Рок групата NI.co е основана през 2012 г., но в последните месеци тяхната звезда почна да изгрява. Изградена от Николай Николов, барабаниста Владислав Христов и басистът Кирил Диков, момчетата изкарват хит след хит. Първият им сингъл се казва "Реалност ли си". След него следват "Грам срам", "На ръба" и "Някой" с Litter Jack. Последната им песен "Да останеш тук" излезе едва преди седмица и вече се върти редовно по българските музикални телевизии.  Можете да го слушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=fUZjSwDYwYs

За да ни разкаже малко повече за музиката и животът, се срещнахме с Николай Николов, създател и вокал. Вижте неговите мисли и чувства, които сподели на нашия репортер Паулина Гегова

-Разкажи ни малко за себе си - за това какъв е бил животът ти, детството, какъв е характерът ти. Трудно е човек сам да се опише, но опитай.

Аз съм си от Пловдив. Роден съм тук, учех тук. Завърших Английската гимназия през 2009-та. С музика се занимавам от втори клас, когато намерих китарата на баща ми, която имаше само 2-3 струни. Почнах да ходя на уроци по китара при Светльо Стайков. На него дължа доста в музикален план. Това, което мисля за себе си е, че съм последователен и не се отказвам когато си поставя цел. В началото когато отидох в София всичко беше хаотично и неясно. Не знаех къде ще живея. Десо от група Мастило много помогна на бандата ни. Записахме първото си парче в неговото студио. Нещата се случиха като на магия. От 3 години съм там и вече не само сме изпълнители на Мастило, но съм и част от лейбъла не само като певец. 

-Учил си журналистика в Софийския университет. Защо направи завой и почна да се занимаваш с музика?

Отидох да уча журналистика задочно в СУ веднага след гимназията. Разочаровах се как работи системата, какво се пише, как се пише, кое се толерира. Много мои колеги започнаха да работят по специалността, но професията е неблагодарна. Не, че музиката е лесна, но признанието е по-голямо.

-Как се пробива в музикалния бранш в България?

Въпрос, чийто отговор все още витае някъде в пространството и чака да бъде открит. За хора като нас, които тръгваме от нищото, разковничето е да си вярваш. Да поемеш риск, защото предубежденията са много. Много външни фактори могат да повлияят на един млад изпълнител в негативна посока, но ако той издържи и не се разколебае, с много постоянство и талант няма как нещата да не се получат, рано или късно. 

-На какво залагаш в музиката си? На комерсиалните предпочитания или на това, което те вълнува душевно?

Никога не съм позволявал на това, което пазара изисква да повлияе на песните, които пиша. По-скоро опитвам да открия това, което искам да изразя, но по достъпен за по-голяма аудитория начин. Аудитория, която се доближава до моите вкусове. В никакъв случай не мога да кажа, че се водим от това, кое е комерсиално и кое не, нито пък, че правим музика само за висши ценители.

-Работиш с Liter Jack. Той е с повече опит от теб. Налива ли ти акъл понякога?

Аз често му ходя на гости като се върна в Пловдив. Обичаме да играем PlayStation. Обменяме си взаимно опит и си помагаме. Понякога ми струпва негови лични преживявания в музиката, понякога и аз на него.  Мислим в началото на есента да снимаме акустична версия на песента "Някой" и да започнем нови проекти. Ходим заедно и по участия. Става хубав микс от rock 'n' roll и рап. Аз не слушам много хип-хоп, но той ми е един от фаворитите. 

-Изобщо, като новоизгряваща звезда, какви са очакванията към теб и как те приема гилдията?

В гилдията има едно леко лицемерие и малко негативно отношение към влизащите в нея, но аз имам едно предимство, че голяма част от музикантите идват да записват в нашето студио. Точно затова не съм усетил тези негативи. 

-Какво е да свириш на живо? Усещането когато публиката е на една ръка разстояние?

Това е нещото, което кара мен и моите колеги да преглъщат всички трудности. Срещата с публиката е най-зареждащото преживяване. Дава ти гориво да продължаваш напред, особено когато виждаш как хората пеят заедно с теб текстовете ти. Писал си ги до късни нощи, а после те им откликват. Страхотно е!

-На всички ни се случва да ни удари сценичната треска. Каква е твоята рецепта за преодоляването й?

Тя е такова животно, което и аз не съм намерил как да преодолея. След първите пет минути изчезва, но преди всяка изява се опитвам да си набия в главата чувството да не се притеснявам, че ще объркам нещо, че на хората няма да им хареса. Доста често оставам само с опитите и се притеснявам до излизането. 

-Пловдив или София?

Зависи за какво! Винаги бих предпочел да прекарвам свободните си дни в Пловдив, но нямам удоволствието и този лукс да обърна гръб на София, защото там работим. Имам идея някой ден да отворим едно студио в Пловдив, което да работи ръка за ръка с Мастило студио и да се върна. За жалост в следващите 2-3 години няма как да стане. 

-Кажи ми личност, на която се възхищаваш и от която черпиш вдъхновение.

Моят идол в музикално отношение е Крис Корнел. Бях на концерта на Античния и ме докосна много. Неговата музика е причина да напиша много от нещата, които съм написал. Той ми е инспирация във всички отношения. 

-По мое мнение, музикалният инструмент е едно от най-великите изобретения на човечеството. Какво е за теб?

С моят басист Киро имаме едно схващане, че музиката и в частност музикалните инструменти са последната форма на магия, която е останала. Инструментът е като магическа пръчка за мен. 

-Какви качества са нужни на един човек, за да пребъде? За да пребори живота и да излезе като победител? 

Известна доза твърдоглавие, защото много части от системата имат за цел да промият мозъка на човека. Трябва да запазиш индивидуалността си. Да не се подаваш на манипулации от всякакъв тип и всякакви страни. Това само по себе си е голяма победа. 

-Според теб целта оправдава ли средствата?

До голяма степен да, но не напълно. Има една граница, която не трябва да се преминава. И тя е когато почнеш да вредиш на другите. Ако не я преминеш, мисля, че всякакви средства са оправдани.

-Друга страст освен музиката?

Футболът и Ботев Пловдив! На Европейското си наваксах с мачовете. Аз съм фен на Италия, но за жалост отпаднаха. Тренирах седем години тенис, после две футбол, но когато нещата почнаха да се получават, трябваше да почна да уча за кандидат-гимназиални изпити и се наложи да прекъсна. Не съжалявам за което.

-Любопитно ми е, коя е любимата ти книга и защо?

"Цар плъх" на Джеймс Клавел. Защото показва как човек трябва да се адаптира спрямо конкретната ситуация и да се опита да живее добре въпреки несгодите. Главният герой беше във военен лагер, но пак откри този начин. 

-Изкуството бягство ли е от реалността или спасение?

Може би е бягство към спасението. Опит да го достигнеш. Понякога се превръща в бизнес, но тогава остава само една опаковка. В чистата си форма, изкуството няма нищо общо с бизнеса, но във времената, в които живеем те са свързани. А тези, които наистина правят изкуство много честно не намират никаква възвръщаемост от него, което за мен е много тъжно.

-Като за финал, пожелай нещо на нашите читатели.

Като жители на столица на културата, пожелавам на читателите да подкрепят и пловдивските културни дейци, за да има повече изкуство. Ще има разнообразие за аудиторията, целият отрасъл на културата ще върви нагоре ако подкрепяме родното, а не сме чуждопоклонници. 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…