Той е всестранно развита личност – жонглира, танцува, свири

Обикаля света и винаги се завръща

Екатерина Стоянова

Дарио е на 25г и е зодия Рак. Обича и цени природата, и намира вдъхновение, мир и щастие в нея. Ние сме част от нея, едно цяло с нея и той разбира това.

Той е уличен артист. Занимава се с акробатика, танци, изнася огнени представления и свири на различни музикални инструменти – акордеон, кларинет, тромпет и тарамбука. Той е онзи човек, когото сте виждали да жонглира със запалени факли, седнал на колело с 3 гуми, една върху друга. Неговата история предстои да видите.

От малък се занимава с музика и се чувства свободен, търси себе си и не очаква нищо. Той е от онези хора, при които нещата просто се случват. Иска да замине за Белгия? – Тръгва. Иска да изнесе представление в Турция ? – Заминава. Пътувал е предимно на стоп, но и със самолет, с кола... 

Впрочем, сподели, че в Турция и по-специално в Мардин, за пръв път някой насочва калашник срещу главата му. Подозрителен народ са кюрдите, живеят на тръни... но имат богата култура и интересни обичаи.

Дарио обикаля Европа. Част от страните, които е посетил, са Белгия, Испания, Турция и Германия. Навсякъде му харесва, навсякъде му е интересно, а и обратна връзка получава навсякъде. Хората му се кефят. И как няма – това, което прави, е фантастично. Той влага душа и сърце във всяко движение. Но най-голям интерес събужда у българите. Тук това е ново и не се вижда често, затова хората го гледат, понякога дори с недоумение. Често не среща разбиране.

Неговата мисия не е само да ги забавлява, той иска да накара хората да се замислят. Има послание във всяко негово шоу и, ако човек се позамисли, ще успее да го разбере. 

Той е много духовно насочена личност, материалистичното  му Аз е изключително слабо развито, доколкото успях да преценя.  Не желае да се продава, иска да се раздава, да бъде разбран... мечтае да отвори цирково училище в България, но не вярва, че скоро ще се случи. Неговата идея е то да бъде чисто, детско, истинско, без мутри, а тук така не става, за жалост.

Времето му минава в пътуване, тренировки и представления... и мисли. Мисли за любовта към природата и света. За него е убийствено да стои пред компютър и рядко ще го видите, забил поглед в телефона. Това му изпива енергията. Според него това не е живота. Животът се случва и трябва да го види. Както се изрази: „Винаги нещо се случва... Ако го видиш – печелиш.“

В момента не му върви много, няма работа и няма „съюзници“. Хората на уличното изкуство в България не се подкрепят толкова, колкото очаквах. По-скоро се приемат като конкуренция, но той приема това, защото „човекът е такъв, какъвто е“.

Скоро заминава за София, където е решил да се установи след дългите пътувания. Иска му се да остави нещо след себе си, но и да си почине. Но вероятно

В замечтания му поглед блещукат звезди и цветята танцуват. Той е самотен, защото никой не споделя тази негова страст и любов, и това освободено мислене, и се чувства така, сякаш хората не го харесват много.. в което  не вярвам.

Философията на живота му може да бъде описана с едно изрeчение: “Find what you love and let it grow”.