Скулптурата на Сиромашки не е на световния бас, няма нищо общо нито с външната, нито с вътрешната му същност, смята един от най-близките му приятели
Борис беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, а не някакъв хунски вожд, подчертава актьорът от Старозагорския театър
Бурята с вдигането на монумента на Борис Христов пред Градския дом на културата, носещ неговото име, сякаш отмина. Скулпторът Цвятко Сиромашки церемониално откри маската на световния бас за 100-годишнината от рождението му, общината не свали творбата му, както самият той очакваше и пророкуваше в социалната мрежа, и ветровете привидно утихнаха. Само сред поддръжниците на Сиромашки в мисията му обаче. За мнозина гигантският паметник пред бившия Синдикален дом е неприемлив, тъй като представя великият българин в друга светлина. Под тепето се свързва с един от най-близките хора на гениалния оперен артист- актьорът от Старозагорския театър Гео Милев Нино Луканов. Авторът на книгата „Борис Христов: Незабравими мигове от едно приятелство”, към когото басът се е обръщал с „братко”, е меко казано притеснен от визията на монумента, който се намира пред бившия Синдикален дом, кръстен днес на него.
Преди 20-тина дни г-н Сиромашки, се опита да се свърже с мен чрез директора на галерията в Стара Загора, тъй като имал желание да се срещнем и да поговорим. Аз приех веднага, но по непонятни за мен причини той не дойде в града. Вероятно е искал да обсъдим този проект. Който аз видях в последствие. Към него като човек и скулптор нямам нищо негативно, отнасям се по приятелски щом е приятел на мои приятели. Но това, което е показано в Пловдив от края на май, е меко казано абсолютно неприемливо, защото не отговаря нито на външната, нито на вътрешната същност на обекта, който е показал г-н Сиромашки. Борис Христов беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, ако щете. Всичките тези прилагателни на него съвсем му отиваха и ни най-малко не му прилича това, което е показано с тези едри черти, остри погледи, стиснати зъби едва ли не. Това изображение е добро за някакъв хунски вожд, но не и за Борис Христов като портрет от ежедневието. Той дори, като играеше Атила, имаше други човешки измерения. Дори негативните герои или строгите емблематични фигури за историята прекарваше през човешката същност, гледаше да ги разкрива като хора. А сега му придават един плашещ вид. Защото това, което виждам, е уплаха- някой може да се стресне. Това, което видях, не се свързва с никакъв начин, нито душевно, нито физически, с Борис Христов, категоричен е Нино Луканов.
Един от най-близките приятели на Борис Христов е готов да се срещне лично и съвсем приятелски със скулптора Цвятко Сиромашки, за да изрази мнението си пред него край самата му творба. Нямам основания лошо да се отнасям към него. Колегите казват, че е кадърен скулптор. Но тук не е сполучил и най-добре е сам той да го махне това нещо. И ако е решил наистина да направи творчески и личен жест към някого, да проучи по-добре нещата. Далеч съм от мисълта някой да му диктува- всеки творец си има свой начин на изразяване, но тук няма място за измислици. Защото монументът наистина няма нищо общо- той е като за музей на ужасите, или за изобразяване на хунска част от историята. Това не е Борис Христов, подчертава отново Луканов.
Той се съмнява, че въобще този начин на почит и поклон пред великия бас е удачен. Борис беше изключително скромен човек. Те го награждават с най-големи държавни награди- Де Гол, кралицата и кой ли не, а той дори не искаше да се говори за това. Най-малко би желал да има такива грамадански истории в негова чест. Нека да е възможно най-скромно и най-истинно, призовава Нино Луканов.
