Когато един артист се учи, трябва да осъзнае, че стената е лист от друга материя, който не може просто да бъде изхвърлен

За да бъде успешна една колаборация, трябва да има диалог приятелско отношение между артистите

В стрийт културата рядко човек прави нещо единствено за себе си

Най-силното ми послание е в "Сценични кадри"

Димитър Межанджийски е един от знаковите творци, принадлежащи към така наречената стрийт културата. Stern е художник и графитър, като творбите му събират погледите на много места в родния му Пловдив, в цяла България и дори чужбина. Митко за колорита, уличното изкуство, живота и знаците пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ. 

Вече 10 години се занимаваш с графити и си признат майстор на спрея. Кога осъзна, че си наистина добър и това е твоето призвание?
Още като започвах смятах, че съм много добър. Е, бъркал съм. Тогава не бях, но с напредването на времето научих техниките, започнах да правя разнообразни неща и лека полека научих как се прелива, как се изрязва, как се правят различни видове ефекти и в един момент както аз, така и околните забелязаха, че наистина си ме бива. Започнах да ставам все по-добър, надявам се и занапред да продължавам да се развивам. А кога станах професионалист? Когато нещата започнаха от надписи да се превръщат в рисунки. Осъзнах, че мога да се издържам от графитите преди около три години, когато за пръв път направих няколко поръчки по заведения. Тогава осъзнах, че всъщност има хляб в тази работа и мога да я превърна в моята професия.

Графитите са групов спорт. Как се осъществява колаборацията между артистите без егото на всеки творец да надделее?
Егото си го има, но когато мислиш за една идея, която да бъде колаборативна, започваш да се питаш какво би нарисувал другия и какво би нарисувал ти, как да направиш самата идея да подхожда и на двата стила. Трябва да правиш нещата отборно. Може би най-лесно и най-добре нещата се получават при приятели. С тях се разбираш, пасваш си, без нерви и спорове. Ако няма приятелство понякога идва неприятният момент, в който резултатът да не е удовлетворителен за някоя от страните. Колкото повече хора работят, толкова по-трудно е. Например за една фасада обикновено са нужни повече от двама души. Случвало се е да се съберем 7-8 човека и тогава възникват леки спорове, заради различните характери. Естествено не винаги е така. Например на стената на Драматичния театър нещата се случиха много лесно, съчетахме се без абсолютно никакви спорове. Бяхме измислили идеята така, че всеки да се включи подобаващо и на равно с другия. За този проект работихме общо 9 човека, като с четирима, които бяха от София, дори не се познавахме, но с тях се работеше много приятно в екип. На фестивала в Плевен също бяхме много доволни от резултата, но по време на работа имахме много спорове, заради различните ни характери. Накрая се разбрахме и проекта се получи супер. Хората трябва да са отворени и да са приятелски настроени - това е социалната част на това изкуство. За да се осъществи добрата колаборация, трябва да има много разговори между артистите, нещата да се изяснят и идеята да се изпипа.

Къде е контрапунктът между драсканиците и истинското изкуство? Какво би казал на хлапетата, които бележат сградите с неясните си знаци?
Когато си малък и се учиш да рисуваш, обикновено хвърляш стотици листове, защото не ти се е получило. В графити сферата стената е лист от друга материя, но него не можеш да изхвърлиш. Когато графити артистът се учи на този вид платно, трябва да има това предвид. На мен също не ми харесват драсканиците по красивите сгради. Явно е, че това е неизбежно, но нека поне не се учат по стените на хората и по центъра на Пловдив. На тези, които наистина искат да бъдат професионалисти и да овладеят техниките, бих им казал, да правят това на изоставени и занемарени пространства. Така поне централните места няма да бъдат обезобразени. Обикновени тези хора си мислят, че получават реклама с това, че драскат по центъра на Пловдив и са направили нещо велико. Всъщност по този начин се получава една антиреклама - хората те знаят, но не с добро, а като поредното хлапе, което е надраскало нечия къща.

Какво са графитите като социален феномен? Оказват ли истинско влияние върху обществото?
Според мен оказват влияние. Когато един човек иска да обогати познанията си за изкуство, обикновено трябва да се поразрови в нета, трябва да посети галерия, да си купи книга или картина на художник и т.н., докато стрийт изкуството ти ги предоставя в ежедневието. Минаваш по една улица, докато отиваш на работа или на училище и ги виждаш абсолютно безплатно. Осъзнаваш точно тези иронични неща или социалните идеи, присъщи не само на графитите, а изобщо на стрийт изкуството. Те често засягат проблеми, които вълнуват голяма част от обществото. В стрийт културата рядко човек прави нещо единствено за себе си. Отправяш някакви послания към хората и когато те ги разберат и усетят, се обогатяват напълно безплатно. От друга страна на повечето хора това изкуство адски им допада. Често ми се случва да минавам покрай други графитъри и да чувам как хората се възхищават на нещата им. Много се изкефих, когато веднъж рисувах в Тракия. Бях на разстояние на около 20 метра от платното и от колите свиркаха, хората махаха, провикваха се и видимо показваха, че графитът им доставя някакво удоволствие.

