„Разпръсквайки звезди, безкрайността създава огнена пропаст. Тъгува Бог, ликува Вечността, разлиствайки дните на календара.” – Ованес Торосян, режисьор

„Мечтата на Наташа” от Ярослава Пулинович ще направи дебют на пловдивска сцена на 18-ти февруари. Спектакълът се представя в рамките на благотворителния проект „Театър на добро-детелта” – част от платформата НОЩ НА ТЕАТРИТЕ – Европейска нощ на театъра. Инициативата има за цел да подпомага театрални каузи чрез изява на млади актьори, режисьори и сценографи и да се превърне в кампания за добротворство в името на изкуството. 

Камерна сцена на пловдивския театър ще е домакин на спектакъла на режисьора Ованес Торосян, издържан в стилистиката на документалния театър, копродукция на Театър Реплика и Фондация „Арт Проджектс“.   

„Мечтата на Наташа“ разказва историите на три Наташи, а младите актьори Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова и Александър Томов толкова правдиво изграждат образите си в постановката, че нито един зрител в залата не може да остане безразличен към съдбите и мечтите на героите им.

Мотивите на режисьора да се включи в проекта „Театър на добро-детелта” и каузата за възстановяване на сцената на пловдивския театър са „желанието да покажем, че театърът дори и в тези неузнаваеми времена е в състояние да прави добро, да предизвиква размисъл и да търси смислите на нашето съществуване.” 

Премиерата на „Мечтата на Наташа” се случи по време на второто издание на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ в Народен театър „Иван Вазов”, а приходите от билети бяха дарени на Здравния фонд на Съюза на артистите в България.

Средствата от билети за представлението „Мечтата на Наташа” ще бъдат дарени за ремонт на изгорялата сцена на пловдивския театър. Цена на билета - 10 лева. 

от Ярослава Пулинович
Превод: Азаля Саркисян
Режисьор: Ованес Торосян
Участват: Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова, Александър Томов

Шампионите от Гуча превърнаха Петното в цигански катун

Фотограф: Весо Петров

Какво следва след опустошителни петък и събота вечер? Явно двойна по сила неделя. Не рок, не класика, не алтърнътив, ъндърграунд групи – изобщо! В неделя вечер човек има нужда да се довърши със сръбски цигански оркестър, но не какъв да е, а шампионите в негласното световно за духачи в Гуча - Kristijan Azirovic Orchestra.

Какво е да носиш на плещите си приза „шампион” Невероятно и несравнимо, споделят от оркестъра. А как от Сърбия се озоваваш в клуб в Пловдив? Явно градът им е оставил достатъчно добро впечатление след като веднъж вече си го посетил. С носталгия момчетата се свързват с Петното по интернет, изразявайки желанието си да направят един самостоятелен концерт под тепетата. Как освен с отворени обятия да ги посрещнеш? Неделя, край на седмицата, умора и меланхолията, че утре те чака работен ден – е, това не попречи на Петното да се препълни!Един от основните въпроси преди началото на концерта беше – как би могъл цял оркестър  да се побере на сцената. Очевадно безпороблемно, след като всичките седем члена на Кристиян Азирович Оркестра се наместиха с инструментите си.  Стените в клуба едва ли някога са се тресяли по този начин. Колкото и да ти се иска да си стоиш  мирно на столчето и да се наслаждаваш на музиката – ако кръвта ти е балканска е невъзможно да се случи. Част от публиката специално си бяха приготвили пендарите, които в синхрон с оркестъра оглушаваха цялото заведение.

Има нещо магическо и сакрално в циганската музика. Както казват – музика за душата и щастие за сърцето. Един спомен за свободата. Картината на лятна вечер с кервани накацали измежду дърветата до някоя река. Но докато не чуеш Ламбада изсвирена от цигански оркестър – не си живял истински.  Ще се върнем, само да ни искате обратно и сме тук, обещаха от оркестъра, а ние със сигурност няма да откажем тяхната музика отново под тепетата. 

“При-общена река” е заглавието на кураторския манифест на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015. “При-общена река” е интерпретацията, която Мерве Бедир, куратор на фестивала за 2015, прави на темата “реката”. Това е експеримент, целящ приобщаването на река Марица. Приобщаване, което да постави под въпрос функцията на реката като граница между природа и култура, север и юг, “европейско” и “неевропейско”, частно и общо... Приобщаване в смисъла на свързване, споделяне, създаване, отваряне и творене заедно. Приобщаване като откриване на нови форми на съвместно съществуване, казва Мерве Бедир.
 
