Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро

Ако осъзнаеш, че имаш нужда от по-малко, отколкото си смятал, ще успееш да се наслаждаваш на това, което си

Чували ли сте някога за диамантения път? Не, това не е свързано с един куп скъпи бижута и няма нищо общо с материалното. Това е наименованието на най-висшето учение в Будизма.
Ян Матушка е млад мъж от Чехия, има  съпруга и дъщеря, които живеят в Прага. Там той има малък офис за преводи, с него си вади хляба. Истинското призвание на Ян обаче е будизмът, от който се интересува вече 17 години. Затова и става пътуващ учител. Това го довежда в Пловдив.

В Будизма има много различни учения, а Диамантеният път, който Ян преподава, е на 2500 години. Тибетците казват, че както всяко море има еднакъв вкус, вкуса на солта, така и всяко едно учение в будизма има един и същи вкус, вкуса на свободата.
Рано или късно спираме да живеем само за себе си, имаме партньори, деца или пък започваме да се грижим за родителите си. Виждаме, че хората се опитват да бъдат щастливи, но не винаги успяват. И започваме да си задаваме въпроса, откъде идва всичко това. В будисткото учение се крият най важните отговори. То казва, че само умът може да бъде щастлив. И това кара някои хора да искат да се запознаят малко повече с ума, споделя с нас пътуващият учител.

Ян не определя Будизма нито като религия, нито като учение, а го нарича здрав разум. Едно от нещата, които различават будистите от последователите на останалите религии е, че те медитират. Но какво всъщност представлява медитацията? Способността да се отпуснеш в това, което е, без да отблъскваме нещо, без да привличаме нещо, просто да сме в настоящия миг, без да заспиваме. Звучи простичко. Самата медитация се състои от стъпки. Фокусираме се върху някакво извънличностно качество- като безстрашие, съчувствие, мъдрост, радост. С втората стъпка ние се идентифицираме с него и го разпознаваме като качество, което носим в себе си. Защото будизмът смята, че всеки един от нас разполага със съвършения потенциал. Но докато не го разпознаем, той не е реализиран.

Будистите не могат да бъдат расисти, обаче в същото време могат да кажат, че някой не се държи добре. Някои религии не се държат добре. Да се водят свещени войни и да се малтретират жените, е противно на всякакъв човешки разум. Защото ние знаем, че всеки може да се промени, разяснява Ян. Ние разбираме, че много хора са объркани и искат да бъдат щастливи. Те просто не знаят как да го направят и затова вярват, че могат да бъдат по-щастливи, когато контролират другите или когато насилят другите да мислят по същия начин. Но защо трябва да насилваме другите да мислят като нас? Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро, разсъждава относно актуалните събития учителят.

А ето и какво казва Ян Матушка за затормозяването ни с ежедневни проблеми и какъв е начинът да се справим с тях:

Първо трябва да се опитаме да разберем дали сме достатъчно силни. Ако сме, няма нужда да се защитаваме или пък да атакуваме, а наистина трябва да видим какво е положението на другите. И тогава забелязваме нещо много интересно. Хората не са толкова свободни, колкото мислят. Те се държат така, както се чувстват. Ако се чувстват добре- са съвършените приятели, ако не се чувстват добре, се държат по странен начин. Понякога дори неприятен. И първата ни стъпка е да нямаме постоянно възходи и падения. Опитваме се да осъзнаем, че всичко идва и си отива. Всичко постоянно тече и се променя. И в този случай не можеш да взимаш случващото се толкова насериозно. И когато погледнем към себе си, ще видим, че няма нито една мисъл и емоция, която през цялото време да е константна. Понякога се разгневяваме, но преди малко не сме били такива, сега пък сме смутени. Човек може да се замисли колко пъти се е сдобивал с приятели и е имал хубави моменти, когато е разчитал на своя гняв, ревност, и да се замисли същото, когато е разчитал на мъдростта и любовта си. Ако успеем да видим, че всичко идва и си отива постоянно, няма нужда да следваме всичко с един и същи интензитет. Можем да оставяме всички неща просто да отминават и така ще бъдем по-малко изморени и объркани и по този начин ще създадем излишък. А този излишък можем да изберем накъде да го насочим. Не трябва толкова лично да взимаме и тялото си, защото то е било родено и трябва да умре. И всъщност смъртта е нещо естествено и тя принадлежи към живота. Няма нужда да панираме. И така ще натрупаме повече сила.

Но как е възможно да не се страхуваме? Защо не бива да се страхуваме от смъртта? Това са въпроси, които всеки би си задал. Ето какво споделя Ян Матушка за философията на будистите по тази тема: Не трябва да се боим, тъй като ние няма да умрем, защото не приемаме достатъчно витамини или защото не спортуваме. Това ще стане, защото сме били родени. Винаги, когато минаваме през някакви трудности, без да има страх, е по-лесно. А особено, като настъпи моментът да умирате, естествено е по-добре да не се страхувате.

Будистите обаче стигат толкова далече, че минават през процеса на смъртта съзнателно и го използват за по-нататъшно развитие. Те смятат, че умът и нашето съзнание, не се създават от мозъка, а се трансформират от мозъка. Което означава, че ние не сме тялото, а имаме тялото.