автор: Райна Кацарова
Колко лесно би било да представим Елена Алексиева като големия победител във
второто издание на Националната литературна награда "Йордан Радичков" 2021 и
носител на награда “Перото” за 2021 г. в категория „Проза“, и двете за романа
„Прекъсването на Самсара“. Бихме могли да посочим и богатата ѝ творческа
биография, както и останалите ѝ награди. Но нима това би било достатъчно за
почитателите на книгите, дошли да се срещнат с нея в Литературен салон "Spirt &
Spirit", като част от разширената програма на Фестивала “Пловдив чете”? Мисля, че
начина, по който протече това дългоочаквано представяне, даде отговор на този
въпрос.
В началото Красимир Лозанов от Издателство “ Жанет 45” разказа за дългогодишното
си познанство с Елена Алексиева и сподели етапите от работата по реализацията на
сборника с разкази. Като един от важните моменти открои редакторската намеса на
Борис Минков и превъзходната корица на Люба Халева. Елена Алексиева тутакси
вметна :
-Това е корица, която влиза в удивителен за мене диалог с разказите, не само
поотделно, но и вече като книга. - и по-нататък какво си помислила, виждайки я за
пръв път -Е, не е възможно някой чак пък толкова да е разбрал!
След това Красимир Лозанов покани на сцената Ина Иванова, която пое щафетата в
този наситен с емоции разговор. Наситен, защото въпросите за книгата и създаването
получиха неподправени, лишени от куртоазия, отговори от авторката. Отговори, които
излизаха от рамките на литературното и навлизаха в личния живот, мирогледа и всичко
случващо се с писателката. За загубите и приемането им. За това как едно прибрано
бездомно куче може да отпуши творческия застой. За щастието, като неудобна тема на
разговор в съвременния бон тон. За щастието, като постоянно присъствие и
осъзнаване. За мъдростта на книга и мъдростта, приложена на практика в живота. За
лицемерието, с което говорим по много теми, а за съжаление и една от тях-войната в
Украйна.
-Има една по-голяма сила от нас, на която всички се подчиняваме и това е силата на
живота. Независимо какво получаваме и независимо какво губим. Ето това се опитвам
да ви кажа през цялото време.
Една елегантна дама от публиката попита как се е родил разказа “Под дъгата”. Елена
Алексиева разказа за посещението си в затвора като преводач и как то я е накарало да
се замисли “Възможно ли е човекът, който е убил, да не е убиец, да е нещо друго. Да
продължи да си бъде човек?”
Но нека преминем към частта с автографите и казаното на четири очи.
-Малко ме уплашихте с тази мъдрост приложена в живота, ако постъпваме винаги
правилно няма ли да стане скучно?
-Няма да станем толкова мъдри никога! Това няма как да се случи. Моята идея е, че
всъщност, когато ние не подозираме знаем ли нещо, не знаем ли, прилагаме ли го, не го
ли прилагаме, това е идеалното състояние, в което нещата се случват на ниво
кръвообращение. На ниво метаболизъм. Никой от нас не подозира колко е мъдър сам по себе си,
това значи, че вероятно е стигнал някъде там. Но първо това е непостижимо
и второ, по никакъв начин няма да бъде скучно.
-Ако действаме инстинктивно, ще е най-мъдро, така ли излиза?
-Инстинкт, върху който трябва да работим обаче.
Попитах Елена Алексиева, която между другото същия ден бе рожденичка, за мечтите
ѝ. Но инстинктът ми подсказва, че те трябва да останат тайна. До сбъдването.
Литературният фестивал Пловдив чете се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.
фотограф: Ванеса Попова
