Венелин е изработвал какво ли не - ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба
Паулина Гегова
Капана е кварталът на възможностите. Занаятчийските ателиета и работилници, които можете да откриете тук, са като свеж полъх на пролетен вятър, съчетаващи минала култура с настоящ модернизъм. Плетеницата от кокетни бутици, стилови заведения и хостели, те кара да се чувстваш все едно си попаднал в паяжина, но паяжината не е страшна, а точно обратното - изпълнена с позитивизъм и приятни емоции. На ул. "Загреб" 3, точно срещу сцената Ядрото се намира едно такова малко бижу, в което ако не се вгледаш, може и да подминеш. Това е ателието за дърводелие на Венелин Драганов и Джаро. Кой е Джаро? Това е малкото, сладко, черно кученце, което не само е най-верен другар на майстора, но и негов талисман. Животинчето е крайно приятелски настроено, хвърля се да ви ближе и да си играе, веднага щом отворите вратата. Като цяло обстановката в магазинчето е гостоприемна, а Венелин ви посреща с усмивка на лице и мече в ръка. Или пък длето?...
Отваря работилницата преди близо три години. Помни точната дата - 1-ви Октомври. Тя съвпадала с тогавашната Нощ на музеите и галериите, в която не участвал, защото трябвало да се нанася. Всъщност разполагал с изключително малко техника и инструменти - отвертка, винтоверт и клещи. Първия си чук купува чак след две години. 50 пирона по-късно, чукът се чупи. Венко сам прави нова дръжка за инструмента, от което му става много по-сантиментален и ценен.
Драганов е завършил производство на музикални инструменти, но от тогава не се занимава с това. Интересен факт е, че за специалността е нямало учебници, затова всичко се е диктувало. След гимназията се насочва в коренно различна посока, а по-точно реклама в НБУ, която завършва семестриално. След университета се мъчи цяла година да си намери работа в столицата по специалността. Но контактите са кът, а без връзки в България трудно се пробива. Не само това го държа на страна от рекламния бизнес, обаче.
Рекламата не е точно творчество. Тя го преплита с правенето на пари. Опитах се да стана копи райтър, но не исках да рекламирам продукти, които са вредни. Не исках да лъжа хората и да манипулирам информацията, споделя Венелин, докато Джаро е втренчил поглед към минаващите по улицата себеподобни.
Осъзнава, че този живот не го прави щастлив и иска да се върне в Пловдив. Покрай позната разбира, че програма от Бюрото по труда предлага безвъзмездно финансиране за бизнес план. Той не влиза в критериите за финансиране и не кандидатства, но това му помага да разгърне въображението си и да изготви свой собствен проект, който влиза в сила малко по-късно. Планът е изработване на дървени детски играчки. Това е и първата му стъпка. Прави две продуктови линии, но още от началото почва да получава и странични поръчки. С течение на времето, играчките остават в миналото. Сега поръчките са най-разнообразни, като създава и собствен дървен разделител за книги, който в момента патентова.
Мнението му за Капана е раздвоено. Обича квартала, но не му харесва това, че занаятчиите намаляват, а заведенията се множат. За някои от тях е правил част от интериора и все пак има собствено мнение по въпроса, което не се притесни да сподели.
Общината две години подред финансира квартал на творческите занаятчии, а после занемарява идеята. Отдръпва се от реалното подпомагане на занаятите и свободните ниши се запълват от инвеститори, които залагат на сигурното - заведения, категорично отсича той.
И все пак той не спира да работи. Работи повече отколкото трябва. Чувства се добре в работилницата. Тя е неговото царство, той определя правилата и прави това, което му харесва. Иновативен е! Стреми се да майстори нови неща, които не се срещат често, опитва се да запази собствения си стил и успява.
В Пловдив има място за труда ми. Градът има потенциал. Не искам да ходя никъде другаде, човек си държи на мястото, а ако си достатъчно деен ще успееш където и да си. Прогнозите ми за 2019-та не са от най-розовите, но се надявам да оправдаем очакванията.
За него дървото е топло, меко и красиво. Смята, че човек трябва да предпочита естествените материали. Всичко е енергия и когато си обграден от естественото, то влияе и на емоцията. В зависимост от разреза на дървото се появяват толкова различни шарки, че е трудно да повярваш, че идват от един и същ дънер. Работата с дърво е много специфична. Материалът не е хомогенен и подхода към него е специален. Венелин е изработвал какво ли не - ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба. Понякога се занимава и с дърворезба, но за него това изкуство е твърде фино и е нужно да му се отделя повече внимание и уважение. С каквото и да се захване, го върши с желание. Замисля се за бъдещето, но не е консервативен към него. И все пак е отворен за промяна.
Няма промяна, която да не е хубава. Застоят говори за лоша тенденция.
С тези думи напуснахме повече от симпатичното ателие. Бяхме изпратени с греещо изражение, въртене на кучешка опашка и аромат на бор.
http://kapana.bg/litza/item/4586-avtentichnost-i-aromat-na-bor-v-sartzeto-na-kapana#sigProId5fdeef0bc9