HUMANS OF PLOVDIV

Джеймс и Ники са женени от 12 години и имат две деца. Живеят в Пловдив, който много харесват.

Джеймс: "Запознахме се в университета чрез общи приятели. В началото и двамата харесвахме други хора. Аз харесвах друго момиче, а тя харесваше друго момче. Така че приятелството ни беше безопасно - нямаше шанс нещо да се случи. Така че просто излизахме често заедно и говорихме много. Започнахме да пием кафе всяка вечер в едно кафене наблизо - просто отивахме там и говорихме, и говорихме, и говорихме. Скоро чувствата ни запознаха да стават по-топли."

Ники: "Върнах се в България за зимната ваканция и тогава осъзнахме, че имаме чувства един към друг. Казахме си *Я чакай малко - липсваме си*".

Джеймс: "Започнах да мисля за нея много докато я нямаше през зимата и си казах *Престани, Джеймс! Тя ти е приятелка, не бива трябва да я възприемаш по този начин, странно е*. Така че се насилих да не мисля за нея през цялото време, но осъзнах, че ми липсва повече от останалите ми приятели. Това беше отрезвяващо за нас. Оженихме се година по-късно. Не сме фенове на дългите ухажвания - човече, ако се обичате, просто го направете - оженете се."

"Какво е важно, за да сработи един брак?"

Ники: "Приятелство!"

Джеймс: "Да, мисля, че при нас това е много важно, защото започнахме като най-добри приятели и все още сме такива. Постоянно сме заедно и си споделяме много."

Ники: "И се забавляваме заедно! Така че, приятелство и да ви е забавно заедно."

Джеймс: "Комуникацията е друго много важно нещо. Цел ни е да си казваме всичко. Доста сме открити за това, което искаме, харесваме, това, от което се нуждаем или което не ни допада. Може би е свързано с факта, че бяхме приятели оше от начало и бяхме прями един с друг. Докато сте прями и открити един с друг няма нещо, което да не можете да преодолеете.

"Как решихте да дойдете в България?"

Ники: "Аз исках да се върна и той каза *Ще дойда с теб.*"

Джеймс: "Нямах никаква идея къде искам да живея. Усещах, че мога да отида навсякъде и когато връзката ни стана по-сериозна Ники веднага ми каза *Смятам да се върна в България*. Казах й, че съм склонен да опитам *Ще опитаме там една година, а ако не се получи трябва да си склонна да дойдеш с мен и да опитаме на друго място.* Това беше преди 10 години."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv