Осъзнах колко много приличам на баща си като гледах „Съдилището”

Обичам да проверявам себе си, обясни каскадата си на 700 метра над земята в новия си филм Асен

Професията ми е най-голямото ми забавление, не я чувствам като задължение

Асен Блатечки за пореден път предизвика истинска истерия в Пловдив. Пълната до тавана зала в Дома на културата аплодира на крака любимеца си снощи. Той представи  спектакъла си „Смях в залата”, в който освен режисьор е изпълнител на една от основните роли. По традиция след падането на кулисите Асен бе атакуван от почитатели, като обърна специално внимание на всеки един. Между театралната сцена и премиерите на големия екран, Блатечки успя да намери дъх време, за да разкаже пред Аня Петрова за КАПАНА.БГ защо българинът трябва да се смее повече, какво очаква от последния филм, в който участва- „Съдилището” и къде намира личния живот.

Животът зад декорите има ли нещо общо с показания в пиесата „Смях в залата”?
Много общо има! Тази пиеса, според мен, с това е гениална, че прави много смешен разрез на взаимоотношенията в театъра. Много общо има, повярвайте ми. Имам чувството, че Майкъл Фрайн е гледал много представления и адски много е наблюдавал актьорите, какво се случва по време на репетиция и после го е прехвърлил в тази пиеса.

Българинът има нужда да се смее повече?
Според мене има изключително много нужда да се смее повече, защото живее много трудно. Надеждата и спасението е в смеха.

А теб лично какво те разсмива?
Мен ме разсмиват добри смешки. Не обичам смешки от рода на „Възрастна жена падна докато пресичаше улицата”.  Нали знаеш, на повечето първата им реакция, като видят някой да падне, е да се разсмеят. Разсмива ме интелигентен хумор.

В четвъртък беше премиерата на „Съдилището”. Имаш ли очаквания към филма?
Очаквания нямам, но имам надежди. Много се надявам да има любопитство към филма, тъй като е наистина стойностен и много добре направен. Сериозен филм и се надявам хората да имат желание да го видят.

Как се чувстваше по време на снимките?
Много добре! Аз не се познавах преди това със Стефан Командарев, но когато започнахме да работим, все едно се познавахме от деца. Плюс това екипът, който беше събрал, беше уникален, а това е изключително важно, за да се получи добър филм.

Защо отказа да имаш каскадьор, а ти сам да висиш над 700 метра пропаст?
Защото смятам, че неща, които аз мога да направя е по-добре аз да си ги правя – по-добре е за филма. А и аз обичам да проверявам себе си.

Има ли прилики между теб и Митьо?
Никакви! (смее се) Приликата е в това, че когато гледах филма осъзнах колко ужасно много приличам на баща си. Тогава го осъзнах. Винаги съм искал да приличам на него и знаех, че физически си приличаме, но чак пък толкова.

Какво е чувството да се гледаш на големия екран?
Ами, не обичам да се гледам, защото виждам всички грешки, всички неща, които съм можел да направя по-добре или неща, които биха били по-добре ако бяха направени по друг начин. Не мога да седна и да се гледам като страничен човек.

Бъдещи проекти имаш ли?
Имам, много даже!

Остава ли ти време за личен живот покрай всичко това?
Много малко, но то това ми е личният живот на мене. Професията ми е най-голямото ми забавление, не я чувствам като задължение.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…