Пловдив има потенциал да бъде ЕСК, по капацитета трябва да се работи, смята артистичният директор на Пловдив 2019

ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел

Всеки носи своята малка или голяма отговорност в този процес. Редно е хората да мислят за ЕСК като за кауза, а не като за нещо, от което може да се извлече само изгода

В Италия, Матера 2019 вече е национална кауза

Планира се екипът на Фондацията да се утрои

Срещаме се със Светлана Куюмджиева в кабинета й на артистичен директор на Фондация Пловдив 2019 в Стария град, в Синята къща. Творческата шефка на тази така важна за града ни структура в момента и в следващите няколко години ни посреща над 60-тарското си реставрирано масивно бюро, което гали като ценност, каквото е. Небрежно разрошена е, в силно работен режим, от среща в среща. Носи на гърдите си емблемата на Пинк Флойд върху сива тениска, но в кабинета й музика няма. Чува се само специфичното хрупане на дюшемето в Стария град и жуженето на компютъра. Начинът на посрещана в Синята къща е пълен контрапункт на критиките от някои среди, че Фондацията е твърде затворена. Светлана се усмихва и очаква някой като нас да я изкара поне за 30 минути от строго организираното й ежедневие. Директорът на Фондацията за очакванията, за Заедно, за мечтите за 2019 и за Пинк Флойд в Пловдив пред Иво Дернев.

-Скоро се върнахте от италианската Столица на културата за 2019-та, Матера. Какво видяхте там? Къде са те и къде сме ние? Какво ни дели и какво ни събира?

Аз се убедих, като заминах там, че проектът Европейска столица на културата има един основен плюс- събира някакви фундаментално различни географски места, които заедно с хората в тях, преминават през едно доста сходно преживяване и изпитание. В крайна сметка, макар и да се делим условно на Западна и Източна Европа, Централна и т.н., накрая се оказва, че всички имаме доста сходен опит, особено с тази инициатива. На едно и също място сме с Матера в подготовката си. Нямаме кой знае какво различие. Те също са в процес на преоценка на програмата си. Тяхната структура е различна, те нямат артистичен директор. Търсят си Project manager в момента, който да им работи по програмата, но като цяло, комитетът, който е подготвял кандидатурата, работи по програмата и в момента. Те също планират инфраструктура и имат затруднения с нея, в смисъл, че нямат достатъчно зали и места. Разликата е, че те са на принципа Basilicata, т.е. районът около Матера, градовете около нея са въвлечени още в самото начало на кандидатстването и то много интензивно. При нас регионът също присъства, но не толкова, не е такъв фокус, какъвто е при тях. Това е обяснимо, защото Матера всъщност е 2 или 3 пъти по-малък град от Пловдив и регионът там създава мащаба на цялото събитие, така че те планират сега заедно с още 20 града, културни оператори и потенциални партньори от целия този регион. Планират активности в цялата Basilicata. Това е нещото, което ни различава. Иначе като брой хора, които работят по проекта в момента, и като мащаб, комитетът им отговаря напълно и на нашата Фондация. И те като нас, споделят всички функции. Всеки върши всичко във Фондацията в момента. Явно това просто е нормален етап от подготовката. И те като нас, все още не могат да кажат и да дадат конкретен ориентир, колко процента от първоначалната си програма ще реализират и колко няма да успеят. Ясно разпределят задачите между община и комитет. Общината отговаря за инфраструктурата, комитетът – за програмата, за да няма някакво объркване.

-Те как са с финансирането? Оплакват ли се от липса на средства или имат ли такива опасения за някакъв бъдещ момент?

