„Аорист“ е своеобразна поетична равносметка за изминатия творчески път на автора

Теодора Драгиева

Фестивалът „Пловдив чете” дава уникална възможност на читателите да се срещнат на живо със своите любими поети и писатели и да усетят присъствието на самият човек, чието слово обичат. В Балабановата къща, в сърцето на Стария град, тазгодишният носител на престижната литературна  награда „Орфеев венец” Виктор Самуилов представи новата си стихосбирка „Аорист“. Събитието беше не само приятелска среща на талантливия, сърцат и обичан български поет с неговите почитатели, но и поглед към историята на художествения му свят с помощта на известния сред литературните и академични среди преподавател от Пловдивския университет доц. д-р Гергина Кръстева.

Поетесата и издател Божана Апостолова откри представянето на Виктор Самуилов, като сподели личното си отношение към него: „Винаги, едни от най-хубавите книги, са били неговите. Талантливо перо, скромен като човек. Истинско удоволствие е да се общува с Вики Самуилов.”

Виктор Самуилов е обичан и утвърден с годините автор. Той е носител на престижната литературна награда „Орфеев венец“ за тази година. Представяме и най-новата му стихосбирка „Аорист“, която е своеобразна поетична равносметка. Всичко това изискваше един много сериозен ангажимент от моя страна, защото историята на неговия художествен свят, как той се е развивал във времето, е изключително интригуваща, не скри вълнението си модераторката доц. Гергина Кръстева.

Дебютната книга на Виктор Самуилов „Моментално фото“ се появява през далечната 1972 година, в един преломен момент от историята на българската поезия. Все още изявените, така наречени тогава „Априлски поети“, издават едни от късните си творби, а на литературния подиум се раждат първите стихосбирки на едно ново поколение творци, като Иван Цанев и Калин Донков. Новите автори звучат по съвсем различен начин и имат много специфичен и обърнат през сетивното поглед към света. Още тогава се забелязва как в „Моментално фото”, поезията на Виктор Самуилов заявява един много деликатен, устойчив отказ да бъде обвързвана със задължителния тогава социален ангажимент. Това е една поезията на сетивата, изключително чувствителна, обърната към човешкото, вглеждаща се към малките, красивите неща и страняща от шумните колективни изяви. В контекста на онова време, поезията на

Виктор Самуилов още тогава заявява своята определена естетика и етика, и съвсем естествено се вписва в тенденциите на стойностната литература, обясни доцент Кръстева.
Няколко характерни за Виктор Самуилов умения го правят толкова разпознаваем и добър поет, не само на детска поезия, но и на лирика за възрастни. Едно от силните му достойнства е, че неговата поезия успява да гледа на литературата, като на свят, който прави нещата странни, да говори за уж познатото, но в крайна сметка то да е нещо, което за пръв път виждаме. Това го умеят само децата и добрите детски поети, допълни още Кръстева. Способността да разказва е друго умение, което откриваме и в поезията му за възрастни. С натрупания опит и литературното си майсторство, той успява да събере финалната мъдрост с изключителна лекота. Но най-вече това, което прави специална неговата детска поезия е, че не само възпитава отношение на детето към света, но възпитава и отношение към езика. Всичко това виждаме отразено и в „Аорист”. Тук е всичко, което се е раждало през годините, но е вече утаено в един дълбок релеф. Това е книга, в която намираме и човечността на този поет, и светлата и умъдрена тежест на отминалото, и ироничната горчилка на всичките колебания, на изборите и паметта, и честното яростно и ярко заставане пред другите с много смирение, притихване и достойнство. И всичко това е предадено в стегнати, събрани, лаконични форми, текстовете са с много висока плътност, обобщи Гергина Кръстева.

Виктор Самуилов развълнувано благодари за наградата „Орфеев венец” и сподели, че има специално отношение към нея и към Пловдив. След това лично прочете няколко свои стихотворения и „краткописи“. С познатото на всички фино остроумие и шеговитост, авторът отговаряше на въпросите на публиката, сред която се забелязваха и множество млади лица. На върпоса къде е изворът на красивия му хумор, поетът отговори, че тъй като е чул за недостига на вода в много кътчета на България, ще запази изворът в тайна. Помолен да даде съвет на младите пишещи хора как да избегнат опасностите на многословието и да запазят чистотата на словото, Виктор Самуилов искрено сподели: „Не мога да дам съвети. Това е много грешно, една личност да дава съвет на друга. Всички сме различни. То е въпрос на характер. Така са ни създали. А създали, не зная кого имам предвид всъщност, дали майка си и баща си или онзи началник отгоре.”

„Когато пиша за деца, самият аз ставам ведър, ставам малко глупав, малко нахакан, малко луд. Много приятно усещане е това. Противник съм на максимата, че за деца се пише, като за възрастни, само че по-добре. Много деца ми дават усещането за благодарност, без да знаят тази дума” – така поетът коментира каква е разликата да пишеш за деца и за възрастни.

Запитан как се е избавил от изкушението да пише по наложените тенденции в годините на соца, авторът отговори: „Не съм от шумните смелчаци, наистина съм кротък, тих поет, до второто питие. В предговора на дебютната ми книга „Моментално фото”, Любомир Левчев е написал: „Нека поздравим тази тиха смелост на Виктор Самулов.“ И аз съм съгласен с това.”

Сред присъстващите имаше много приятели и колеги на поета, които развълнувано разказаха общите си спомени и за радостта да го познават лично. След представянето се изви дълга опашка от чакащи за автограф и посвещение от автора.

„Пловдив чете“ сърдечно поздравява любимия на малки и пораснали деца Виктор Самуилов за заслужената награда, но и за неговата неподправеност и човечност, за сърдечното му присъствие, за живото слово, което възпитава и нас, и децата ни. Пожелаваме си до нови приятелски срещи.


снимка: Ванеса Попова

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…