Историята на един татуист, който упорито е отказвал да се занимава с това

Татуистите и хората с татуировки отдавна не са онези, които лежат в затворите с тежки провинения. Само за едно-две десетилетия, културата на татуировките избуя от земята и се разви като голямо дърво, което се държи на стабилни корени в лицето на добрите артисти и художници в страната, някои от които се върнаха у нас след дългогодишен стаж извън пределите на България.

Факт е, че до скоро да носиш рисунки по тялото си не бе добре прието. За щастие, ситуацията с този вид изкуство силно се промени и сега е нужно да чакаш с дни и месеци, за да си запишете час за татуировка. Друг факт е, че повечето добри татуисти у нас са „чиракували“ я в Англия, я в Испания и се завръщат в милата си родина, за да покажат не само какво са научили, но и какво се случва „навън“.

Такава е и историята на Красимир Талев, когото за по-кратко ще наричаме Краси. Собственик е на едно от най-успешните студия в Пловдив – ''Пловдив Майна Tattoo Shop''. Но как е стигал до момента, в който да създаде собствено студио – вижте неговата история.

Краси е завършил Художествената гимназия, а след това и АМТИИ в родния си Пловдив. Рисуването му е в кръвта или по-скоро във върховете на пръстите. Никога не е очаквал да стане татуист. По негови думи, първоначално дори не е искал и дълго време се е стремял да стои настрана от този занаят, както той го нарича. Част от приятелите му обаче, уверени в художествените умения на Талев, твърдо настояват той да ги татуира. Машинка обаче няма. Тогава се задейства олд скуул схемата със струна, химикал и моторче от уокмен. Импровизираната машинка е съвсем просто устроена и може да се направи в домашни условия. Така се е започнало с дребните татуировки, направени върху приятели и познати. Тогава бяха времена, в които уокемнът беше нещо много ценно, казва Краси. В името на татуирането обаче, няколко уокмена са паднали в боя в името на татуирането и са дали моторчетата си за създаване на машинки.

Макар и вече да е направил първи стъпки, пловдивският татуист продължавал да отказва да прави татуировки от чисто хигиенична гледна точка. Старите методи на стерилизация не му се нравели особено и той продължавал да страни от занаята. Даже толкова се дърпал от него, че заминал в Лондон. Познайте защо – заради жена – тогавашната му приятелка и настояща съпруга. Уж отишъл само за месец, за да я види, времето така се разтеглило, че Краси останал в Лондон 6 години.

Съдбата обаче си знае работата и след като нашият човек се е занимавал със строителство около година, случайно се озовал (благодарение на негов приятел) във второкласно лондонско студио. Там започнал да прави по-прости и лесни татуировки, но след като е натрупал известен опит, се преместил в друго студио. Междувременно жена му се занимавала с IT, също в Лондон. И така, от студио на студио, Краси достигнал до тату шоп в центъра на Английската столица, където продължил да краде занаят, както казва самия той.

Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето