„Аорист“ е своеобразна поетична равносметка за изминатия творчески път на автора
Теодора Драгиева
Фестивалът „Пловдив чете” дава уникална възможност на читателите да се срещнат на живо със своите любими поети и писатели и да усетят присъствието на самият човек, чието слово обичат. В Балабановата къща, в сърцето на Стария град, тазгодишният носител на престижната литературна награда „Орфеев венец” Виктор Самуилов представи новата си стихосбирка „Аорист“. Събитието беше не само приятелска среща на талантливия, сърцат и обичан български поет с неговите почитатели, но и поглед към историята на художествения му свят с помощта на известния сред литературните и академични среди преподавател от Пловдивския университет доц. д-р Гергина Кръстева.
Поетесата и издател Божана Апостолова откри представянето на Виктор Самуилов, като сподели личното си отношение към него: „Винаги, едни от най-хубавите книги, са били неговите. Талантливо перо, скромен като човек. Истинско удоволствие е да се общува с Вики Самуилов.”
Виктор Самуилов е обичан и утвърден с годините автор. Той е носител на престижната литературна награда „Орфеев венец“ за тази година. Представяме и най-новата му стихосбирка „Аорист“, която е своеобразна поетична равносметка. Всичко това изискваше един много сериозен ангажимент от моя страна, защото историята на неговия художествен свят, как той се е развивал във времето, е изключително интригуваща, не скри вълнението си модераторката доц. Гергина Кръстева.
Дебютната книга на Виктор Самуилов „Моментално фото“ се появява през далечната 1972 година, в един преломен момент от историята на българската поезия. Все още изявените, така наречени тогава „Априлски поети“, издават едни от късните си творби, а на литературния подиум се раждат първите стихосбирки на едно ново поколение творци, като Иван Цанев и Калин Донков. Новите автори звучат по съвсем различен начин и имат много специфичен и обърнат през сетивното поглед към света. Още тогава се забелязва как в „Моментално фото”, поезията на Виктор Самуилов заявява един много деликатен, устойчив отказ да бъде обвързвана със задължителния тогава социален ангажимент. Това е една поезията на сетивата, изключително чувствителна, обърната към човешкото, вглеждаща се към малките, красивите неща и страняща от шумните колективни изяви. В контекста на онова време, поезията на
Виктор Самуилов още тогава заявява своята определена естетика и етика, и съвсем естествено се вписва в тенденциите на стойностната литература, обясни доцент Кръстева.
Няколко характерни за Виктор Самуилов умения го правят толкова разпознаваем и добър поет, не само на детска поезия, но и на лирика за възрастни. Едно от силните му достойнства е, че неговата поезия успява да гледа на литературата, като на свят, който прави нещата странни, да говори за уж познатото, но в крайна сметка то да е нещо, което за пръв път виждаме. Това го умеят само децата и добрите детски поети, допълни още Кръстева. Способността да разказва е друго умение, което откриваме и в поезията му за възрастни. С натрупания опит и литературното си майсторство, той успява да събере финалната мъдрост с изключителна лекота. Но най-вече това, което прави специална неговата детска поезия е, че не само възпитава отношение на детето към света, но възпитава и отношение към езика. Всичко това виждаме отразено и в „Аорист”. Тук е всичко, което се е раждало през годините, но е вече утаено в един дълбок релеф. Това е книга, в която намираме и човечността на този поет, и светлата и умъдрена тежест на отминалото, и ироничната горчилка на всичките колебания, на изборите и паметта, и честното яростно и ярко заставане пред другите с много смирение, притихване и достойнство. И всичко това е предадено в стегнати, събрани, лаконични форми, текстовете са с много висока плътност, обобщи Гергина Кръстева.
Виктор Самуилов развълнувано благодари за наградата „Орфеев венец” и сподели, че има специално отношение към нея и към Пловдив. След това лично прочете няколко свои стихотворения и „краткописи“. С познатото на всички фино остроумие и шеговитост, авторът отговаряше на въпросите на публиката, сред която се забелязваха и множество млади лица. На върпоса къде е изворът на красивия му хумор, поетът отговори, че тъй като е чул за недостига на вода в много кътчета на България, ще запази изворът в тайна. Помолен да даде съвет на младите пишещи хора как да избегнат опасностите на многословието и да запазят чистотата на словото, Виктор Самуилов искрено сподели: „Не мога да дам съвети. Това е много грешно, една личност да дава съвет на друга. Всички сме различни. То е въпрос на характер. Така са ни създали. А създали, не зная кого имам предвид всъщност, дали майка си и баща си или онзи началник отгоре.”
„Когато пиша за деца, самият аз ставам ведър, ставам малко глупав, малко нахакан, малко луд. Много приятно усещане е това. Противник съм на максимата, че за деца се пише, като за възрастни, само че по-добре. Много деца ми дават усещането за благодарност, без да знаят тази дума” – така поетът коментира каква е разликата да пишеш за деца и за възрастни.
Запитан как се е избавил от изкушението да пише по наложените тенденции в годините на соца, авторът отговори: „Не съм от шумните смелчаци, наистина съм кротък, тих поет, до второто питие. В предговора на дебютната ми книга „Моментално фото”, Любомир Левчев е написал: „Нека поздравим тази тиха смелост на Виктор Самулов.“ И аз съм съгласен с това.”
Сред присъстващите имаше много приятели и колеги на поета, които развълнувано разказаха общите си спомени и за радостта да го познават лично. След представянето се изви дълга опашка от чакащи за автограф и посвещение от автора.
„Пловдив чете“ сърдечно поздравява любимия на малки и пораснали деца Виктор Самуилов за заслужената награда, но и за неговата неподправеност и човечност, за сърдечното му присъствие, за живото слово, което възпитава и нас, и децата ни. Пожелаваме си до нови приятелски срещи.
снимка: Ванеса Попова