Той е вечният красавец на Пловдивския драматичен театър. Със своите синьо-зеленикави очи и блестящи руси кичури, не веднъж е оставял дамите с туптящи сърца. Без значение дали сте го гледали като Ракитин в "Братя Карамазови", Ягос в "Мисия Отело", Димитър в "Морска сол", Иван Синебирски в "Албена", Олбънският Княз в "Крал Лир" или влюбеният Чарлс в "Чиста къща", публиката иска от Троян още и още. Завършил в НАТФИЗ през 1998г., сега, седемнадесет години по-късно ще се впуснем в едно пътешествие из неговия живот. Ето какво сподели той пред Паулина Гегова.

-Троян, ти наистина си красив мъж. Някога възприемал ли си се за секс символ?

Благодаря! Има неща, много странни неща, които съм чувал по свой адрес. Едно от тях е, че съм надут и потискащ, абе правя се на "Голяма работа". Другото е това, за което ме питаш. Всеки път, когато чуя някое от тези твърдения, се замислям и оглеждам с мисълта: Това за мен ли беше!? При всички случаи обаче, искам да кажа, че който иска да ме познава, има прости начини да го разбере, запознавайки се с мен, например. Възприемам се като изследовател и съзерцател. Смятам се за мислещ.

-Все пак, външният вид помагал ли ти е в професията?

Не мисля. Колкото помага, толкова и пречи.

-Завършил си под обучението на Надежда Сейкова. Велик театрал! Поддържаш ли връзка с нея?

Всички нейни ученици се интересуваме от случващото се с  нея и помежду си - също. Но с Професора не съм така близък, като други...

-Кой е най-интересният човек, с когото си се запознавал през творческия си път?

Всяка значима среща "случила ми се" е била по време на работа. Дори със съпругата ми. Но се запознах с един много интересен човек - треньор по ски и сърф, казва се Кони. Много мой тип, като човек.

-Работил си с италианския режисьор Чинция Торини. Какво преживяване беше за теб "Дон Чочи"?

Държаха се надменно и подигравателно - целият екип. Имаха пари, които ми бяха много нужни.

-Има ли разлика между родния професионализъм и европейския?

Не, не смятам!

-Телевизията или театърът?

Театър!

-Познат си на народа и от няколко телевизионни реклами. Там няма особено актьорско майсторство. Как ги възприемаш? Като предизвикателство или забавление?

Вземам парите и бягам. Просто си върша работата.

-Дублажът. Къде се крият неговите тънкости?

Дублажът е една огромна територия, която изучавам. Интересно ми е, много научих за говоренето. Работата с гласа се оказа, че е мислене, както казва Веско Ранков. Имам още много да науча.

-Имаше период, в който преподаваше на студентите по актьорско майсторство в ПУ "Паисий Хилендарски". Това е голяма отговорност. Кое е по-трудно - да изпълняваш роля или да учиш другите да го правят?

Много изморително, отчайващо и незаплатено занимание. Борих се много за себе си, за студентите, тъй като на всички е ясно колко актьори излизат от академиите и колко се реализират.Това, което съм казвал на студентите, бих им го казал и сега: „Вярвайте! Вярвайте в себе си, в смисъла на театъра. Не се отказвайте за нищо на света и тогава, когато се успокоите и  не го мислите вече то ще се е случило!“ С мен стана така!

-Как ги амбицираше? Към какво ги караше да се стремят? Помня, че макар асистент с теб беше изключително забавно и приятно да се работи.

Благодаря. Работата никога не ме е плашила. Ние, Сейковите, сме прости и работливи.:))) Да бачкат, без да гледат часовника.

-Какво ти остави съвместното сътрудничество с доц. Лео Капон?

Житейски уроци и системата "Том и Джери".

-Комедия или драма? 

И двете са еднакво трудни и сладки.

-Коя е най-трудната ти роля до сега и защо?

Онази, която не мога да разбера. Това обикновено съвпада с липса на комуникация с режисьора. Франк в "Професията на г-жа Уорън" на Шоу.

-Как се стигна до филма за Левски?

С кастинг, разбира се. Макар че,какъв кастинг?!

-Покрай създаването на филма излязоха много спекулации за вътрешни проблеми в екипа, неизплатени хонорари, събиране на дарения и какво ли не. Това отрази ли се по някакъв начин на процеса ти на работа?

Екипът беше много добър. Всички се държаха с мен като народен герой, а както знаем, моята роля бе кратка, тази  на бащата - Иван Кунчев. Страхотни спомени имам от тези снимки. Прекрасни спомени и екип.

-Филмът се снимаше из много български градове и местности. Кое беше най-красивото място, което посетихте?

Аз снимах на едно място - прочутият бивак, където тренират Багатур в лоното на Балкана, близо до Казанлък. По време на снимките бе горещо, валя с гръмотевици ,би ни град и в края на деня всичко бе заснето по план!

На моите сцени, целия екип ревеше, а бащата на Горан -най-старият и личен Багатур, дойде до мен с коня си, свали си шапката (той играеше турски генерал или нещо подобно, който ескортира керван) и от коня ми се поклони... Незабравимо!

-Учиш ли собствените си деца на култура? Зараждаш ли в тях обичта към изкуството и те откликват ли или се насочват в напълно различна посока?

Откриваме заедно законите на природата и християнските ценности. Искам да сме приятели. На моменти се ядосвам на себе си и така се мразя, че ми идва да си отхапя пръст. Друг път изпитвам радост, като че слънцето изгрява иззад Родопите, а аз гледам с топло кафе в ръка. Абе, учим се... 

-Какво е трупата на "Н. Масалитинов" за теб? Когато много таланти се съберат на едно място, често възникват спорове. Имали ли сте дрязги и как сте ги преодолявали?

Обичам ги! Каквото и да ни се е случвало е било от обич. Всички обичат това, което правят и това е страхотно.

-Според мен, трябва да ти дадат да изиграеш един Казанова. Как ти се струва? 

Да идва. Добре!

-Последната ти роля е в "Сестри Палавееви". Спектакълът е странен. Започва като комедия, а накрая сюжетът се преобръща на 180 градуса. Отговорно ли трябва да приема зрителя постановката или с носталгична ирония за Втората световна война? 

С чувство за хумор. Тогава, когато си научил грешките си и им се смееш, си пораснал. Подобно е и излъчването на "Възвишение".

-Какво може да очакваме от теб в бъдеще?

Да играя за вас.

-Благодаря ти много за интервюто. Пожелавам ти и през новата година много творчески успехи. И си помисли за Казанова!

Добре, благодаря.