Те имат много сериозна подкрепа на национално ниво. Техният бюджет, откакто беше гласуван, беше почти удвоен. Сега, когато бяхме там, разбрахме, че сумата, която е над искания програмен бюджет, ще бъде разходвана за инфраструктура. Това е била договорката, т.е за програма те си имат бюджета, който са заявили по книга и сега са в процес на преговори как ще го получат този бюджет. Гласуван им е, ясен е, преговарят как ще го получат, но по принцип, готвят кампания „Италия 2019”, която да постави тази Европейска столица на културата на национално ниво, като комуникация, дейност и програма, т.е. и други градове също да участват с културни активности през 2019-та и също ще получат бюджет за инфраструктура. Там вече инициативата е възприета като национална кауза, не само като кауза на града. Докато тук ми се струва, че все още не сме го постигнали това.

-Мислите ли, че можем да го постигнем?

Да, абсолютно постижимо е. Въпрос на усилия е, които трябва да се направят от всички посоки. Може да се постигне, защото то е национална кауза и ще бъде видимо за цялата страна и за цялата сцена в България, то не е само за Пловдив. Ще има съответните ползи за цялата култура в страната, но мисля, че малко по-бавно ще се осъзнае това у нас. Разликата е, че при нас има много по-солидна подкрепа на местно ниво от страна на общината и града, а те имат силна подкрепа на национално ниво правителството и министър- председателя.

-Говорейки за подкрепа, в последните няколко месеца, усещате ли подкрепата на общността, на това ЗАЕДНО, на Пловдив? Фондацията усеща ли подкрепа от отделните групи, които често са в конфликт? Или по-скоро има търкания с тях?

Това, което аз осъзнах през последните месеци в тази работа е, че ЗАЕДНО е страхотно подходящо мото за Пловдив наистина, а не само гръмка дума или лозунг. Защото ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел. Много подхожда това да бъде поставено като цел. В този смисъл, усещам поне на този етап повече интерес и любопитство, отколкото подкрепа, т.е. хората все още имат нужда от време и информация, за да разберат какво е това нещо. Все още няма достатъчно разбиране за това какво е Европейска столица на културата. Оттам идват критики, реакции и проблеми към нас, какво ли не. Повечето са негативни емоции, но все пак си давам сметка защо е така – защото хората не са съвсем наясно какво е ЕСК и как работи. Не са съвсем наясно и какво е фондацията „Пловдив 2019”, какво представлява тя и какви са нейните функции. Че всъщност ние навсякъде си говорим с другите ЕСК, с германските ни консултанти, това е нещо, което непрекъснато върви като дебат. Че ние не бихме могли да реализираме всичко - не можем, не трябва. Не сме и само финансираща институция, защото нямаме такъв неограничен ресурс. Ние сме тези, които бутат целия процес, който така или иначе още с появата си вече започва да действа. Ние сме тези, които катализират ефектите, които благоразполагат и предлагат добри условия. Няма и голямо желание от хората първо да се информират и после да реагират. Сегашната реакция е по-скоро първосигнална. Оттам се получават критики и настройки срещу нас. До сега сме пазили по-скоро пасивна позиция и не влизаме в такъв диалог и „престрелка”, защото мислим, че не това е ролята ни. По-скоро трябва да си свършим работата и да информираме хората, това е нашата работа. И чак тогава да търсим истинската им подкрепа. Когато разберат, че ЕСК има много по-комплексен ефект, отколкото само да се случат N количество събития през 2019-та или да се вземат N количество пари за тях.

-Да разбирам ли, че ако постигнем тази цел ЗАЕДНО, проектът ще бъде успешен? А ако не я постигнем?
Успехът много трудно се мери в проекта ЕСК. Ако постигнем някаква заедност, това ще е успех, да! Ако постигнем някакво разбиране у хората, ако постигнем самоосъзнаването им като общност и тяхното съзнаване на културата като инструмент да подобрят живота и средата около себе си, това също ще бъде успех. Ако постигнем зрялост, малко повече улягане в отношенията помежду ни, контакт и взаимодействие и ако хората осъзнаят, че могат да участват в този процес, това ще бъде успех.

