Може би най-неочакванят разговор, който съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Здравей! Представи се.

Тафо Великов, други може да ме знаят като „Nottich“.

С какво се занимаваш?

Най-общо казано – електронна музика.

От колко време и как започна?

От 7-8 години може би. Най-напред беше бийтбоксът. Не помня точно как започна всичко, мисля че бях гледал едно предаване по MTV с един бийтбоксер и ми стана интересно. По-късно се пробвах и аз, а след време започнах да записвам звук върху звук и да правя някакви аматьорски композиции, ей така – за себе си. После пък реших да вмъкна и електронни звуци от тези, с които разполагаше програмата, която ползвах и малко по малко зарязах бийтбокса и се насочих към компютърното музициране. Отначало правих хип-хоп инструментали, но след 1-2 години ми стана скучно. Тогава се зарибих яко по грайм музиката, която с други думи може да се опише като британски електронен рап. Покрай грайма  започнах да слушам и дръм енд бейс, а от там тръгна този интерес към британската бас музика. След това се появи дъбстепа, който ми звучеше далеч по-комплексен и интересен от стандартнте хип-хоп и грайм бийтове, които правих и не след дълго се влюбих в този стил. От там започнах да експериментирам и с други жанрове, както и вече да правя не само собствени мелодии и аранжименти, а дори и собствени инструменти, звуци и ефекти. Малко по малко си купувах техника и така до днес.

Това ли е голямата ти страст?

Не мисля... Хоби ми е, интересно ми е, но не искам да завися от него. Обичам да го правя само тогава, когато искам. Ако трябва да си изкарвам прехраната само от това, то понякога ще ми се налага да правя неща, които не искам или да пускам музика, когато не искам и не съм в настроение за това. По-добре е да е странична занимавка.

Музиката ти е вдъхновяваща. Какво вдъхновява теб?

Друга вдъхновяваща музика хаха!

Как реши да добавиш фолклорни елементи в траковете си?

Случайно. Много хора си го представят, че едва ли не съм искал да покажа нещо и да им напомня за българския фолклор като го смеся със съвременна музика, но истината е че просто експериментирах и се получи интересно. Определено това не е главното в музиката ми и не съм се съсредоточил само върху него.

Как избра прозвището си?

Много дълга история, но ще я разкажа накратко. В началото, когато започнах да правя електронна музика имаше един български дъбстеп форум, където хора като мен си постваха „домашните ракии“ и обменяха мнения и опит. Много от тях имаха soundcloud профил за по-лесно споделяне и онлайн стрийм и реших и аз да си направя. От там започнах да следвам други любители-продуценти, както и такива да следват мен и си казах, че е време да си измисля псевдоним, както всички останали. Първото нещо, което ми хрумна беше Крива Нота и ми се стори интересно като име за бедруум-дъбстеп продуцент, само че повечето ми follower-и в cloud-а тогава бяха чужденци, а и самата музика имаше повече публика извън България и реших да го напиша на латиница– “Kriva Nottah”, с малко добавени букви, ей така, да го украся. Имаше едно момче, което ми оставяше коментари от типа „Еее, браво Нотич, това е яко!“, „Супер е станало, Нотич!“ и много ми хареса как звучи – Нотич. За това малко по-късно го смених и добавих едно “Digital”, защото си правя музиката изцяло на компютър и не ползвам никакви аналогови синтезатори и ефекти. От там се роди “Digital Nottich”.Сега не го харесвам и исках да го сменя, но всичките ми слушатели ме знаят така.

Често ли имаш участия? Къде можем да те открием скоро?

По-скоро често имам покани, но не винаги успявам да отида. Едната от причините е, че си имам друга постоянна работа и не винаги мога да отсъствам, другата причина е, че много мразя да пътувам, ужасно много, особено надалеч. Но когато не е толкова често е готино. Другият месец (Септември) ще бъда в Пловдив на 12-ти и в София на 20-ти, но когато всичко е на 100% ясно, тогава ще дам подробности.

Музиката, която създаваш изразява ли емоциите ти? По какъв начин?

Предполагам. Когато не ми е добре правя по-дълбока музика, когато съм ОК – правя такава, с по-клубно звучене, а когато ми е много скучно правя глупости като ремикса на млад Меринджей.

Как се почувства, когато издаде първия си албум?   

