Наричат я първата Дама на българското кино. Родена в Дупница, на днешната дата, тя показва талант, който винаги ще бъде еквивалент на професионализъм и винаги ще се дава за пример на бъдещите поколения актриси. Красивата, нежна, излъчваща спокойствие с перфектните си черти и дълбоки тъмни очи, Невена, винаги ще бъде еталон за родния театър и родното кино. С незабравимите си роли в "Крадецът на праскови", "Момчето си отива", "Тютюн", "Отклонение", "Карамбол" и още много други, си издейства челна позиция в каталога на най-великите творци на България. Невена Коканова почина през 2000 г., но нейното лице винаги ще краси екрана и ще напомня за една мека топлина. По случай рожденния й ден, обаче, ви припомняме нейния мироглед с няколко фрази от различни етапи от живота й, които показват същността на една вечна жена. 

"Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие. Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го преболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт."

"Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени... Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен."

"Да напиша книга за живота си? Не! Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот."

"Да откриеш своето място – онова, което е в синхрон с душата ти, в което си се прераждал в прекия и преносния смисъл на думата, е като среща с голямата любов."

"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява."