Виктория Филипова
Срещата с една от най-обичаните съвременни български авторки е част от програмата на книжния фестивал „Пловдив чете“ , а разговорът бе напътстван от „ренесансовия човек“ Кирил Николов и деликатната поетична ръка на Ина Иванова.
Елка Стоянова отпразнува своя рожден ден в знаковия за Пловдив клуб „Петното на Роршах“. Сред гостите, наред с почитателите на поезията, присъстваха родителите на Елка, нейни приятели и колеги. В атмосферата на приятно бъбрене между близки хора с чаша вино в ръка, авторката допусна присъстващите близо до себе си и отвъд шумната светска поза, показа завладяваща душевност, емоционална топлота и човещина, които откриваме и в творчеството й.
Елка Стоянова пише без да се щади, защото, както самата тя казва: „лириката трябва да бъде честна.“ Читателят не прощава притворството и позата. Поезията трябва да бъде разголваща и обезоръжаваща, защото има за цел да достигне до някой друг, някой, който ще припознае в нея своята емоция, споделя още от тайните си известната поетеса.
„Как смееш да ми го казваш
всяко обичам те е като нож
като зъб на чакал
като удар в слънчевия сплит
Втори, трети, четвърти в пролуката между ребрата
Четвърто, трето , второ.
Боли като от удар на стомана в кост…“
Зад усмивката винаги стои болка, зад любовта винаги има себепреодоляване. Елка прекрачва прага на сърцето си, смъква кожата си, опитомява своите демони и ги оковава в думи. Тя издишва нейното „обичам те“. Най-новата й книга „Много преди Пабло да ме намери“, макар и малка по обем, притежава огромна маса, смята Кирил Николов. Една изящна книга, съдържаща детайлна поезия, която преминава през личните болки, допълни и Ина Иванова.
Елка Стоянова е родена и живее в Бургас. По професия е юрист и работи в държавната администрация. Нейни произведения са публикувани в периодични издания, алманаси и литературни списания. Има издадени две поетични книги и сборник с разкази. Неколкократен победител в интерактивния формат “Лига на разказвачите”. През 2011 г. печели първа награда в конкурс за разказ, а през 2012 г. става лауреат на литературният конкурс за поезия Яворови дни. През 2014 г. стихосбирката й “Anamnesis morbi” печели поетичната награда на името на Христо Фотев на Годишния литературен преглед “Бургас '2014”. Най-новата й книга се казва „Много преди Пабло да ме намери.“
Кой е Пабло?
Той е онзи, който прави изричането на „обичам те“лесно. От творчеството на чилийския писател Пабло Неруда Елка научава, че тази дума няма да се изхаби от честата употреба и не е страшно да бъде част от ежедневието ни.
В приятелска раздумка, гарнирана с разкошното чувство за хумор на авторката, тя споделя своите виждания по големите теми за изкуството, за света, за мисията на твореца, за любовта.
„Ние, поетите, нямаме право да даваме лош пример“- разсъждава Елка Стоянова. За мен писането е бягство от реалността, от прозата. Пиша за нещата, които обичам и това ми дава възможността да съм свободна. Поезията е моят катарзис, моят необходим баланс. И допълва с усмивка: „Тя е моят начин да задоволя суетата си“.
Двамата с Кирил Николов се опитаха да намерят общото между юриста и поета, как се помирява тази опозиция и как се вписва лириката в правото. Не остана незасегната и темата за интелигентността в изкуството. Необходими ли са културата и начетеността и какъв отпечатък оставят върху творчеството на автора.
Трябва да има магия. Някои хора успяват така да се вглеждат в света, че да откриват неща, които другите не умеят. Успешната формула за лирика, според Ели е укротяването на емоцията, преодоляването на страха в процеса на писане и говорене, като поемаш всички рискове, които носи тази смелост. Талантливите хора си носят своето проклятие. „Много преди Пабло да ме намери“ споява страстите, експлозиите, цветовете и моите впечатления от света, допълва авторка.
„Хоризонтът държи погледа ми
И чакам, напрегната и нетърпелива,
за следващата високосна секунда“
Подарете си време за любов, за живеене и за всичкото вино на света, заръча Елка Стоянова на своите пловдивски читатели на финала на срещата.
