След представянето на премиерата на стихосбирката си в Пловдив, Константин Трендафилов отдели време за едно кратко интервю за Капана.бг. Вижте какво сподели пред Паулина Гегова за всички пловдивски читатели.
-Как дойде идеята за Мърлявият блог на един спретнат човек?
Идеята дойде като упражнение по писане. Целта ми беше да се самокоригирам и да подобря стила си. Стана нещо като собствен редактор.
-Какво се промени в живота ти след него?
Много повече хора ме разпознават. Вече не ми е толкова приятно да ходя на места, които обичам. Каквото върша, не го върша за славата и светлините на прожекторите.
-В днешно време ако не започнеш от социалната мрежа имаш ли шанс за развитие? И като цяло, културата в интернет ли е?
Със сигурност е платформата, чрез която можеш да се развиеш самостоятелно. Там можеш да задминеш салона и да достигнеш до хората. В България няма толкова много добри поети и писатели.
-За какво не си писал още?
За страшно много неща. Не всички теми ми се получават добре. Напоследък почнах да пиша за смъртта и страхът.
-Какво е да си син на една от най-известните съвременни поетеси?
Ще излъжа ако кажа, че майка ми не ми е повлияла. Тя първа видя стихотворението „Еволюция“ и ми каза, че ако е нейно би го сложила на първа страница. Още от малък разговорите все клоняха на тема литература.
-Вдъхновенията за стиховете материализирани ли са?
Вдъхновение са ми били всички момичета, с които съм имал отношения, кои по-дълги, кои по-кратки. Не споменавам имена, затова никой не се сърди.
-Как съчетаваш поезията с журналистиката и рекламата?
Уча журналистика задочно, така че, тя не ми пречи. Като цяло мисля, че е по-лесно да се вдъхновяваш когато се разсейваш.
-Какъв е портретът на поета като млад? (препратка към романа на Недялко Славов „Портрет на поета като млад“)
Какъвто и да е, е ок. Важна е младостта. Портретът трябва да хваща младостта.
-Как ти се отразява Пловдив?
Много добре. Винаги когато дойда тук се чувствам добре. Обожавам този град.
-Нека импровизираме. Давам ти три думи, от които на прима виста виста да създадеш стих. Думите са Дъвка, Следобед и Болест.
Следобеда вървейки по улицата
Настъпих дъвка
Разбрах, че си ти
Неизличима болест
Все правя крачка напред
Ти ме теглиш обратно