Той е незрящ, но това не му пречи да участва в постановки, да пише книги и да свири на китара. Манолов е бакалавър по психология. Преминал е театрално-филмов курс в Антверпен. Като че ли ходенето с бастун и носенето на тъмни очила му е най-неестествено. Казват, че за таланта няма граници и пречки, и младият, все още неориентиран в света Дилиян,  е поредното доказателство.

Финалист в литературното предаване "Ръкописът", предстои премиера на стихосбирката му "Водопадане"  на 19-ти декември в книжарница "Сиела" в МОЛ Пловдив, от 11:00 часа.

 

-От колко години се занимаваш с изкуство?

Занимавам се с изкуство от единадесет годишен. Сега съм на двадесет и две.

-Музика, театър или писане? Кое от наклоненията ти е любимо, в кое се чувстваш най-свободен и спокоен?

Най-свободен се чувствам на сцената. Сядайки да пиша се напрягам. Обмислям много, докато на сцената изпълнявам дадените от режисьора задачи и просто повтарям.

-Просто повтаряш? Нима се възприемаш като робот?

Поправям се! Повтарям с евентуалните забележки, които са се появили и уточняваме. Всичко е като пружинка, когато играя я пускам.

-Но когато пишеш всичко зависи само от теб. Не изпълняваш чужди заръки. Не е ли именно това истинската свобода? Да не зависиш от никого?

За мен свободата е отговорност. Трябва да внимаваш какво казваш или пишеш, за да можеш да застанеш зад него. 

-От къде черпиш вдъхновение?

От заобикалящите ме хора и от ситуациите, на които преди да започна да пиша, даже не съм обръщал внимание.

-Знам, че не вярваш с Бог, но ако го има, смяташ ли, че по някакъв начин те е ощетил?

Да! Защото ме е захвърлил в държава, където нещата, които мога не се развиват достатъчно добре, че да се нарекат професионални, а хората имат закостеняло отношение. Нещата, които ме дразнят тук са много повече от тези в чужбина.

-Възхваляваш много чужбина. Толкова голяма ли е разликата?

Според мен, да! Тук се сблъсквам с един много интересен парадокс. Хората харесват това, което правя, одобряват ме дори като учен психолог, но когато се опре до работа и то със заплащане, се стига до българския дискурс за българската култура и инвалидите. За култура няма пари. Мнението е, че инвалидите трябва да си стоят у дома. За наука също няма пари, така че сляп, който се занимава с изкуство и наука е доста чуждо животно. Освен това не съм срещал взаимност в любовта с българка.

-Ти си част от трупата на Велемир Велев "Невиждан театър" с незрящи актьори. Пътували сте из Русия, Хърватска и Германия. Как ви приемат тамошните зрители?

Представлението "Сянката на моята душа" е много стряскащо. Хората го приемат много емоционално, понеже знаят за нашите недъзи. Ние общуваме само чрез визуални средства, танци, музика, движения и сенки, все неща, които са изконно въздействащи. 

-Спектакълът е движенчески. Има ли някакво реално послание или всичко е базирано на ситуационен театър?

Всъщност пиесата има доста сериозен сценарии. Твърд. Участниците са слепи, но хореографията е поставена напълно професионално. Става въпрос за формите на любовта още от детските години и гонениците между половете, стигайки до любовта като състояние.

-Беше ли ти трудно чисто физически?

Да! Самият аз не съм най-пластичният човек на света. В това отношение г-н Велев и неговият екип ни помогна много.

-Зад гърба си имаш и един моноспектакъл. "Спомен за мечтите ни", който се игра няколко пъти в Държавен куклен театър Пловдив. Каква е разликата между това да играеш сам и това да си в трупа?

Беше като писането. Имаш тотална свобода, но е по-отговорно. Удоволствието избухва изведнъж и в много. В трупа насладата ти се предава на порции, но по-често.

-От тук накъде?

Много си жестока, ха-ха! Имам издател за романа си, стихосбирката ми "Водопадане" излиза тези дни. Правя магистърската си степен по психология и се надявам въпреки българизма да успея да се усъвършенствам, да творя и да работя в България.

-Значи все пак не се стремиш към Чужбина?

В интерес на истината, не. Патриот съм и бих желал тук да е моята реализация, колкото и да хваля европейците. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…