Кой е графитът, с който се гордееш най-много и който е оказал силно въздействие върху теб и останалите?
Трудно е да определя кой точно. Може би най-силно послание има рисунката на Сценични кадри. Идеята, която вложих в този графит, бе да мотивирам хората, които учат в училището, да правят нещата както трябва и да прогресират. Изобразен е един град, над който минават цветове, изстреляни от тубички боя. Пловдив е градът на художниците. Проектът представлява една интерпретация за нашия град. Има и тепета на заден план. От суровата боя, от смесването на цветовете се случва нещо красиво .Те се сливат в една палитра и изобразяват символа на училището. Аз съм завършил в него и за мен по някакъв начин то символизира старта на една култура. Според мен това е най-силното ми послание. Надявам се повече хора да са го разбрали. Обикновено моите графити имат леко сатиричен характер, по-карикатурни са и са насочени повече към това да разсмиват хората. Посланието на "Сценични кадри" е доста по-различно и по-сериозно по смисъл и като идея, с която се гордея. Чисто като рисунка съм горд с един графит върху детска градина в моето село - Царимир. Тя изобразява дете, с много играчки около себе си. То е хванало две от тях и си играе. Това е едно от първите неща на големи стени, които сме правили само с Васко Лалов - момчето от моето crew. Това е една от най-силните ни лични стени за момента. Тя е чисто в наш стил и ни е любима. Обиколи много изложби, влезе в много сайтове и предизвика голям интерес. С Васко направихме и една интерпретация на илюстрация на Илия Бешков на 4-етажна фасада. Случайно се оказа, че всъщност това се случи в деня на рождения му ден и се получи много забавно. 

В кой момент си бил разочарован от работата си и в кой - истински щастлив?
Честно казано много пъти съм бил разочарован, защото съм перфекционист. Малко след като съм приключил някоя работа, започвам да си намирам грешки, да си казвам "това нямаше да се случи, ако бях вложил още време" или нещо подобно. Харесвам 5 от 10 от нещата ми. Това е присъщо за всеки творец. Истински щастлив ме карат да се чувствам големите фасади, по които съм рисувал. Усещането е като да си спечелил от Тотото . Когато някой те покани и виждаш, че той наистина те оценява по труд, подпомага те и организира събития, се чувстваш удовлетворен. Например  фасадата на Арт хотел Симона в София. Всъщност тогава участвахме в едно състезание за рисуване на стая и спечелихме специалната награда от собствениците да направим поръчка към хотела. Аз им предложих да изрисуваме фасадата. Сградата беше 6-етажна и изрисувахме около 400 кв.м

Как ще коментираш феномена Банкси и неговия социално- обществен диалог?
Той е един от любимите ми графити артисти точно заради идеите му. Нещата му всъщност не са толкова добри художествено. Той рисува предимно нощем и се виждат грешки в техниката му, но идеите му са толкова силни, че когато погледнеш една негова работа забравяш за всякакви детайли като перспективи, анатомии и т.н. Виждаш графита и се омагьосваш. Това, което аз имам като желание, а може би и доста други графити артисти, е да имаме подобна като сила стойност на идеите. Всеки се радва на неговите неща, рядко чувам негативни коментари за тях. Той е един от примерите за успели стрийт артисти.

Ти бил ли си някога анонимен?
В началото да. Това си е един типичен начин за общуване с медиите в графити средата. С времето осъзнах, че е тъпо да се криеш. Може да се криеш, когато правиш нещата вандалски. Може да се скатаеш 2-3 пъти, но в крайна сметка рисуваш на открито и все някой ще те види. Това не ми допада.

Имало ли е от какво да се криеш и случвало ли се е да попаднеш в полезрението на полицията?
Случвало се е. Като бях по-малък, вършех някакви пакости. Имал съм леки спречквания с полицаи, но беше отдавна. Всеки има нужда да пробва да рисува тайно нощем. Това е една от най-стандартните процедури на графити артистите- да правиш нелегални неща.

