80-годишнината от рождението на големия Георги Божилов честваха в Стария град

Проф. Аксиния Джурова: Георги Божилов винаги наблюдаваше живота през лъча, който минава през чашата с вино

Слона ще се остане млад, хубав, мълчалив, много умен и прозорлив. Нека бъдем като него, да не приказваме много. Той казваше думите сякаш хвърляше жълтици. Да бъдем такива, призова от Стария град, навръх 80-годишнината от рождението на големия Георги Божилов, проф. Аксиния Джурова. Приятели, почитатели на изкуството на знаковия пловдивски творец, негови роднини и откровени поклонници, се събраха около картините му и казаха наздраве с горния свят вчера, от Къщата на Слона с постоянната му експозиция. Домакин на събитието бе дъщеря му Мия, която даде традиционната награда на фондация Бъдеще за Бълария за подкрепа на млади художници. Тази година честта се падна на Надежда Танева, която бе подредила свои платна в двора на къщата в Стария град. От година наблюдавам творчеството й. Смятам, че е бъдещ талант и ще й стискам палци, каза Мия Божилова по адрес на Надя. 

Проф. Джурова пък се върна във вече далечната 1975 г., в Париж, в компанията на Слона и Начо Културата. В града на мечтите за Божилов тримата изкарват две пролети.  Иван Будинов бе посланик в Париж и бе обособил последните два етажа в посолството за български художници. Така се оказахме във френската столица, поясни Аксиния Джурова. Слона винаги наблюдаваше живота през лъча, който минава през чашата с вино, допълни тя.

Всяка сутрин отивах да работя в Националната библиотека. Минавах покрай тях, Слона и Начо си пиеха кафето, около което вече имаше бутилка алкохол. Аз, с моя си особен жест с ръка, им казвах, да отидат да видят Лувъра и като се върна от работа, да ми разказват. Всеки следобед обаче, като се връщах, те си бяха около бутилката. Докато най-накрая Начо ми каза: Болярке Морозова, престани с този жест! Имаше предвид картината на Суреков. Така там се роди артистичния ми псевдоним, разкри професор Джурова.

Жоро нямаше грехове. Не сме го забравили и никога няма да го забравим, каза приятелят и колегата на Божилов- Иван Кучков.

Почти театрален… Почти спектакъл… По-скоро граничещ с приятелски разговор. Единствената разлика между приятелското споделяне и моноспектакъла на Весела Радева се състои в това, че Весела е на сцената. И край.

В 4хП не се играят традиционни театрални постановки, каквито сме свикнали да гледаме. Там не се играе, а се случва нещо. Точно определен и наизустен сценарий рядко има и актьорите свободно могат да променят текста през собственото си съзнание, да импровизират и сами да случат събитията. Или пък не сами, а заедно с публиката.

„Една голяма малка лудост“ е по текст на Николай Георгиев, който младата актриса не изигра, а изживя на сцената. Ако някога сте се чудели защо булките бягат от сватбите си – отидете да видите. Обществото ни е движено от норми, но какво са нормите ако не просто единица мярка за нелепост? Нормата е граница, след чието прекрачване започва същината на живота. Веднъж прекрачени, границите спират да съществуват и душата може да се рее освободена от досегашните ограничения, които е търпяла.

Колко пъти сте правили това, което трябва, защото се чувствате задължени от собствените си нрави и очаквания на хората около вас? Колко пъти сте пренебрегвали собствените си желания в името на това близките ви да бъдат щастливи? Весела представи монолога на една свободна душа, която успява да пребори собствения си страх. Така силно се припознах в нейните думи, че в един момент, съвсем неусетно, се оказах седнала на стол срещу нея, част от случването, оглеждаща се в очите ?. Това му е хубавото на почти театралния театър – във всеки един момент актьорът може да ви предизвика и провокира или пък вие да направите същото с него.

