Брад и Анджелина се разделиха след 12 години, но Нощта става все по-голяма, казва директорът на фестивала, който ще държи буден Пловдив в следващите два дни

Може би най- уморителното нещо в сферата на културата в България е, че не можеш да планираш дългосрочно, смята той

Нощ 2016 вече е тук. В петък и събота Пловдив ще е различен, пъстър, културен, жив и в малките часове на нощта, благодарение на фестивала, който вече 12 години превръща града ни в една голяма сцена. Публиката ще може да избира от програма с над 150 събития, на повече от 70 локации, да гледа кино, танц, театър, класическо изобразително изкуство и съвременно такова. Всички форми на култура на едно място, в рамките на 48 часа. Това ще предложи Нощ 2016. С фестивалния директор Виктор Янков разговаря Иво Дернев. Най- посещаваното и чакано събитие в Пловдив се организира заедно с Фондация "Америка за България" и Община Пловдив.

В навечерието на 12-ата Нощ сме. С какво ще е по-различен фестивалът тази година?
Тъкмо разбрах, че Брад Пит и Анджелина Джоли са се разделили след 12 години връзка. Но ние не свършваме след тези 12 години. Напротив, става нещо по-голямо. 12-та Нощ… Има и някакъв Шекспиров елемент в това. Още повече, че Шекспир ще е част от тазгодишното издание, което ще отбележи 4 века от смъртта му. Всъщност, това, което се случва тази година, е че започваме да надскачаме мащаба на културно събитие, в което хората обикалят, гледат изкуство и се забавляват. Започват да се случват работи извън рамките на тези два дни. Като контейнера Флука. Като случващото се в Кино Космос. Като Нощта е кино- проект, в който работим с продуцент и режисьор като Мая Виткова и в който ще излъчим оскарови късометражни филми, както и носители на БАФТА. Мая е автор и селекционер на тази програма и й се случва за първи път да участва в проект, който е извън кинаджийските формати. Проектът в Кино Космос пък е нещо, което се подготвя цяла година. Французинът Максим Бондю, заедно с куратор Емил Урумов, дойдоха миналата година по това време, за да започнат изследване на киното. Бяха в мазетата на сградата, намериха ленти, архиви. Те в момента редят изложбата си, а тя ще седи до 28 септември. Цветът на Космоса се базира основно върху спомените на хората кой е последният филм, който са гледали в киното. Максим Бондю е събрал огромна фонд от данни, спомени, и на база на прожектираните филми, чрез наслагване на фотограми от всеки един от тях, той  базира един определен цвят, който се казва Цветът на Космоса. Ще видите дори генномодифициарни цветя с този цвят. Този творчески процес е отнел много време и коствал много усилия на френския артист. Интересно е да се види какъв е подходът на един чужденец, който е идвал в България два пъти, харесал е киното и започва да дълбае в тази тема през посока, която няма нищо общо с нашите злободневни и ежедневни караници на местно ниво. Представя един ефирен поглед около присъствието на тази сграда и спомените, свързани с нея. И без никакви претенции да търси практични отговори на въпросите, които ние си задаваме за киното.

