Когато четеш един текст, въображението ти започва да рисува картини – неминуемо е. Иначе няма как да възприемеш този текст, освен да речем като набор от синтаксис и морфология, казва Олесия

Идеята при нас е не да се опитаме да сложим илюстрация върху текста, а двете неща да съществуват паралелно, едното да не е за сметка на другото, а са в симбиоза и да съществуват равноправно, споделя Андон

Разкажете ни малко повече за проекта, който сте подготвили за НОЩ/Пловдив 2016?

Андон: Той е вдъхновен от проекта на Олеся Николова “Manu Propria”, в който тя обединява артисти от визуалното и литературното изкуство и показва нагледно как текста и изображението са обвързани смислово. Тъй като идеята, заложена в „Manu Propria“, даде силни резултати, които се дължат на многото и разноообразни артисти, а и имаше страхотен отзвук, решихме тази година да направим една цяла страница, базирана на концепцията за съчетаването на текст и илюстрация. Малко по-късно дойде и хрумването Гергана Ковачева да изпише текста по начин, който не може да се намери в папките с шрифтове, така че да бъде наистина запомнящ се и интересен.

Какви са приликите и разликите между сегашния проект и предходните му издания от миналите две Нощ-и? 

Олеся: Проектът стартира в Юбилейното издание на Нощ-та преди 2 години и тогава идеята му беше на място да рисуваме и да пишем, а хората да ни задават по няколко ключови думи. Получи се много приятно, защото събитието беше директно насочено към посетителите, които си тръгваха със страничките, напрвавени от нас на място. След това решихме да направим проекта малко по-сериозен и да съберем български артисти, които пишат, рисуват и се занимават с фотография. Така искахме да съчетаем текста вече на едно по-професионално ниво, с по-задълбочени графики и фотографии. Миналогодишното ни участие в Нощ-та включваше прожекции на три части от “Manu Propria” на откритата сцена в „Конюшните на Царя“. Част от артистите, работили по проекта, присъстваха лично и имахме шанс да се опознаем и също така да видим самите страници сглобени, и то вече на живо, а не онлайн. В НОЩ 2016 ще участваме само с една страница от “Manu Propria”, която обаче ще бъде във формата на фототапет, който ще бъде залепен върху стена в градското пространство.

Андон: Решихме да използваме този подход, защото в Пловдив специално, че дори и в София и в другите големи градове из България, много рядко се вижда точно такъв „литературен стрийт арт“. По улиците се работи предимно със спрейове и с боя – норма, която ни се искаше да разчупим по някакъв начин. Черпихме вдъхновение от артиста Сам Шепард, по известен като „Obey Giant“, който навремето започва своята стрийт арт кариера наред с Banksy и други големи артисти. Той изрязва огромни по площ хартии, някои от които са шаблонно направени с изрязани форми и изображения в тях, а другите – чисто дигитално отпечатани с нещата, които иска да покаже. Като следваща стъпка Шепард търси удобни и големи сгради, където да ги залепи и ги слага така, че да се виждат отвсякъде. Идеята за хартия върху външен екстериор на мен специално много ми допада, защото ти позволява да видиш по друг начин уличното изкуство. Нашият проект ще е изграден от няколко огромни листа, които ще сглобят изображението, представляващо една страница от новата, пета част на “Manu Propria”. Засега ще оставим да бъде изненада къде точно ще е локацията с подходящата стена, върху която ще бъдат залепени тези листове.

Олеся:  Би било чудесно вместо чалга плакатите навсякъде, по улиците да има хубави страници и цитати от книги, да речем в плакатен формат, и така те да бъдат инкорпорирани в градската среда и ежедневието, за да започнат хората да се интересуват особено от български автори. Идеята на „Manu Propria“ е точно такава – хората-творци и хората-консуматори на всякакъв вид изкуство да излязат извън своята зона на комфорт, извън обичайните си среди. Например – ако си почитател на човека- илюстратор, когато се срещнеш със съпътстващия текст и той те заинтригува и докосне по някакъв начин, ти впоследствие да се заинтересуваш и от писателя, който е съчетан  с него. Обратното също е вариант.

Как се допълват литературата и изкуството според вас? 

Олеся:  Когато четеш един текст, въображението ти започва да рисува картини – неминуемо е. Иначе няма как да възприемеш този текст, освен да речем като набор от синтаксис и морфология. Четейки, ти си представяш картини – дали ще са фотографски, дали ще са живописни – те са там. Това е най-красивата симбиоза, когато думите са илюстрирани с изображения, независимо дали става въпрос за графика, живопис, рисунка или фотография.

Андон: Ако се върнем в детството ни още, най-лесно смилаемите начини да поднесеш на едно дете приказка или дадена тема – това е разказът в картинки. Навремето доста се е залагало на това известни приказки и истории да бъдат илюстрирани от видни художници, което от своя страна е спомагало много за фантазията на детето. Затова неизбежно връзката между изкуството и литературата е силна – защото започва още от детските години и не спира да се доизгражда във времето.  Идеята при нас е не да се опитаме да сложим илюстрация върху текста, а двете неща да съществуват паралелно, едното да не е за сметка на другото, а са в симбиоза и да съществуват равноправно.

 

*бел.ред – “Manu Propria” е вече в 5 тома от по 500 страници (последния предстои да излезне съвсем скоро). До този етап проектът включва над 240 артиста, като техният брой продължава да нараства. Може да разгледате всички публикувани части като кликнете върху линковете долу:

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…