Трябва да отстояваме това, което сме, смята именитата авторка

Екатерина Йосифова е една от най-любимите български поетеси, но и една от най-трудно откриваемите. От всички 14 издадени стихосбирки, тя присъства на премиерата на едва три – първата, една за годишнината й, за която казва, че са я изнудили да бъде там, и снощи на литературния салон Spirt&Spirit в Петното. Малко са българските майстори на словото, които успяват да съжителстват с тишината, съумяват да я разбират и да я покажат. Тя самата не харесва думата „Премиера”. Тъй като, както тя сама описа, дори една книга да е лоша, тя бива изтъкната като, едва ли не, най-добрата на света. Не съм очаквала, че на поетична вечер у нас могат да се съберат толкова хора, сподели Йосифова, но както казахме – това бе една дългоочаквана среща и това личеше от пукащите се шефове на Петното.

Как пише Екатерина Йосифова? Никога не се съветва със свои колеги или приятели. Имам сестра ми, дъщеря ми и сина ми, само те ги четат, казва тя. Щом напише нещо им го връчва с молбата да отбелязват къде според тях има спад, къде нещо не звучи добре или къде са се запънали. Като всеки един артист се противопоставя на поправките по творбите й, но след известно време, поглеждайки ги пак, разбира, че тези трима най-важни люде и редактори в живота й са били прави. Сега, връщайки се към старите си творби, усеща силното желание да промени нещо, дали дума, дали израз, дали да смени редове – нещо! Затова и се въздържа, трудно, но успява, от това да препрочита книгите си. В повечето си стихосбирки винаги е конструирала реда на творбите си. Кое до кое би стояло добре, къде е нужен стих, който да вдигне напрежението, къде думите сякаш се сливат в едно. Но след коментар, че достойнството на една нейна книга е подредбата, а не нещо друго, Екатерина се отказва от това и започва да ги слага в азбучен ред. В началото й е било трудно, защото й се е случвало да сменя заглавия на творби, само и само, за да стоят до някоя друга определена, но с времето и това  отминало. Този азбучен ред е свързан и с огромната й любов и благодарност към българската азбука. В последната си стихосбирка „Тънка книжка” тя отделя цял цикъл и пише стих за всяка една от буквите, с изключение на „ъ”. И тази любов, която струи от думите й щом започне да говори за славянския език. Език, който обединява нации, а ние се опитваме как ли не да го заместим с латиница. Спомня си как като е била малка е общувала без проблем с роднините си от Македония. Нейните деца също са говорили с братовчедите си свободно, но внуците й вече не. Те си говорят на английски. Трябва да отстояваме това, което сме, смята Екатерина.

С годините поетесата смята, че става все по-изпипана в думите си. Насочва се повече към възможно най-кратките стихове, които обаче викат в душата ти щом ги прочетеш. Колко спокоен трябва да си, за да пишеш толкова кратко? Много, отсича Екатерина. Вместо едно любовно признание в думи, само присъствието, усещането, погледа, температурата или аурата, ако искате,  говори много по-сполучливо, обясни тя. Пространствата на тишината са за хора, които биха отворили творба като „Тънка книжка”. Те са и едно от оправданията на Йосифова, че пише. Литературата сега не е в състояние да надвика нищо, смята поетесата, но нейните стихове ще крещят във времето, това е сигурно.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…