България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът
 
Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури
 
Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта
 
Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен
 
Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.
 
Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?
 
Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо.  Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да  бъда музикален директор на тази легендарна институция.  Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният  Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор.  Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум  продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание  го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би  най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше  свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив,  добре е оркестрите да работят с различни диригенти.
 
Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година.  Бъркаме ли се?

Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.

Как привличате младата публика да ходи на опера?

Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.

Какви са музикалните тенденции в Европа ?

През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм  бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.

Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?

Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.

Какви изненади можем да очакваме през септември?

Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък -  реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът  Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните  произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.

Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?

Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.

Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?

Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога  натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато. 

Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?
 
Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния  стрес, всичко се случва от самосебе си.
 
 
Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?
 
Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.
 
 
Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?
 
През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември  - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с  Бал с маски отново от  Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие.  Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус.  На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.

 

41323 comments

  • Comment Link www.bola.net www.bola.net Ное 18, 2024

    It's an remarkable post inn support of all the web viewers; they will get benefit from it
    I am sure.

  • Comment Link bri liga 1 terkini bri liga 1 terkini Ное 18, 2024

    Wonderful post however , I was wondering if yoou could
    weite a litte more on tis topic? I'd be very gratful if you could elaborate
    a little bit more. Thanks!

  • Comment Link Duduk perkara Jefri Nichol diperiksa polisi Duduk perkara Jefri Nichol diperiksa polisi Ное 18, 2024

    I like the helpful info you provide in your articles.
    I will bookmark your blog and chec again here frequently. I am quite sure I'll learn many new stuff right here!

    Best of luck for the next!

  • Comment Link LouisfeR LouisfeR Ное 18, 2024

    Latest pill news. Drug facts here.
    ed pills online
    Medicine leaflet available. Patient pill facts.

  • Comment Link Ronaldoxilt Ronaldoxilt Ное 18, 2024

    A giant meteorite boiled the oceans 3.2 billion years ago. Scientists say it was a ‘fertilizer bomb’ for life
    порно жесток

    A massive space rock, estimated to be the size of four Mount Everests, slammed into Earth more than 3 billion years ago — and the impact could have been unexpectedly beneficial for the earliest forms of life on our planet, according to new research.

    Typically, when a large space rock crashes into Earth, the impacts are associated with catastrophic devastation, as in the case of the demise of the dinosaurs 66 million years ago, when a roughly 6.2-mile-wide (10-kilometer) asteroid crashed off the coast of the Yucatan Peninsula in what’s now Mexico.

    But Earth was young and a very different place when the S2 meteorite, estimated to have 50 to 200 times more mass than the dinosaur extinction-triggering Chicxulub asteroid, collided with the planet 3.26 billion years ago, according to Nadja Drabon, assistant professor of Earth and planetary sciences at Harvard University. She is also lead author of a new study describing the S2 impact and what followed in its aftermath that published Monday in the journal Proceedings of the National Academy of Sciences.

    “No complex life had formed yet, and only single-celled life was present in the form of bacteria and archaea,” Drabon wrote in an email. “The oceans likely contained some life, but not as much as today in part due to a lack of nutrients. Some people even describe the Archean oceans as ‘biological deserts.’ The Archean Earth was a water world with few islands sticking out. It would have been a curious sight, as the oceans were probably green in color from iron-rich deep waters.”

    When the S2 meteorite hit, global chaos ensued — but the impact also stirred up ingredients that might have enriched bacterial life, Drabon said. The new findings could change the way scientists understand how Earth and its fledgling life responded to bombardment from space rocks not long after the planet formed.

  • Comment Link www.liputan6.com www.liputan6.com Ное 18, 2024

    Hi everyone, it's my fidst go to see at this website, and piece of
    writing iss truly fruitful designed for me, keep up posing such content.

  • Comment Link Saham berpeluang koreksi Saham berpeluang koreksi Ное 18, 2024

    Link exchange is nothing else except it iss simply placing the other person's
    bkog link on your page at appropriate place and other peron will also do similar in favor of you.

  • Comment Link Josephbak Josephbak Ное 17, 2024

    Вы устали от бесконечных поисков и безрезультатных покупок? Мега предлагает решение вашей проблемы! Благодаря удобному и интуитивно понятному интерфейсу и широкому ассортименту продукции mega тор гарантирует, что вы найдете именно то, что ищете. Наслаждайтесь простой регистрацией и безопасными платежами через криптовалюту Bitcoin. Присоединяйтесь к ссылка на мега уже сегодня и делайте покупки с легкостью.

