до публиката ако тя го почувства.

Разкажи ни малко за образа на Дулсинея- доста по-различна е от оригиналната…
Додо: Според мен са се променили доста идеалите за жената, красотата и любовта в днешно време. Налагат ни се едни фалшиви идеали, което съм се опитал и да заложа в представлението. Другото, което се опитах да заложа, е цялата ни държава в образа на Дулсинея. Дон Кихот и Санчо Панса се опитват да правят всичко в нейно име, но всъщност кое е то. Може би завинаги ще си остане един измислен и фалшив образ, защото като такъв ни го представят. Така ни представят България. Така ни се представя и Дулсинея – един измислен образ в произведението на Сервантес.

А какво е чувството да бъдеш Дон Кихот?
Кени: Все по-комфортно. В петък мина премиерата, но е ново представление все още и не е улегнало. Даже за финала не сме сигурни, но аз съм критичен. По-добре питайте самата публика, аз винаги казвам, че е минало зле, тъй като винаги искам да съм още по…

Защо думи като доброта и чест разсмиват всички?
Кени: Защото са казани с насмешка. Тези думи са започнали да губят стойността си в днешно време и по тази причина ние въртим около тях, за да ги припомним, понеже хората са започнали да приемат лъжата и измамата за нещо нормално. Вече никой не вярва на празните приказки по телевизията, на празните предизборни обещания. Това е.

Додо: Това задаваме и ние като въпрос чрез представлението – защо са изчезнали тези идеали. Рицарят не е човек, който само ходи да се бие, той притежава именно тези качества – чест, доброта и много други, които хората са започнали да забравят. Това е било преди десетина века, а до сега вече съвсем са избледнели, само защото идеалите са се променили. Според мен трябва да се върнем към именно тези идеали, защото  те присъстват във всеки един от нас. Да направим добро на съседа си, на приятели , да бъдем честни едни с други. Когато се опитаме това да постигнем, ние като хора и граждани, тогава може да изискаме това от тези, които управляват съдбата ни.

Кени: Както казва Джордж Карлин: Трябва да спрат да ни използват като вещи. Да спрат да обичат вещите си и да използват хората, трябва да е обратното – да използват вещите и да обичат хората.

Имаме ли нужда от рицар, който да ни подтикне към Свободата?
Додо: Имаме, разбира се. Всеки един трябва да намери рицаря в себе си.

Кени: Правим театър, който извършва основната функция на всяко едно изкуство – да връща чувствителността на хората. Основното е да бъде коректив на обществото. Да показва болните, ненормалните неща, грешните неща. Да ни връща правилните категории. По тази линия този спектакъл е сто процента в този театър- Хенд.

Животът е...?
Кени: Животът е шест по седем – четиридесет и две.

А свободата?
Кени: Нещо, на което трябва да се държи, а не да се зяпа телевизия и празни предавания, да се четат празни вестници и да се слушат празни обещания. Това представление предизвиква една смелост. Трябва да върне смелостта на хората, защото всички са смели във Фейсбук, но колко са смели на улицата?

Додо: Свободата трябва да се заслужи. Човек трябва да се осмили, че свободен. Това, че ти казват, че си свободен, не означава, че си. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…