Киното е старо пространство за култура, което чака да бъде съживено. И ще има ли нови пространства тази Нощ?
Точно това е тенденцията тази година- да се отварят нови места, хората да преоткриват нови локации. Направихме с вас опит да отворим Римската баня край Понеделник пазара за този фестивал, но не успяхме. Това остава като следваща стъпка, като нещо, което трябва да бъде направено. Но пък ще отворим Католическата църка за широка публика. Това преди няколко години звучеше почти невъзможно. Друг пример- читалище Шалом, което е с регулиран достъп. За тях вече е удоволствие да са част от това културно събитие. Не съм фен, да вкарвам такива популистки изречения като: Нощта показва всички. Вече не е важно да казваме всички, а е важно да видим къде се ражда качество, къде е инициативността, ако нещо не работи, няма смисъл да се форсира. Има и един чисто икономически ефект от Нощта, но не ми се иска това да е смисълът от фестивала- колко пари влизат в града през него, защото това може да стане и с по-дълъг бирфест. Голямата амбиция пред културните събития в България, според мен, е да се изчисли и прогнозира техният социален у културен ефект върху отделни поколения. Особено когато говорим за събития като Нощта с 12 години зад себе си. Вече можем да говорим, че има едно поколение, което в голяма част от съзнателния си живот е участвало в този фестивал. Това нещо го виждам през всички стажанти и доброволци, с които работим. Те са били в Нощта като деца с родителите си и днес са част от организацията на това събитие. Не искам да кажа, че възпитаваме поколение, но може би създадохме традиция, която поколения ще помнят и ще следят развитието й. Опасното е, че традициите могат да станат нещо скучно. Това, което се опитваме в екипа, е всеки път да има нещо ново, което да променя цялостно облика или да дава акцент в посоката, в която ще се развива бъдещето на този фестивал. Тази година е новата програма „Отворени изкуства” от десет събития, които показват няколко отделни теми- контейнера Флука е за публично пространство, Нощта е кино обръща внимание на седмото изкуство, имаме съвременно визуално изкуство, съвременни технологии, музика, театър, съвременен танц. Това са провокациите и сигналите в каква посока ще се развива фестивалът. Защото, според мен, събитията в България са изключително професионално таргетирани- на кино събитията ходят кинаджии, на рок фестовете ходят рокаджии, на дизайн събитията ходят дизайнери и т.н. Не казвам, че това е лошо, но Нощта има друга цел. Всички заедно!

Какви сигнали ще дадете за нови пространства за култура в следващите два фестивални дни?
Нощта не е лобистки елемент, но може да подава лампички към идеи. Да посочваш новите места си е абсолютно предизвикателство, защото може да бъде и голяма грешка, защото не е отренирано, не е правено, не е лесния модел. Кино навън, изкуство в контейнер на улицата, опера на паважа, или сцена на Сахат тепе. В следващата година ще посочим ясни индикатори за публичната пространства.

Да, но операта няма дори нормален дом. Вчера потънах в тъжните тайни на Концертна зала и скоро ще ги покажа на хората. Скръбно е. Мислиш ли, че проектът Европейска столица на културата ще промени отношението към местата за култура и към такива културни институции като Пловдивската опера?
Сигурен съм, ще го промени. Ще даде ефект. Не мога да кажа дали ЕСК ще бъде толкова гламурен, розов балон, който всички си го представят. Но навсякъде дава ефект. Във всеки от градовете е дал. Не съм експерт по темата, но смятам, че ефект ще има. Най-малко духът на града е друг. Има и един чисто пловдивски реваншизъм да се наричаш столица отново. Това обединява хората, определено. Това, че има търкания в професионалните среди, си е чисто вътрешен проблем, при това очакван. Това е нормално, навсякъде е имало подобни търкания.

Хората искат ЕСК, но изискват ли?
Най-важно е, че се изгражда публика. Вижте Опера Оупън. Пълен е Античният театър. Пълни са залите на Драматичния театър и Кукления театър, на Дома на културата. От там идва изискването. Това, че има публика е изискване. До преди няколко години можеше ли да видиш билбордове на операта по магистралата? Е, сега ги има. Изискването ще дойде от профилите на хората. Примерно, ние двамата с теб много искаме да видим някой от Пинк Флойд в Пловдив. Не трябва да го искат всички, но ако се съберат 150 човека, които много го искат, може и да стане.

Да те върна към австрийския културен павилион. Каква е концепцията му?
Уникалното е, че това е проект, който събира много гледни точки и толкова много хора, които са въвлечени в него активно- ние от Оупън Артс, като инициатори, заедно с пространството във Виена Флук, австрийските архитекти от Таторт, и българските архитекти от Дуо, община Пловдив, Австрийското посолство, тяхното външно министерство, около 15 австрийски артиста, които ще правят в него различни неща, имаме и Нощта, в която тази идея ще експлодира. Контейнерът е това, което не просто дава ясен сигнал за нови пространства за култура, а дава ясен практичен пример, че е готино да има сцени по улиците и нещо да се случва. Пловдив е така направен, че нещата на улицата изглеждат по- приятни. Идеята е контейнерът до 2020г. да има силно културно съдържание, да бъде платформа, на която на принципа на отворени покани български артисти ще могат да правят концерти, изложби, прожекции, ако щете и театър. Ще е място, в което ще се появява много международно съдържание. Павилионът показва как от нищо може да стане нещо. Засега остава тук, на улица „Отец Паисий”, тъй като е много сложно логистично преместването му.  Но пък всеки може да си направи такъв. Има си ясно упътване. Това си е инвестиция в култура.