Много млад, ти вече си известен. До къде се простира изкуството ти?
Не мога да кажа със сигурност. Публикуват мои неща в различни чуждестранни графити списания и сайтове. Лично съм виждал в Барселона в един graffity shop мои неща в списания. Не знаех, че ги разпространяват и по този начин, защото съм ги виждал само по сайтовете им.  За сега извън България съм рисувал единствено в Испания, но за в бъдеще съм си набелязал няколко дестинации, които смятам за лесно осъществими. Това е пътят. Преди правехме неща предимно в Пловдив, сега вече имаме графити по всички краища на България. Не се целя само в големи градове. Харесва ми да правя неща и по малки населени места, защото хората там имат нужда от това. Там нещата се открояват много лесно. В големия град има много сгради с графити, но в малкия всеки минувач вижда твоя и той остава в историята. У нас кръгът от артисти не е чак  толкова голям - има 20-30 графити артисти, които са сериозни и известни под прозвището "най-добрите". Те са много добре познати, но има и други, които си чакат момента и той рано или късно ще настъпи.

На кои световни графити артисти се възхищаваш и подражавал ли си на няколко в началото?
В началото подражавах на така наречените "най-добри" в България и тук там най-добрите световни. Отначало виждаш това, което е в твоят град. Кефил съм се на много артисти. В най-ранните времена в Пловдив имаше артисти като Lucky One, Freaky, Mad, Virus и други. Сега харесвам по-скоро чуждестранни като Оzgu mels, но не крия, че се възхищавам на много хора от България, на които се радвах от самото начало, а сега дори съм рисувал заедно с тях, от което съм много щастлив. Паралелно със собственото си израстване до някаква степен съм се учил от тях. В момента много харесвам един испански графити артист Аres, който прави гигантски фасади, нещо зрелищно. Истината е, че не мога да изброя всички, защото аз се възхищавам на всеки, който го може. Дори да чувам за някого за първи път, когато видя, че работата му е добра, аз винаги го оценявам.

Оценява ли се достатъчно това изкуство у нас и достигнала ли е българската стрийт култура нивото на световната?
Според мен в България има няколко изключителни стрийт артисти, които са на световно ниво. Това, което ни отклонява от световните висини, са може би самите средства. Ако имахме възможността да правим повече големи стени и фасади, прогресът щеше да е по-голям. Аз съм оптимист, според мен в момента нещата вървят адски силно, с всяка година отиваме все по-напред. Виждам как все повече артисти правят големи стени, фасади и някакви страхотни неща, които ако сложиш редом до тези на световните имена, по нищо не им отстъпват. По отношение на оценка от институциите, имаме още много да гоним другите. Чуждестранни артисти често са финансирани от държавата си да правят нещо в други страни. По този начин си правят реклама, за да могат хората да видят колко талантливи и креативни хора има в тяхната страна. Например ако Германия финансира един немски артист да направи фасада в Англия да речем, по този начин самият артист става световноизвестен, но и страната му е известна с добрите си артисти. У нас това надали скоро ще се случи, но мисля, че и в тази насока сме започнали да напредваме. Има все повече фестивали, все повече организации, които се занимават с това. Нужни са още години, но можем да стигнем световното ниво.

Какво да очакваме от теб и твоето crew в бъдеще?
Имаме нови проекти за последните месеци от 2014г., единият от които е много масивен. Искаме да направим един блок, който първоначално щеше да е 5-етажен, минахме на 8-етажен, но и на двата имахме отказ и не получихме разрешение. В момента се борим за 6-етажен блок във Варна. Там се свързахме с наш колега Алекси, с който може би ще направим колаборация и сами ще финансираме идеята си.

Как би нарисувал Пловдив, ако трябва да го направиш в този момент? Би ли го направил?
В моята представа Пловдив сякаш се е издигнал. Градът на културата е над нещата. Днес беше топъл и слънчев ден. Слънцето сякаш ни се плезеше и всички тепета.

Яйчените шедьоври на Брайън Бейти изумиха пловдивчани

Полускъпоценни камъни, инкрустирани в памуково дърво във великолепната бижутерия на художника

Американско-българската обмяна на опит в изкуството - важна за щатския артист

Паулина Александрова

Изложбата "Американски импресии" от Брайън Бейти се откри сноши в Етнографския музей. Щатският творец показа нетрадиционното изкуство на резбованите яйца, кратуни, стъкло, метал, порцелан, керамика и дърво.
Гравирането и резбата са по-скоро хоби, отколкото професия за Брайън, а когато се занимаваш с това, което ти харесва, влагаш цялото си сърце и душа него. За това и нещата, които видяха посетителите, предизвикаха у тях истинско и неприкрито възхищение – фино изпипани детайли с инкрустирани полускъпоценни камъни.