Някъде, разпокъсана между телефонни разговори и гари, стои една почти случила се и почти изживяна любов. Едно такова силно усещане, което те кара да мислиш, че си откраднал миг от собствения си живот, което ти вдъхва смелост и кураж. Ако сте изживели нещо подобно, макар и много отдавна, преди години, тази голяма малка лудост ще провре пръсти между ребрата ви и ще достигне едно прашасало кътче във вас, което е чакало да бъде събудено.

А как започна всичко и как ще продължи… Всеки сам пише историята си.

Силно оспорвани бяха тазгодишните награди за литература „Христо Г. Данов“ Това се спомена не само от почти всички наградени, но и от журито. Водещ на събитието бе Младен Влашки, който е един от основателите на наградата.

Първата награда бе в категория „Електронно издаване и нови технологии“. Според Влашки, онлайн пространството създава предимно проблеми, що се отнася до литературата. Номинираните в категорията бяха двама: Издателство „Колибри“  и Зелма Амлалех и Стефан Джамбазов, за работата им в сайта въпреки.com. Наградата връчи Игор Чипев, държавен експерт в Министерство на културата, а статуетката отиде при Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех.

Две библиотеки също се бориха за престижната статуетка. Те бяха: Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново; Университетска библиотека на Софийски университет. Наградата получи Великотърновската библиотека и бе връчена от Иванка Янкова,  декан на Факултет по библиотекознание и културно наследство. Що се отнася до категорията „Представяне на българската книга“, наградата отиде при вестник „Култура“  , борейки се с Младен Влашки и Асоциация „Българска книга“. Отличието бе връчено от проф. Цочо Бояджиев. Статуетка за „Книгоразпространение“ пък получи пловдивската книжарница „София Т“.

Както си му е по реда, след като обиколихме сферите около книгите, отидохме направо при тях, като награждаването започна с литература за най-малките. В категорията „Издания за деца“ номинирани бяха: Издателство“Точица“ за „Когато искам да мълча“ от Зорница Христова; издателство „Жанет 45“ за „Лапи“ от Яна Якова; Юлия Спиридонова „Бъди ми приятел“ и ИК „Кръгозор“. Наградата връчи Виктор Самуилов, а тя отиде при издателство „Точица“. Отличието за „Изкуство на книга“ и художествено оформление бе връчена от Кирил Гогов на тазгодишния победител бе Люба Калева.

Една изключително ценена от всички категория е „Хуманитаристика“, в която бяха номинирани трима. Първата номинация е за издателство „Изток-Запад“ за книгата „Черната тетрадка“ на Илия Пешков, която чрез дневници и досиета разкрива нашата история. Втората номинация е за издателство „Парадокс“, номинирано заради две книги: „Цветя от края на 80-те“ от Румен Янев и Емил Братанов и втората книга „Умирам за България“ от Радослав Дичев; последната номинация е за Йордан Велчев – „Балканския човек 14-17в.“. В тази категория, наградата връчи зам. кметът по култура и образование Стефан Стоянов, и тя отиде при Йордан Велчев.

Наградата за превод отиде при Петко Хинов, за класическия превода на „Сън в алени покои“, превод от старокитайски. Най-много бяха номинираните в категорията „Българска художествена литература“, а наградата в категорията отиде при Чавдар Ценов и „Отклонение на есен“. Наградата връчи проф. Светлозар Игов. Голямата награда за цялостен принос за българската книжовност и литература бе връчена на Надежда Захариева, за изключителния и принос към българската литература. 

ИКЕА представя интериорни тенденции и ексклузивна изложба в Пловдив по време на One Design Week

В рамките на международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK,  провеждащ се в Пловдив между 19 – 28 юни, с подкрепата на Община Пловдив и Фондация Америка за България, в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019, ИКЕА представя две посоки на съвременния демократичен дизайн. 

Само по време на фестивала в галерия „Ластици“ ще можем да видим първото издание  на проекта IKEA ART EVENT, посветено на стрийт артa като най-демократичната изразна форма в изкуството. Най-интересните и нови интериорни решения и предложения на ИКЕА пък ще можем да видим в уютно обзаведени стаи с достъпен и модерен дизайн, които ще бъдат изградени в самия център на града. 

