Арт-сцена „4хП“ (Пространство за паратеатрални приключения в Пловдив) е новото арт пространство, позиционирано в самото сърце на Стария град – на ул. „Съборна“ 2 (над Туристически информационен център 2). Новият културен център отваря врати още в началото на декември с богата програма, която включва постановките „Ах, Бродуей, Бродуей“, „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“, „Албена или убийството на красивото у човека“, „Ромео и Жулиета, сонет безсмъртната любов“ и „Снежанка“.Директорът на театъра, Николай Георгиев, застана пред Ирен Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ за работата в новото пространство, за изследванията и защо понякога се предаваме като артисти.

Много дръзко определяте работата, която ще се извършва в новото пространство, като "приключение". Какво точно разбирате под това определение? Какви ще бъдат тези приключения и кой ще се впуска в тях?
- Приключението е нещо, което винаги завършва добре, защото предварително ние не му слагаме никакви параметри, никакви задачи. Това е просто свободен ход на радостното ни усещане, на желанието ни да вървим, да бъдем това, което сме и да не си задаваме излишни въпроси, които спират енергията.

Казвате, че не го рамкирате. А имате ли някаква предварителна идея, концепция както да се случва при всяко едно събиране?
- Разбира се, че имам. Там просто ще се случва. А всяко случване е неопределимо. Всяко случване е необяснимо. То е изненада, която те грабва на крилата си и те понася. Ако това е възможно в живота, а е възможно, всичко сме го изпитвали, то още повече това е възможно на сцената. Нещо повече. Това е същността на живеенето.

Смятате ли, че пространството е от основополагащо значение за работата или е необходима точно определена атмосфера, която да предразполага към отваряне на вътрешните пространства на човека или това може да се случва навсякъде?
- Пространството е едно - изначално, вътрешно. Това, в което живее нашият вътрешен човек. Това, което е автентично, адекватно и определя същността ни. Дали с това пространство ние ще навлезем във външни пространства, на определен дизайнер или някакви архитектурни решения, това пространство остава непроменено. То е гъвкаво, то се поддава, мачка. И в това поддаване, в това негово преминаване през друго, външно пространство, то набира още повече енергии. То се оформя още по-устойчиво и още по-приключенско.

Йежи Гротовски нарича театъра "лаборатория за изследване на човеците". Вие какво точно искате да изследвате? Имате ли някаква цел, до която да доведете отделният човек?
- Гротовски се е концентрирал върху изследването на актьорите, но той, както знаем, премахна понятието актьор и го замени с понятието човекът-актьор. Така че, ще следваме неговата линия и неговата посока. Ще изследваме човекът-актьор. Това взаимодействие между техническото, между формата, навика, комфортното, по-познато, с онова, което не познаваме. С онова, което е предизвикателство. Което може да бъде и такова, и такова. Но в почти всички случаи то е точно такова, че да може да се случи изненадващо онова, което се случва за първи път. То не е повторение на нещо. Който мисли, че случването в изкуството е да повтори нещо, което знае, да повтори някакво свое случване от живота, за съжаление не се случва. Само, когато тръгнем по непознатия път и само нашето желание да видим светлинката в тунела, това ни определя като готови да приемем всичко, да се поддадем на всичко, да преминем през всичко и да претворим всичко в онова, което е най-съществено за нас.

Смятате ли, че е възможно да сме винаги тук и сега? Не само на сцената, а и в живота. Винаги да случваме като за първи път.
- Сама очертахте разликата между случването за първи път и случването като за първи път. Това са две различни неща. Случването като за първи път, в известен смисъл е само подобие на случване. Който не може да случва за първи път, се задоволява със случване като за първи път. Това е все едно да сте много жаден, да няма вода и да изпиете някакво хапче, което утолява жаждата. Да, може да я утоли, но няма да го направи по този начин, че да изпитате удоволствие от това, че задоволявате жаждата си с истинска вода.

За колко време може да бъде усвоена магията на случването?
- Няма определени срокове, защото всеки един от нас, всяко тяло - и външно и вътрешно е коренно различно и именно неговите свойства, параметри, особености, определят за колко време конкретното тяло може да се научи на това и да го постига.

Защо актьорът понякога се предава? Къде точно се крие разковничето на провала?
- Това първо не го прави само актьорът. Човек също се предава и също не може да си отговори къде става падането и неставането. Защо се предава? Защото актьорът живее и твори в гранична ситуация. Както знаем от нашите философи, които третират сцената като гранична ситуация, това е онзи миг, в който ние не можем да решим определена ситуация. Тоест, опита, който имаме, нашия стар опит, не действа. Той не ни дава решение. И затова в този миг, ние трябва да прескочим границата и да започнем да трупаме, с оглед на новата ситуация нов опит. Именно новият опит е нов ключ, който може да отвори дори и старата ситуация.

Това би могло да има и психотерапевтичен ефект. Намирам доста прилики с психодрамата. Дали театърът в този си вид, би могъл да ни свърши и тази работа?
- Психодрамата не е първия формат, който има психо-лечебни свойства. Всяко нещо, което освобождава, което отключва блокираните неща - емоции, чувства, ако желаете дори и телесни неудобства. Всяко нещо, което отключва има терапевтични моменти и помага в това отношение. В живота това е много по-трудно, докато изкуството само по себе си, защото е над нещата, над реалността, там терапевтичното може много по-лесно да се случва и да действа. Много по-малко в изкуството са задръжките, блокажите. Ние се блокираме от реалните неща. Тези, които изкуството предлага, които са пътуване към синьото на небето, към безматериалното, към онова, което е въздух и атмосфера, която предразполага. Там терапевтичното е част от това. Там живее, там му е почвата, където може да вирее.

Това е и метод за разкриване и развитие на личността със задължителен катарзисен ефект.
- Това е узряване на вътрешната идентификация. Човечеството все повече страда от липса на идентификация. Ние всички си станахме подобни, заприличахме един на друг. Изчезнаха онези най-личностните и най-единствените неща. Именно това е причината, подари която 2000г. се е състояла една световна конференция на умните глави, която поставя въпроса: защо след като познанието за природата, космоса, човека и неговото вътрешно поле отиде толкова далеч? Защо ние все още работим със старите форми на изкуство и култура? И създава движението за квантова естетика. Именно това, с което започна разговора - приключението е част от квантовата естетика и култура. Така че в Пловдив, в "4хП" ще се случват квантови неща. Няма да има сюжетчета, разкази, а ще се случват неща, които няма как да ги определим, няма как да ги обясним. Защото всяко определение и обяснение ги обезсмисля.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…