Първоначално Бейти резбова и гравира различни видове яйца – щраусови, лебедови, гъши и т.н. Успоредно започва да прилага тези техники и върху кратуни и дърво като използва парчетата от вече обработените яйца.  По-късно към шедьоврите си художникът добавя и полускъпоценни камъни. За целта той не желае да използва лепило и 6 пъти ходи на курсове по ювелирство, за да се научи как да ги инкрустира. От две години насам Бейти изработва и специална бижутерия от памуково дърво и камъни, които самият той събира и обработва – седеф, тюркоаз и други. От около година и половина от същия материал резбова и малки чудати къщички в различни форми.

Перлата в короната на Бейти бяха невероятните резбовани яйца от ему. Черните им черупки бяха изрисувани с интересни цветни орнаменти, за които авторът разкри, че не е използвал каквито и да е бои. Яйчените черупки на ему се състоят от няколко слоя, всеки от които с различен цвят. С помощта на парагравьора Брайън Бейти майсторски е разкрил всеки от тях и по този начин яйцата са придобили великолепния си вид. По експонатите можеха да се видят и символи, присъстващи в различни култури - индийски, индиански, английски, гръцки и дори български. 

Благодаря за възможността да съм тук! За трети път съм в България и вече я чувствам като свой дом, сподели самият Бейти. Радвам се, че можем да обменим опит в изкуството на резбоване на яйца и дърво. Много от символите в моите творби са общи и присъстват и в българското изкуство. Изключително много ги харесвам и имам намерението да ги използвам и за напред, не скри той.

Като жест към Етнографския музей, Брайън Бейти подари тениска  „Американско-българска обмяна на опит в изкуството”, на която бе отбелязал и всички прояви от пътуването му. Но признанията не спряха до тук. Двама улични музиканти изнесоха концерт лично за американския художник и му показваха снимки от многобройните си странствания по света и дори по места, от които Бейти е купувал материали за експонатите с индиански символи.
На 22 октомври от 14:00 ч. в Етнографския музей ще се проведе специална демонстрация на парагравиране. На нея хората ще могат да се запознаят с парагравьора - високоскоростен резбарски и гравьорски инструмент, с който Брайън Бейти майстори своите шедьоври.

Вижте тази изложба, заслужава си. Не сте виждали нищо подобно преди!

Без първа награда на конкурса „Добромир Тонев”

Росен Карамфилов с награда за поет студент

За четвърта поредна година в книжарница Хермес се раздадоха наградите от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев”. Тазгодишното издание успя да събере 104 поета от страната , но самата церемония не беше толкова за наградите, колкото за спомена, останал от великия поет. На 15 октомври Добромир трябваше да навърши 59 години, но съдбата не се стича по план, както каза Стойо Вартоломеев, основател на ИК „Хермес”, но и много добър приятел на Тонев. Замисляйки се за начина им на живот преди години, той използва думите на Андрей Германов: „Самоубийствено живеем”. Така трудните години и много мъка погубват част от великите поети на новото време, но пък имената им остават вечни. В стихосбирки, по корици или дори сред конкурси. Вартоломеев пое публично ангажимент по случай петата годишнина на конкурса всички спечелили до сега стихове да бъдат публикувани в малка стихосбирка. Уточни, обаче, че тя няма да е за продан, а за чисто свободен достъп по книжарници и библиотеки, тъй като подобно дело трябва да се разпростира възможно най-далеч.

Късометражният филм на БНТ 2 за Добромир Тонев беше като емоционален предговор на конкурса. Щом прожекцията приключи в залата нямаше останал човек без насълзени очи. Приятели, познати, семейство или поети, чийто идол ги беше наградил с името си- всички се замислиха и явно поплакаха. Поезията е жива и ще остава жива, ако ще да падат камъни от небето, каза Йордан Велчев. Но колкото и да е жива тя нито един от 104-мата поети не успя да грабне първото място. Така конкурсът завърши без голяма награда. Стягайте се за дълъг път или не продължавайте изобщо, посъветва Велчев младите поети.

Призът за поет студент на Филологическия факултет към Пловдивския университет отиде в ръцете на Росен Карамфилов. Наградата на Радио Пловдив пък бе връчена на таланта на Клементина Христова от София. Вечерята и нощувката за двама в Одеон пък отиде при Анелия Черкезова, а ваучерът за екскурзия взе Йордан Пеев от Стара Загора.

Трета награда се връчи на Владислав Христов от Шумен, който за съжаление не успя да бъде сред присъстващите, но стихотворението му, прочетено от актрисата Мария Генчева, бе бурно аплодирано. Поради една или друга причина паричната награда събрана от първо и второ място беше поравно разделена на двете втори места- пловдивчанката Ренета Бакалова и Иван Димитров от София.