Изложбата в галерия „Ластици“ ще представи първото издание на глобалния eжегоден проект IKEA ART EVENT, в който компанията кани дванадесет улични артисти от цял свят, за да създадат неповторими плакати (70 х 100 см), които са oтпечатани в лимитирана бройка. Участниците използват различни изразни средства и подходи в работата си. Това, което ги обединява, е отчетливият и силен стил, забележим в най-различни точки на планетата. 

Съобразявайки се с изискванията за печат върху хартия, те адаптират идеите си в по-малък формат и ги превръщат в акцент в интериора. Стрийт артистите са: ELLE (Сан Франциско, САЩ), Blue (Гьотеборг, Швеция), Нурия Мора (Мадрид, Испания), Koralie and Supakitch (Париж и Ним, Франция), Sobekcis (Белград, Сърбия), Hua Tunan (Фошан, Китай), Jeroen Erosie (Розендаал, Холандия), Tfreak (Сао Паоло, Бразилия), NEVERCREW (Лугано и Белинзона, Швейцария), Еко Нугрохо (Джокякарта, Индонезия), CRASH (Бронкс, Ню Йорк, САЩ), M-city (Гдиния, Полша).

Цялата идея зад проекта защитава мисията на ИКЕА да създава демократичен дизайн, който е уникален, но и достъпен за всеки. Колекцията е реализирана именно във формата на лимитирана серия от плакати, защото преди плакатите изкуството е уникално, но те са носителят, който превръща градовете в публични арт галерии. В резултат изкуството става по-демократично, а сега ИКЕА го пренася у дома в популярната форма на плакат. Екстравагантните визуални решения ще могат да се видят и закупят в България в лимитиран брой копия на цена от 20 лв. единствено по време на One Design Week в галерия Ластици в Пловдив и няма да бъдат налични в магазина в София.

От 18 юни всички минувачи в центъра на Пловдив ще могат да разгледат и интериорните предложения от ИКЕА за трапезария, детска стая, дневна и градина и да почувстват домашен уют в самия център на града. В специалните стаи, които ще бъдат инсталирани в Пловдив ще се представят и възможностите за онлайн доставки от ИКЕА в Пловдив и цяла България, а посетителите на стаите през първия ден ще получат освежаващи напитки.

Стаите на ИКЕА ще бъдат между хотел „Тримонциум“ и Централна поща от 18 до 28 юни.

IKEA ART EVENT можете да видите в галерия Ластици на ул. Христо Дюкмеджиев 6, в Капана от 19 до 28 юни, като официалното представяне на събитието е на 21 юни (неделя)от 16:30 часа. В събитието са предвидени и демонстрация по ситопечат с участието на българския ъндърграунд лейбъл Brave Moustache, тематични коктейли от Absolut и музика от пловдивския лейбъл Love Vibes.  

За фестивала:

ONE DESIGN WEEK е международен фестивал за дизайн и визуална култура. Събитието се организира в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019. 

ONE DESIGN WEEK се организира от платформата за култура ЕДНО. Освен основната изложба и професионален форум с изтъкнати имена от сферата на съвременния дизайн седмото издание на ONE DESIGN WEEK включва редица инициативи със свободен достъп за широката публика - изложби, творчески работилници, дискусии, лекции, детска програма, филми, партита и т.н.ONE DESIGN WEEK е платформа, която стимулира и подкрепя развитието на дизайн професионалистите в България. Същевременно целта на събитието е да представя и популяризира устойчиви и стойностни практики за по-добра и смислена визуална среда от цял свят. Сред другите ежегодни фестивали на ЕДНО са ONE ARCHITECTURE WEEK и ONE DANCE WEEK.

