България е поезия, каза руският автор

Паулина Гегова

Юз Алешковски е един от гениите в руската литература през 20-ти век. За него казват, че е последният такъв и едва ли подобно явление ще се повтори. Като млад  е попадал в лагерите, където започва да пише песни. Книгите му „Николай Николаевич. Кенгуру“, „Маскировка“, „Предпоследен живот“ и „Светлина в края на дулото“ описват живота в Русия по време на комунистическия режим. Самият Юз е върл противник на комунизма, поради което през 1979 година емигрира в щатите. Именно там и отпечатват творбите му. В Русия те виждат свят чак през 90-те.

Снощи той се срещна с пловдивската публика в поредното издание на Европейски писателски срещи, организирани от Божана Апостолова, Недялко Славов и Георги Борисов, както и Община Пловдив. Това е третата му визита в нашата страна, а със сигурност ще има и четвърта ако съдбата позволи. Юз е почти на 90 години, но не е изгубил хумора си. Самият той признава, че използва ненормативна лексика, защото е свободен човек и изкарва наяве лагерната литература.

Големият писател няма намерение да се върне в Русия. Доволен е от скромния си, уединен живот в Америка. Там той живее в едно село, със жена си и слабо говори езика.

Моят живот в Америка е моята съдба. Много съм щастлив от мястото, на което живея, защото никак не обичам етажния, забързан свят. Ако в САЩ стане режим като в Русия, ще поискам политическо убежище в България, смее се той.

Преводите на романите му не са лесни. Първият превод в Америка е бил много добър, вторият отвратителен, но той няма намерение да пише така, че да го превеждат лесно. Превеждали са го и в други държави – Полша, Хърватска, Франция, но не и в Китай, защото както казахме по-горе, си остава враг на комунизма.

Относно родината си събира информация чрез интернет. Връща се там само по работа, не и за забавление, защото според него, Русия не е държава за развлечение. Не съжалява, че я е напуснал. Не може да свикне дори с въздуха й, особено по време на Перестройката.

Сега атмосферата в Русия е много политизирана. Там върви нечута, безкръвна гражданска война. Аз лично смятам Крим за една от най-старите руски територии. Не уважавам начините на Путин, по който го върна към Русия, но мислех, че самите украинци ще ни го върнат, споделя той.

На въпросът, че освен Крим, в един момент могат да решат, че и България е тяхна и да си я поискат, писателят отговори с усмивка, че е по-трудно да завладееш България, отколкото Русия. Повдигна се и въпросът за изработването на оръжия, поради факта, че Русия, САЩ и Китай са на първо място в оръжейната индустрия. Според него американците произвеждат оръжия само, за да засилят отбраната си, а и така развиват икономиката, защото предлагат много работни места.

Юз Алешковски е човек, който гледа на всичко лошо в света с хумор. Вярва, че нещата ще се наредят и един ден навсякъде ще е като в България. Призна, че тук има душа и позитивизъм, където няма в бившия Съветски съюз. Усеща, че българи и руснаци са много близки по навици и кръв и би искал да пише и за Пловдив и България.

България е поезия, оприличи я той, но за жалост музата го е напуснала.

В момента не работя върху нищо. Не знам защо, но музата ме изостави. Тя е като вятърничава жена, която ти помага да създадеш най-добрите си творби, а после те напуска. Може и някой ден да се върне, но даже и да не се случи, писателят трябва да свикне с такъв обрат, признава като за финал Юз, като не пропусна и да имитира другаря Сталин и то доста сполучливо.