Владо Балчев разказва какво заварват чужденците под тепетата в края на 19 век и как променят картинката
Десетки се събраха в залата на Библиотеката,за да присъстват на представянето на ''Пловдив - другият бряг на Европа'', последната книга на Владимир Балчев. Всички знаем, че историята побрана в Балчев след работата му като главен експерт в Териториален държавен архив, е повече от внушителна и думите му трябва да бъдат ползвани като ценно богатство. Думи, разказващи истории, които едва ли някога сте чували и такива, които звучат като легенда. Затова и последната му работа е една книга с дух и атмосфера.
„Пловдив – другият бряг на Европа” е творение, върху което е било работено цели двадесет години. Тя дава възможността на човек да се пренесе в едно друго време, в един друг Пловдив. Края на 19 век, когато чужденци пристигат в града ни заварват един различен и със сигурност труден начин на живот, трупове на животни по улиците, хора без навици, незнаещи докъде е стигнал светът зад границата. Макар и странната градска гледка и още по-странните нрави, чужденците остават. Приемат работата си присърце и създават, творят и раждат един нов Пловдив, достоен да се мери с всеки европейски град. Изучих как са работели тези хора и това ме вдъхнови да напиша тази книга, каза Балчев и допълни, че най-малкото, което може да бъде направено за тях е да бъдат запомнени. Историите не разкриват пикантни подробности от живота по онова време, а цената, която хората са плащали, за своя престой.
Европеецът и законът, изкуството, което изведнъж навлиза под тепетата. Това влиза с иноземците под тепетата. Много от личностите са ни познати като имена, но никога не бихме могли да се досетим, че те са част от историята на града. Първият френски дипломат в Пловдив Шарл Шампоазо, Пиетро Монтани и редица музиканти, педагози и бъдещи преподаватели в най-елитни университети. Хора, които в дадени моменти са защитавали града повече дори от самите пловдивчани. Балчев успява да покаже чужденците като приятели, да създаде атмосферата на онова време, и откривайки факти да им дари един чисто нов живот. Живот, който трябва да продължи ако не във всяка библиотека, то в пловдивските задължително.