"Ееее, най-накрая сме готови, беее!" Интересно ми беше да видя какви ще са реакциите, с тази идея започнах да правя албум. Бях насъбрал някаква аудитория в интернет и реших да проверя какъв ще е резултатът, ако се хвана с по-сериозен проект, като албум. Цяла година мислих за концепция, кое как да наредя и малко по-малко довършвах стари парчета и правих нови. Щеше ми се да има и подкрепа от лейбъл, но уви ... Бях намерил няколко, но всички искаха или да премахна нещо, или да има промени, или да не е цял албум, а малко ЕP, но аз си бях решил, че всичко ще е така, както съм си намислил, иначе се разваля цялата идея на проекта. Затова реших, че сам ще си го промотирам, до колкото мога и както вече си знаех най-добре – използвайки интернет. Спретнах му едно сайтче, качвах привюта в YouTube, тракове в Soundcloud и т.н. Писах на няколко онлайн медии и блогове, но само местната в Добрич ми обърна внимание. Въпреки това, албумът се свали малко над 1 000 пъти още първата седмица, което за бедруум продуцент си беше направо „ЕХААА!“. В идните месеци пък свалянията скочиха още много, както и YouTube гледанията и слушанията в другите платформи, които ползвах. Интернет беше основният ми инструмент. Мога да кажа, че съм се почувствал доволен! Пък и успях да го представя в няколко радио предавания.

Как достигна от ъндърграунда до голямата аудитория? Какъв е пътят на един диджей?

Тук е моментът да вмъкна, че аз не съм DJ и не обичам да ме наричат така, пък и нямам кой знае какви умения зад пулта, или в моя случай – контролера хахаха. Аз съм продуцент - правя своя музика, а да я смесвам на живо е доста добър начин да я представя на хората и да промотирам също и друга музика, която харесвам. Започнах да пускам, защото имах често покани след като издадох първия албум, но винаги отказвах – „Амии, аз само правя музика, не пускам, не съм DJ, не знам как...“. Иначе имам стабилно онлайн присъствие, поддържам си профилите в различните платформи и се опитвам да качвам ново съдържание по-често, имам си и личен уебсайт, което много продуценти подценяват. Мисля, че това е една от основните причини да успея да достигна до повече слушатели. Но и много други неща са оказали влияние, например след първото ми участие на WakeЪП 2013 започнаха да ме търсят и от други места, а най-много спечелих след като издадох предпоследното EP – “Trapp’d In Music”. Тогава един от големите промоутърски канали InTrap Channel, който в началото на лятото имаше проблеми и за жалост беше свален от YouTube, ми обърна внимание и публикува 2 от парчетата в EP-то, които бързо натрупаха десетки хиляди слушания. От там пък получих покана да го представя по “The Voice” в предаването “The Voice of Underground”, а след това ме поканиха и за гост сесия в радио BassPort – Лондон и така музиката достигна до страшно много хора. Следващата стъпка беше най-накрая да издам музика и за лейбъл. Така се появих и във всички големи музикални магазини като iTunes и Beatport. Когато издаваш за лейбъл сякаш хората те гледат по-сериозно. Последното EP, което пуснахме с LCD Records беше съпортнато от още промо канали в YouTube и дори EDM.COM, която е може би най-голямата медия за електронна музика в света и които ни бутнаха едно рамо и ъплоуднаха в мрежата си едно от парчетата. Благодарение на това промотиране “Truly Wild” EP влезе вTOP100 HIP-HOP класацията на Beatport, задържа се цяла седмица там и достигна до 40-та позиция по продажби, което беше наистина неочаквано за мен. Просто гледам да съм постоянен и да ставам по-добър в това, което правя, слушателите и възможностите сами ме намират.

Сбъдна ли някоя своя детска мечта? Ако да – коя?

Мисля, че всички се сбъднаха. Имам работа, която харесвам, с хобито нещата вървят добре, ей такива елементарни неща... Не мисля, че някога съм мечтал за нещо много голямо. Май остана само да си довърша помещението, което ще пригодя за домашно студио, но и това е близо.

Като какъв човек би се определил?

Търпелив, мнооооого търпелив. Може би повече отколкото трябва.

Как виждаш света около себе си?

Прекалено много омраза и завист има между хората, дори заради дреболии... тъпо.

Страхуваш ли се от нещо? От какво?

Страхувам се от височини, но мисля да си купя хеликоптер и да се боря със страховете си хахаха!  

Към момента нашият герой продължава да прави музика, макар да споделя, че е малко демотивиран от целодневното взиране в монитора. Преди година беше гост на Лондонския BassPort и за сега не планира скорошни участия, но вярваме, че все пак скоро ще го видим зад някой пловдивски пулт.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…