-А в какво според вас би се изразил неуспехът? В не сбъдване на някакви планирани неща или в нещо друго?
Много ми е трудно да кажа сега. Ако не успеем да реализираме основните проекти, които сме набелязали, ако не успеем да оставим нещо трайно за града или за общностите, които го обитават, това е неуспех! Има няколко проекта, които са важни и те все още се дискутират и обсъждат. Задали сме основни концепции и фокуси на работа по тях. Работа с общности, с изоставените градски пространства и оживяване им със съвременна култура – това са основни концепции. На този етап работя за това.

-Казахте, че Фондацията трябва да информира хората. Сега е моментът да информирате нашите читатели в какви инфраструктурни акценти се работи и има ли вече предадени проекти по отворените покани? Работят ли хората? Усеща ли се активност?
За инфраструктурните проекти Общината трябва да каже. Тя трябва да отговори какъв е планът за инфраструктурата и кое след кое следва, и какво са си поставили като цел за реализиране. В момента тече интензивен процес на преговори и Фондацията е в диалог с Общината и гласът ни в него е съвсем активен. Иска ни се становище за проектите, които са засегнати в апликационната форма, за абсолютно всички инфраструктурни аспекти, присъстваме на срещи, дискутира се с нас, така че в това отношение има диалог. Но все пак какъв е планът, кое се започва, какво следва, какво ще бъде реализирано го казват те. Финалната дума е тяхна, отговорността е там и това е нормално. Важното е, че нашият глас се чува.
За отворените покани – вече има проектни предложения, които са пристигнали. Предимно нови проекти са. Доволна съм! Зарадваха ме и самите информационни дни. Хората запознаха да идват и да обсъждат с нас идеите си. Видях, че има наистина много голям потенциал. Дойдоха хора с много добри идеи, отворени да ги дискутират и да ги дооформим заедно, така че да бъдат достатъчно адекватни към целите на програмата ни, което е много важно. Смятам, че основният пик при внасянето на проекти ще бъде през Октомври. Това очакваме и ще видим като приключи кампанията с двете отворени покани през Декември, какъв ще бъде резултатът, за да преценим какво следва. Дали ще ги удължим малко като срок, дали ще последват целеви отворени покани към конкретните проекти, ще преценим след като направим равносметка от този период.

-Смятате ли, че в някакъв период, Фондацията ще трябва да се разшири. И най-важното - има ли градът капацитет да бъде ЕСК?
Пловдив има потенциал да бъде ЕСК! По капацитета трябва да се работи и се работи. Фондацията трябва да се разрасне, но не кой знае колко много. Планира се до година екипът да се утрои. В момента сме 15 човека, а през 2019-та се очаква да достигне 40-45 човека. За нашияят мащаб, бюджет и ресурс, това е горе-долу нормално. Разбира се, много разчитаме на доброволческата мрежа, която започваме да развиваме от сега. Това е изключително важен елемент, защото 45 човека няма да се справят с толкова мащабно събитие.
Обикновено това което чувам от колегите на фамилията на ЕСК е, че най-динамична е година преди годината на титлата, т.е. за нас 2018-та ще е много по-усилена от 2019-та, защото всичко се случва в предхождащите месеци. Най-сериозно тече подготовката, най-много ангажименти са натрупани. И разбира се, понеже много се говори за наследство, ние също сме подхванали този разговор. Ще се опитаме да заложим, ако не като структура, то поне като събития, някаква продължителност и след 2019-та година. Така че, да, екипът ще се разраства, дори сега имаме обяви, че търсим членове. Търсим също стажанти и доброволци, които от сега да се включат в каузата. Още от следващата година ще трябва да направим още едно допълнително звено към настоящия екип, защото сега имаме артистичен екип, който е ядрото и екип, който се занимава с маркетинг и комуникация, но от следващата година най-вероятно ще ни трябват хора, които пряко да се занимават с организация на събития и работа на терен. Така че ще се разраснем. Едва ли ще стигнем до 150-200 човека, както са във Вроцлав, но мащабът тук е друг.

