Моят Бог е вътре в мен, казва актьорът
Актьорът и музикант в последно време Филип Аврамов блесна снощи в Библиотеката с новия си спектакъл за клубна сцена Бог Рок. Музикално-театралното представление разсмя до припадък публиката, накара хората да пеят, танцуват и импровизират. Аврамов застана пред КАПАНА.БГ за кратко интервю, като пусна в действие заразяващата си усмивка и целия си чар. Актьорът за Бога, Рока и други работи пред Аня Петрова.
Къде е по-лесно да се намери Бог – в музиката или в театъра?
Той е навсякъде. Няма значение къде е, важното е да го търсиш и да го намериш. Моят Бог е вътре в мен. Малко ми е имагинерно да мисля, че е някъде на небето, защото изведнъж осъзнаваш, че след известно количество разстояние всичко вече е друго. Става петдесет минус и няколко и кой знае къде е. Или на някоя друга галактика, но предпочитам да си мисля, че е вътре в мен.
Какво ти даде и какво ти отне ситкомът „Домашен арест?”
Повече ми даде, защото бях в едно особено настроение спрямо филмите, които снимах. Осъзнах, че ще има един дълъг период , в който няма да снимам нищо и затова се заех с този ситком. Това беше потвърждение на всичките ми усилия до сега да направя това, което мога.
Кой е арестът, който те плаши най-много?
Този на злобата, на завистта. На тези много лоши крайни състояния в човека, които го ограбват. Това изпитваш ли го си една трета човек.
Чувстваш ли се като свободен човек и свободен артист?
Самият ми начин на живот е такъв. Днес съм в Пловдив, утре съм в Ямбол. Не знам какво повече да ти кажа по този въпрос.
Кога последно усмивката не е слизала от лицето ти за по-дълъг период от време?
Три дена на морето бяхме. Приятното изживяване на Карадере, когато снимахме „Кецове”. Беше единствената палатка на плажа, пред мен имаше басейн с половин метър дълбочина. Морето беше 22 градуса, а точно при нас около 30 градуса. Снимахме нощно време, а през деня правихме какво ли не. Просто изпитваш пълно щастие и усмивката ти няма как да слезе.
Чувството за хумор или самоирония и сарказъм?
Трябва да имаш чувство за хумор, за да имаш и самоирония, и сарказъм, най-вече. Така че това е първото- ако го нямаш си друг човек.