Безсмъртни сме само в своята индивидуалност, каза писателят

Мислещият човек е опасен. Защото руши системи и доктрини. Като глобализацията. Ние сме безсмъртни само в своята индивидуалност, каза писателят Недялко Славов пред многобройната публика в Камерната зала на Театъра снощи. Деко излезе на сцената, за да представи последната си книга „432 херца”. Но в крайна сметка представи себе си. Човекът, творецът Недялко, когото всички толкова обичат. С типичното си чувство за хумор, с неподражаемата си лекота, с чистата си изтънченост. Снощи в Драмата властваше естетиката, и литературна, и чисто житейска. Властваше Деко.

Събитието бе част от литературния фестивал Пловдив чете. Деко е явление в съвременната белетристика. Той е в периода на най-добрите си творчески години. Той е сред най-добрите, обяви за начало на вечерта издателят на Славов- Стойо Вартоломеев. Вратите са заключени, никой няма да си тръгне от тук до 21 часа, връхлетя публиката Славов от сцената и даде ясен знак- забравете сценариите и протоколите, зарежете клишетата, „Аз съм тук и съм ваш”. Това се случи след прожекцията на документалния филм на Крум Филипов за „Поета като млад”- Недялко Славов. Пешеходната ни формула е изчерпана, каза и в лентата, и на живо Деко. Очевидно вече съм станал писател, щом се цитирам сам, разсмя залата Славов. Говори за писането, за Пловдив, за семейството, за внука, който преди два дни е казал Майна за първи път. Аз го научих, призна писателят. Глобалният човек е шашма. Летенето вече измъчва човека. Родени сме да бъдем различни, каза на своите 432 херца Недялко Славов. Вечерта завърши с пожелание към хората по седалките да не гледат телевизия, тъй като положението е станало неудържимо. А финалният акорд дойде с стиха на Деко, посветен на Кольо Карамфилов.

Очаквайте интервю с Недялко Славов

Постановка за любовта, изкуството, въображението и още нещо

Стефка Георгиева

„Духът на любовта“ не е просто спектакъл за любовта между двама души. Това е постановка за любовта въобще – за тази между хората, за любовта към живота, изкуството и въображението.

Какво означава да си успешен? Каква е голямата любов и единствена ли е? Ако е така, приключва ли някога? Какво е отношението на успелите родители към децата им? Това са все въпроси, на които представлението по текст на Нийл Саймън, ако не напълно, то поне до голяма степен отговаря. Може би, за да разберете напълно този празник на театралното изкуство върху сцената, е нужно да имате известна доза житейски опит. Да сте изгубили някого, да сте обичали истински, някой да ви е пренебрегвал и още нещо…

Постановката на Андрей Калудов е повече от чудесна, а брилянтната актьорска игра на Христо Гърбов,  Албена Павлова, Радина Думанян и Тодор Дърлянов изправи публиката на крака в пълната зала на „Борис Христов“. Историята разказва за писателка с остър нрав и нейния починал съпруг, също писател. Пет години след смъртта му, Роуз продължава да го вижда и да говори с него. Любов като по филмите, като тази в реалния живот, след като изгубиш любимия си. Тук особено уместен усещам въпроса и последвалия отговор: „Как разбра, че я обичаш? – Без нея всичко губи смисъл.“

Действието е изградено върху непрестанни реални и въображаеми разговори на Роуз, ту с Аделайн, ту с починалия й съпруг, който иска да им помогне да избегнат финансовия крах, който ги застига. Призракът на Уолш Макларън настоява негова недовършена книга да бъде доработена и издадена от съпругата му и млад, неумел автор, който е великолепен в описателните моменти. Но между Аделайн и младия автор се случва нещо, което обаче няма да ви разкрия. Това е една може би леко тъжна история, но поднесена с комичен привкус, тъй че да не ви загорчи съвсем.

Нийл Саймън е особено добър психолог и това ярко се забелязва в постановката му. Двете поколения български актьори така добре се справиха със задачата си на сцената, че не само изправиха цялата публика на крака и я накараха да ръкопляска дълго, но и просълзи някои от присъстващите в залата. Бе една прекрасна премиера, която се изживява не само по време на представлението, но и след като напуснете зала.