-Малко конкретика… Разкрийте някакви детайли около кино „Космос”?
Кино „Космос” – там имаме комуникация с Колектива, срещахме се и с Комитета, който е работил за спасяване на сградата през 2011-та година. Заедно с колектив „Космос” инициирахме и организирахме поредица от срещи с различни културни оператори в града, за да обсъдим с тях потенциалните възможности и функции на сградата, така че тя да не е самоцелна, ами да има конкретна функция за и след 2019-та и спрямо техните програми и планове да решим как може да се използва. Колектив „Космос” подготвиха концепция. Базисните параметри на тази концепция ги знам. Има доста интересни неща, които не са нереализуеми, не е нещо невъзможно. И те са заложили именно на тези срещи и дискусии, които имахме с различни културни оператори в града. Надявам се, че ще има някакъв изход за кино „Космос”, защото то не е важно просто като сграда, ами като знак за гражданско участие и инициатива. То е добило стойност и е добре тази стойност да се запази, а това се обсъждаше и с колектив „Космос”- обединението на всички тези културни оператори в Пловдив да си остане константа през цялото време. Това е основната концепция, която нас ни интересува, защото черупката сама по себе си не е чак толкова важна, важно е участието. Все още се търси моделът.

-А някакви добри новини около Тютюнев град и Адата?
Ще ги запазя за по-нататък. Има, но ще ги запазя.

-Лично вие какво мечтаете да видите през 2019-та?
Този въпрос е много труден. Аз съм абсолютно потънала в детайли, направо до ушите съм потопена в тях. В преценяване на проекти, визии и концепции от всички страни, в коментиране и обсъждане от най-елементарни разходи за маркери и хартия, до визията въобще. Усещам, че е дошъл моментът, в който трябва да се откъсна за малко от тези детайли, за да мога да си създам тази визия, за да мога да имам конкретен отговор на въпроса какво мечтая за 2019-та. Със сигурност знам, че тази инициатива е невероятен шанс. Виждам я как работи навсякъде по света откъдето е минала. И продължава да работи в някои градове. Невероятен шанс, който не трябва да бъде изпускан. Това в момента ми е абсолютна фиксация- че трябва максимално да се възползваме от шанса за града, за да може ЕСК да остане. Това мечтая - не за 2019-та година, а за ефекта след това. А за самата 2019-та, оставяйки настрана фойерверките, ми се иска ей тази Заедност, за която толкова много я говорим, да я усетим, защото за сега я няма. 

-Вярвате ли, че Пловдив може да стане емблема на събирането на Пинк Флойд например? Казвам го защото наскоро Дейвид Гилмор имаше концерт в една от тазгодишните столици- Вроцлав, а и вие в момента сте с фланелка на Флойд…
Защо не? Между другото, ние искаме и ще вкараме тези игри в действие – да съберем от хората различни визии за 2019-та  година. Искаме да насочим мислите на хората към 2019-та, те да започнат да си я представят. Ще ми се отново да говорим за големите концерти като „Металика в Пловдив". Наясно сме, че трябва да имаме голямо музикално събитие, големи изложби, международни участия, но това е само една малка част. Нека кажем, че на този етап те са сигурни. Въпросът е ще се случи ли Заедността, ще се случи ли наследството и истинския ефект на ЕСК. Големите събития и международните участия ще се случат и правим всичко възможно за това, но другото дали ще се случи… Просто трябва да има някакво съзнание у хората. Ние се стараем да го изработим, но е добре и те да имат тази емпатия и съпричастност. Заставайки пред този голям проект и Фондацията и градът имат нужда от подкрепа. Ние имаме нужда от тази подкрепа и я търсим с всички сили и средства. Не искаме да влизаме в конфликти и спорове, преди всичко търсим подкрепа във всяко едно отношение и на всички нива.

-В този ред на мисли, всеки носи своята малка отговорност за ЕСК, нали?
Всеки носи своята малка или голяма отговорност. Не е Фондацията само на пангала. Ние навигираме целия процес, катализираме го, но отговорността е споделена и хората трябва да мислят за това като кауза, а не като за нещо, от което само може да се извлече изгода. Това може много трайно да подобри условията тук.