Аня Петрова

Нека да започнем този текст с факт - българският поет е мъртъв, по възможност убит трагично, какъвто всъщност е бил и целият му живот. Живите поети са само мит, но не те са ни в мирогледа сега, а именно тези убитите, хубавите, красивите. Обожествените и все така, десетилетия наред, висящи по стените на училищата. Все така, преподавани по старата ни система, че да няма и драскотинка по тях. Все така перфектни и изящни. 

Защо?

Христо Карастоянов застана в Петното на тазседмичния литературен салон, за да ни зашлеви един шамар с "А защо не?". За предишната му книга, "Името", Божана Апостолова сама споделя, че това е най-големият боклук, който той е писал , макар и мнозина да не мислят като нея. Все пак, тя е издател, призмата на виждане е пречупена през идеята, че това не е била просто неговата книга, макар и тя да е прекрасна! За това  се ражда 30-годишно замислено дете на име " Една и съща нощ". Това е не рожбата на Карастоянов, а мъжкото отроче, което ще продължи рода му. Това е книгата, която на пук хванах, за да прочета последното изречение първо и ме почти ме разплака. Защо ли? А защо не?

Сбито в едно изречение - книгата разказва по художествен начин затворническите години и края на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов. Художествена измислица, основана на факти. Важно е да звучи достоверно, както каза сам Карастоянов.  Нямам намерение да ви я разказвам, а по-скоро да ви дам съвета, да я купите/заемете/откраднете и прочетете! Всички сме до болка запознати с историята на Гео Милев. Като, все още, част от младото поколение, казвам ви, че този автор е до все същата болка досаден на учениците, просто защото не знаят. Карастоянов сподели с публиката, че ровейки се из форумите е попаднал на мнението, че "тази книга променя мнението ми за Гео Милев". Сами преценете какво значи това. Дори в края на абзаца, все така част от същото поколение с омерзение признавам, че не сме наясно кой е той Георги Шейтанов. Не и тези от нас, които сме завършили най-обикновена гимназия в най-обикновен град. Така че, "Една и съща нощ" се превръща в едно гъделичкане, с което миналото дразни наборите ми. Но пък как го прави само! 

Вече изящен с перото, писателят се е научил, че след издаване, книгата поема по своя си път. Така се случва и с "Една и съща нощ", която яростно достига определения от типа на "шедьовър на нашето време". Аз нямам нищо общо с успеха на книгата, оправдаваше се Христо пред публиката, но всички тайно си знаехме, че вината му е жестока. Вината му е с корици и сега стои пред нас, чакаща някой да разгърне страниците ?.

Думите му са остри и кратки. Изреченията са подрбрани и изпълнени с чувства. Самата Леда Милева е изразила съгласието си, че той е започнал тази книга. Страниците се разгръщат сами, а стига да имате капка въображение, то ще се пренесете в други времена.  Краят на книгата ли? Краят си е [ Край!]

Снимки: Мая Любенова

View the embedded image gallery online at:
http://kapana.bg/litza/item/3569-zashto-ne#sigProIdeb2076bf70

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…