Има един традиционен въпрос, на който отговаряш. Какво не би пропуснал и къде ще насочиш публиката?
Първо ще я насоча към сайта. Това е задължително. Много е важно преди Нощта малко да преразгледаш къде какво става. Защото после е много неприятно като разбереш, че си изпуснал нещо и те хване яд. Със сигурност бих насочил публиката в лятно кино Орфей, на 24-ти, в събота, от 21.30ч., на премиерната прожекция на Хамлет. Великобританците просто показват как се снима театър така, че да изглежда като кино. Със сигурност бих се включил в тура на новата Алтернативна карта на Пловдив, за да открия новите градски маршрути. Със сигурност бих посочил музикалната сцена на Сахат тепе. Задължително е Кино Космос. Категорично задължително - Голямата Базилика и Малката базилика, която ще изглежда по съвсем различен начин и ще се използва за съвременен танц. От Корея идват 10 танцьора, които ще минават през публиката, като нинджи. Това ще се случва и в двете вечери. Кукленият театър пък ще посрещне нов формат- 15 минути слава. В него млади български художници ще се опитат за 15 минути по възможно най-атрактивен начин, на сцена и под прожектори, да обяснят какво правят. Ако не успеят, на 15-ата минута бандата The Black Swells ще ги прекъсва с музиката си. Водещият също ще е интересна изненада. Приятното за мен е, че тази година по-голямата част от музеите участват и в двата дни на фестивала. Не пропускайте и клубовете, разбира се.

Имаш ли усещания, че боричканията, за които спомена по-горе, започват да стихват?
Преди буря… (смее се). Не знам.

Как виждаш Нощта през 2019-та?
Шумна и светла. Но тя трябва да е такава и през 2017г. Със сигурност ще е голяма. Започваме нови проекти за нови публични пространства. Ще работим в тази посока. Защото ако сега искаме да поканим голяма световна изложба, няма къде да я покажем. Или да направиш голям концерт… Но пък има свободни пространства.

Вярваш ли в проекта Европейска столица на културата?
Да, вярвам. Ако мисля противното ще е странно да седя в Пловдив и да работя в сферата на културата. Виж, ако бяхме в сферата на спорта, щях да се замисля… Това неверие си е наш, вътрешен, капсулован проблем. Отстрани ако погледнеш, всеки почва да сочи Пловдив като място, град, потенциал, хора, организации, които се развиват в сферата на културата. Когато пуснем обява за координатор, може би 80 процента от кандидатурите ни са от София. ЕСК е супер потенциал за Пловдив. Градовете, които са били културни столици, са се променили според това, колко са го изработили. И са се променили към по- добро. Тази наша неувереност е вътре в процеса. То във всеки процес май е така. 

Какво най-много те умори в последните 12 месеца, в които вървя организацията на фестивала?
Когато стигаш задънена улица. Някой като ти каже: Не, това не може да стане! Постоянното блъскане в стената на моменти те мотивира, но има и миг на униние. Но капитално, може би най- уморителното нещо в сферата на културата в България е, че не можеш да планираш дългосрочно. Така е направена системата, че всяка година почваш наново. Ден за ден, или година за година. Така не става. За да си говорим за мащаби, за развитие, за устойчивост, трябва да знаеш посоката до 2020г., а и след нея. Можеш да държиш екип, да оформяш офис и работно пространство, да пишеш проекти и да мислиш за години напред, едва когато имаш предсказуема среда. Е, не сме стигнали до там все още.