Идеите, инициативите, водата, въздухът, културите и пространствата, които създаваме заедно всеки ден—всичко това е общо. То е резултат от колективни усилия, проучвания, мисъл и действия във времето и пространството. По време на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 ще изследваме сегашните свързаности в Пловдив и ще създаваме нови такива, както на местно, така и на международно ниво, посредством съсредоточаването на колективни действия покрай и над реката, на повърхността на водата и под нея. Ще четем, слушаме, живеем и обсъждаме. Ще ходим на плаж, ще фантазираме, ще гребем, ще се учим, ще действаме, ще създаваме и пресъздаваме край реката, съобщават организаторите на фестивала от ЕДНО.
 
Основната цел на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 е да създаде общности около Марица и така отново да я приобщи. Фестивалът ще се опита да провокира връщането на това отдавна забравено богатство обратно на града. Ще се опита да обедини около Марица както пловдивчани, така и всички, които имат нещо общо с реката и нейното пространство.
 
Бихме искали с всяко едно следващо издание на фестивала да въвличаме все повече хора не само като потребители на програмата ни, но и като участници в нейното създаване. От този петък даваме началото и на серия от статии, показващи примери за ползване на реките в различни точки на света. Това ще са статии за взаимодействието между градовете и реките им, с които целим да информираме нашата публика за разнообразните възможности за приобщаването на една река в градския живот, допълват от ЕДНО.
 
ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 - “При-общена река”, ще се проведе между 18 и 27 септември около река Марица в Пловдив. Очаквайте скоро повече информация за конкретни идеи и възможности за участие.

Един спектакъл, който първо здраво ще ви разсмее, после малко ще ви натъжи, а накрая ще ви изпрати с преизпълнени сетива!

ЖИВАК е авторски дебют на актьора Димитър Живков като автор на пиеса. Историята е посветена на врачанския манталитет, чувството за хумор и светоглед на хората от Северозападна България, един много специфичен регион.  

Пиесата обединява три разказа, проследяващи различни уникални човешки съдби, минавайки през озновните етапи от живота на човека – семейство, казарма, първа любов, сватба, раждане, смърт.  

Бизнесменът Здравко Димитров репетира своята реч по случай годишнината на фирмата, която управлява, по телефона той дава нареждане за купуване на земи от района, в който е роден. Изнервен и притеснен, той разбира че думите в неговата реч за кухи фрази, и че в битката за повече пари и кариера е изгубил себе си. Неочаквано се пробужда истинското му Аз в отражението на огледалото. Първата история, която той разказва е за казармата, за срещата с най-добрия му приятел Снайпера и първата му любов – Ана.  Втората история е за сватбата на брат му  Йоско и за начина, по който врачанци се веселят и празнуват. История за инициацията на дивия младеж в силен и стабилен мъж.Третата история е за една странна и много грозна жена на име Буба, която се заселва в селото на Здравко. Заради грозотата й съселяните я отбягвали, но тя била добра по душа. Една от стариците организира заговор срещу нея като я обвинява в кражба на кокошка. Здравко защитава Буба и разбира, че в него живее Доброто. Не след дълго Буба умира, макар и млада. В селото построяват църква, с пари които тази грозна жена е завещала на това дело. Минавайки през тези спомени бизнесменът решава да не продава земята, а да се върне в селото и да служи в църквата. Изигран с патос и майсторство, този спектакъл разкрива борбата с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот. 

Спектакъл за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.

Текст и изпълнение Димитър Живков
Режисьор Димитър Стефанов
Художник Димитър Димитров
Композитор Мартин Каров

Един спектакъл, посветен на врачанския манталитет, чувство за хумор и светоглед. 
Три разказа, проследяващи различни уникални човешки съдби, изиграни с патос и майсторство.
Една борба с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот, за съжаление. 
Една история за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.

Димитър Живков е роден на 19.11.1984 г във Враца. Завършва  НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Атанас Атанасов. Работил е в театрите в Сливен и Стара Загора. От лятото на 2009 г. е актьор от трупата на Сатиричния театър. Играе още в „Правилата на играта” – Младежки театър „Н. Бинев”. Снима се в киното, телевизията, дублира филми. „ЖИВАК” е дебютната му пиеса. 

Постановката ще се изиграе на 27.02.2015 г. в салона на Кукления театър от 19.00