„Въображаема реалност“ е написана като телевизионен риалити формат и доказва, че телевизията трябва да се върне към качественото съдържание, за да оцелее
Марияна Горанова
Станислава Айви (Стаси Кара) е журналист, писател и режисьор. Тя е създател на телевизионното предаване „Като на кино“. Автор е на романите „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“. Нейна е и документалната книга „Като на кино“, в която са включени интервюта с някои от големите имена на световната филмова индустрия. Станислава сподели подробности за най-новата си книга „Въображаема реалност“, която разкрива на читателите интересни виждания за бъдещето на телевизията.
Името на новата ти книга “Въображаема реалност” няма как да бъде по- актуално в последните месеци. От къде идва то?
Най-забавното е, че аз започнах да пиша тази книга преди няколко години, и втората, и третата обаче я изпревариха. Моята идея е за това, че бъдещето на телевизията е обречено, поне във варианта, в който се намира в момента. Тя рано или късно трябва да промени формулата си или няма да оцелее, наистина. Това се случва в моя роман, оттам е и “Въображаема реалност”. Заглавията на моите книги обикновено ми хрумват първо на английски език, всички останали първо си имат английски заглавия, а после им намирам най-подходящия превод на български. Първоначалното заглавие беше “Imagination is a reality”/“Въображението е реалност“, но идеята е една и съща, че с напредването на технологиите, живеем много често във въображаем свят.
Какъв е сюжетът на книгата?
За да спаси бъдещето на телевизията, измислена телевизионна корпорация трябва да направи перфектното риалити шоу. Трябва да наберат десет участника от целия свят, които по някакъв начин са стигнали до определен момент в живота си, в който имат нужда от спешна промяна. И така, всички тези хора заминават за един остров в Гърция и съответно проследяваме историята на всеки един от тях. Там им се случват много неща, къде по сценарий, къде не, защото винаги така се случва и в живота, колкото и да си въобразяваме, че знаем всичко и че можем да се предпазим, не винаги нещата се случват както сме ги планирали. Ето, аз например не съм се консултирала с психолози за изграждането на персонажите, но ми се наложи да чета книги и да проучвам как спешно да разбия кораб.
В книгата си обръщаш внимание на хората, които са зад кадър. Трябва ли повече да се говори за тях и за това, че телевизията трябва да бъде спасена?
Както пише в книгата: “За вечната любов към телевизията: Внимавайте, тя води до пристрастяване!” , защото наистина е така. В един момент телевизията може да те изцеди до огромна степен, защото ти влизаш от един свят в друг. Хората, които работят в телевизията, често нямат конкретно работно време. В един момент обаче, като излезеш от този свят, той започва да ти липсва, то това е малко, като с някакъв вид зависимост. Хората зад кадър не случайно са зад кадър, защото те не искат да афишират това, което правят. Те са изключително добри в работата си, която е точно толкова важна, колкото и тази пред камерата, защото телевизията е екип. Каквато и работа да вършиш в телевизията, ти зависиш от екипа си. Един човек не може да прави всичко сам.
Има ли начин телевизията да бъде спасена?
Нейното бъдеще, според мен, зависи от съдържанието. Тази формула за програмиране, да чакаш вкъщи, за да го гледаш, този принцип отдавна вече не работи. Времето е динамично, променя се начинът, по който гледаме телевизия. Тя всъщност няма как да умре. Наблюдаваме едно завръщане към малкия екран, благодарение на платформите, но това е различно. Там ние избираме кога и какво да гледаме, тоест контролираме ситуацията.
И как ще дойде спасението?
Съдържанието. Както един филм не може без сценарий, така и телевизията не може без съдържание, без идея, без структура. Трябва да бъде направено интересно, в книгата съм избрала риалити формат, защото той е най-честата формула, към която телевизиите прибягват. В хората е заложено да искат да знаят какво се случва с тези около тях. Когато това става на живо пред очите ти, е много лесно да не спираш да гледаш, дори и да го мразиш. Но все пак мисля, че трябва да се залага на по-качествено съдържание, такова, което да те кара да се замисляш.
Заглавна снимка: Ванеса Попова
