Паулина Гегова
Човек живее, за да е свободен, или поне в това ни се иска да вярваме. Свободата се отразява в най-различни аспекти, но всички се борим за нея - физическа или душевна, финансова или професионална, кой както я разбира. Свободата е отговорност и в същото време риск, защото живеем в общност, където всеки зависи от другия, а малцина смеят да рискуват. Рискът плаши. "Ами ако не успея?", "Ами ако не се получи?". Подобни мисли винаги се въртят в умовете ни, дърпайки ни назад, а може би защитавайки ни от грешки.
Намират се обаче и смелчаци, които решават да тръгнат по напълно различен път, захвърляйки страховете за неуспех. Втурват се стремглаво напред, изоставяйки предишния си живот, който по някакъв начин ги е осакатявал и задушавал, без да си задават въпроса "Защо?", осланяйки се на максимата "Защо не!".
Ник Уартон и Дарис Суифт са цветущ пример за казаното по-горе. Те са двойка от осем години, живели в красивата и спокойна Канада. Прелестна държава, където всичко им било подредено. Природата е зашеметяваща, китните градчета великолепни. Разполагали са със стабилна работа и собствено жилище, но нещо липсвало. Онази искрица за приключения, за нови места, нови преживявания. Монотонността и стабилността ги убивала. Ник работел в печатница, а Дарис във фирма за недвижими имоти, но професиите им не ги удовлетворявали. Така се стигнала до налудничавата и напълно необмислена идея да зарежат всичко и да тръгнат по широкия свят, който може да предложи толкова много. Животът е кратък, затова защо да не изкопчим всичко от него!
В рамките на седем месеца, влюбените се организирали, напуснали работните си места и разпродали всичките си наличности, за да съберат пари за мечтата си. Първоначално заминали за Китай, където в продължение на една година преподавали английски в училище. Но приключенците не можели да се задържат на едно място за дълго време. И просто от нищото се родила хрумката, която преобърнала съдбата им. Създават собствен блог, в който описват страните, които посещават, а те все повече увеличават броят си. Италия, Англия, Корея, за тях няма спирачки, нито граници, които не могат да преминат. Оказва се, че и двамата притежават добър изказ и писането им носи дивиденти, позволяващи им ту да са в постоянно движение, ту да не мизерстват. Каква ти мизерия - те са повече от щастливи.
Тази седмица, пътешествениците дойдоха в България, като първата им спирка беше нашият приветлив град. Бяха по покана на Васил Златев от Bulgaria wine tours с цел да опитат отличните винарски продукти, които предлагат родните изби. http://bulgariawinetours.com/
Ник и Дарис пътуват най-вече с автобуси и отсядат в хостели. Докато си говорехме успях да видя ентусиазмът и щастието, което изпитваха, че са на Пловдивска почва. Личеше в очите им.
"В Пловдив всички ни приемат много добре. Рядко се срещат толкова гостоприемни и позитивни хора. Хостелът ни се намира в Стария град, който е толкова красив." споделя Дарис.
Истината е, че колкото ние ги разпитвахме за света, толкова и те нас за България. Интересуваха се как се вари традиционната ни ракия, впечатлени са от националната ни кухня, като не пропуснаха да наблегнат на "Your special ketchup" или по нашенски - лютеница. Любопитно им беше да научат повече за историята и манталитета ни, за старите столици, за Бузлуджа и Шипка, за римското влияние върху държавата ни. Следващата спирка е София, а след нея Македония, но заявиха, че някой ден искат да се върнат за по-дълго и да обиколят планините.
Оказа се, че блогът разтваря много врати за тях. Създали са трайни приятелства с хора от целия свят, а други тепърва решават да посетят някои от дестинациите описани в сайта. Ник призна, че съученик, с когото не е поддържал контакт от близо двайсет години, съвсем случайно му е изпратил e-mail, в който го поздравява за дейността му и признава, че ще отиде на почивка някъде, точно заради него. Излиза, че те не само се забавляват, преоткривайки нови територии, но и дават пример, пораждат желания в гражданите да се отпуснат и поне за малко да поемат на приключение, което да ги обогати и разшири мирогледите им.
"Спомняме си всяко кътче, на което сме били. Нямали сме проблеми с родното население, нито с властите. Ако искаш нещо, просто го направи."
Доста добър съвет, като се замислиш. Вечните туристи нямат намерение да спрат. Разбира се, Канада им липсва, но от време на време се прибират за по месец-два, а после пак хващат пътя. Докато си говорех с тях, леко им завидях. Тази птича свобода, като полет над широките баири, над морета и градове. Този explorer на планетата! Кой не би искал да вкуси от този сладък плод? Но ако има нещо, което наистина потвърдих от срещата си с тях, то бе не толкова да пътуваш колкото можеш повече, а нещо много по-дълбоко - никога да не спираш да мечтаеш и да не се отказваш от мечтите си...
Можете да разгледате блогът на Ник и Дарис на http://www.goatsontheroad.com/