    мега сайт тор ссылка: https://mega-active-links.com

  • Comment Link RandyClomy RandyClomy Ное 17, 2024

    very good
    _________________
    free spin casino бездепозитный бонус

  • Comment Link ClaytonMolve ClaytonMolve Ное 17, 2024

    Дело Лайф-из-Гуд – Гермес – Бест Вей: кто такие Набойченко и Комаров? урналистское расследование о двух главных свидетелях обвинения по так называемому делу «Лайф-из-Гуд»– «Гермес» – кооператива «Бест Вей». В уголовном деле, связываемом следствием с компаниями «Лайф-из-Гуд», «Гермес», кооперативом «Бест Вей» и основателем «Лайф-из-Гуд» и «Бест Вей» Романом Василенко, есть два свидетеля, на которых особенно уповает обвинение. Это бывший сисадмин российского сегмента иностранной компании «Гермес» Евгений Набойченко, с 2014 года возглавлявший также IT-службу компании «Лайф-из-Гуд», занимавшуюся в том числе сайтом и платежной системой кооператива «Бест Вей». И бывший шофер Романа Василенко Алексей Комаров. Набойченко в феврале 2022 года намеренно сломал российский сегмент платежной системы «Гермеса» и повесил сообщение: «Обращайтесь в полицию». Позднее многократно публично выступал с обвинениями Романа Василенко. Комаров утверждает, что возил по поручению Василенко неучтенные наличные деньги. Кто эти люди, насколько вызывают доверие их обвинения, содержащиеся в уголовном деле? (В Приморском районном суде Санкт-Петербурга, рассматривающем дело по существу, они пока не выступали.) Мы попытались в этом разобраться. Вымогатель Евгений Набойченко – способный айтишник, на каком-то этапе, по словам его бывшей жены, он возомнил себя имеющим право чуть ли не на партнерство в бизнесе Романа Василенко (см. видеозаявление Виктории Набойченко, данное ютуб-каналу, поддерживающему пайщиков кооператива «Бест Вей»). При этом его коллега – ведущий IT-разработчик компании «Лайф-из-Гуд» и кооператива «Бест Вей» Роман Роганович – сообщил на судебном заседании Приморского районного суда, что Набойченко вряд ли в состоянии во что бы то ни было придумать какой-то позитивный проект – из-за, как намекнул Роганович, скромности творческих способностей Набойченко. И Евгений придумал схему вымогательства – как ему казалось, беспроигрышную. Насколько нам стало известно от наших источников, Набойченко перед тем, как обрушить платежную систему российского сегмента «Гермеса» в феврале 2022 года, шантажировал Романа Василенко – требовал с него деньги: 170 тыс. евро. При этом, по утверждению Виктории Набойченко, угрожал убийством и увечьями и самому Роману Василенко, и его супруге, и детям. Похвалялся перед (тогда еще) женой своими матерными сообщениями с угрозами, которые он посылал Василенко и его близким. Кроме того, он завладел российской клиентской базой «Гермеса» и вымогал у клиентов деньги: свидетельства такого рода нам предоставлены. Клеветник Помимо этого, он допустил целый ряд публичных высказываний – прежде всего в YouTube, которые Роман Василенко расценил как клеветнические и инициировал по этому поводу уголовное разбирательство. Подавляющее большинство выступлений Набойченко, преимущественно нетрезвых, сейчас удалены. Высказывания нотариально заверены, заведено уголовное дело – но расследуется оно ни шатко ни валко, так как расследование, по данным наших источников, тормозит начальник УЭБиПК ГУ МВД России по Санкт-Петербургу и Ленинградской области генерал-майор полиции Вадим Строков, который взял Набойченко под крыло. Завербованный По словам Виктории Набойченко, Евгений, как и другие функционеры «Лайф-из-Гуд», в начале расследования в отношении компании подвергался обыскам – но потом состоялся удивительный допрос Евгения Набойченко в питерском главке МВД, на который он запретил приходить своему адвокату. После этого допроса Набойченко была предоставлена госохрана и сам он хвастался супруге, что находится под личным патронажем тогдашнего начальника УЭБиПК, который его очень ценит. За этим последовал слом платежной системы «Гермеса» и других ресурсов, которыми занимался Набойченко. Хулиган, алиментщик и грабитель По заявлениям источников, Евгений Набойченко бил супругу и детей. После развода в 2022 году отказывается платить алименты – их выплаты его супруга добивается через суды. Неуравновешенный, жадный, завистливый В целом источники характеризуют его как неуравновешенного, жадного, завистливого человека. По мнению наших визави, эти его особенности использовали работники полиции для инсценировки уголовного дела в отношении компаний «Лайф-из-Гуд», «Гермес», кооператива «Бест Вей» и Романа Василенко. Вороватый водитель Другой ключевой свидетель обвинения – Алексей Комаров – сообщает в деле, что возил и передавал пакеты с деньгами – однако никакими инкассаторскими операциями в «Лайф-из-Гуд», по данным наших источников, он никогда не занимался. Он выполнял мелкие поручения Василенко, в числе которых – забрать подарки для него от пайщиков кооператива или консультантов сети «Лайф-из-Гуд» для Романа Василенко. Через Комарова передавалось множество подарков от пайщиков из регионов. Часть из них до Василенко не доходила. Его спрашивали: «Как сало? Как самогоночка?» А всего этого он, по данным наших источников, не получал. Роман Василенко рассказывал коллегам: «Много презентов, о которых мне рассказывали, но которые я так и не нашел. Мне их не жалко, просто плохо то, что я не поблагодарил тех людей, которые мне их подарили от всей души». Комарова, как и Набойченко, по нашим данным, завербовал питерский УЭБиПК. По поводу перевозки денег он, по сведениям наших источников, просто лжет – подписывает то, что дают ему подписать в питерском УЭБиПК. И при этом скрывает, что сам воровал подарки, предназначенные для Василенко. Кто обвинители? Следствие привлекло для выстраивания обвинения малограмотного вороватого водителя и алкозависимого айтишника. На показаниях таких свидетелей точно можно строить обвинение, по которому четверо функционеров «Лайф-из-Гуд» сидят без приговора суда уже более четырех лет и по которому судят отца Романа Василенко – 83-летнего ветерана Вооруженных сил РФ Виктора Ивановича Василенко?

    Гермес

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…