Сашо Секулов откри новата година на литературния салон Spirt&Spirit и представи първата за 2015 книга – „Сънувани” на Владимир Левчев. Той, като автор, е вече познат на литературния салон, но дори за пореден път на сцената в Петното Владимир си призна, че идва не само с удоволствие, но и леко притеснение, заради сериозността на публиката. „Сънувани” е сборник с разкази, написан от перото на поет. Вътре няма да намерите нищо автобиографично или биографично. Реални ситуации, хора или места, дали музата за един художествен текст. Преди всеки разказ има и година, която успява да помогне на читателя да добие максимална доза достоверност, макар и тя също като разказите да е с фалшиво биографично звучене. Ето, този е от 1960 година, а няма как да съм го написал, когато съм бил на три години, смееше се Левчев.
Като поет си признава, че едва след четиредесетата си година се е насочил към прозата и има едва няколко публикации във вестници от 90-те години. Макар и богатата ни история именно в разказите, това е най-непопулярният жанр в момента, за сметка на поезията, която последната година избухна из книжарниците. Повече хора пишат поезия, отколкото да четат поезия, казва Владимир. И направи сравнение с друго изкуство, казвайки, че няма как да пишеш музика, ако никога не си чувал такава. Казва, че има много млади автори с талант, че публиката трябва да се радва на това многообразие, тъй като има за всеки по нещо, но сякаш в никакъв случай не би могло да се каже „Той е геният на нашето време”. Но това оправдава с липсата на национален комплекс в младите. С факта, че макар и всички да казват, че не четат много, то е точно обратното. Богата литература, богат достъп до такава и интерес. Има интернет, който макар и омразен на поколенията , помага на младите да се изразяват, да публикуват и да четат повече. Дори разказите ми са по-четени в интернет, отколкото издадени на хартиен носител, казва той. Казва, че този наплив на автори му напомня за някогашните гето класове в Щатите, на които е преподавал. Всички са искали да стават рапъри или баскетболисти, но от всички само един би могъл да се превърне в истинска звезда. Сам вижда как интернет е помогнал не само на младите автори да покажат своето творчество, но е върнал и десетки утвърдени вече на фронта. Но макар и да казва, че творецът е винаги егоист, което неимоверно води до самореклама и себеизтъкване заключва, че изкуството се ражда в тишината.