Капана.БГ

Капана.БГ

17:00 -  Народна библиотека „Иван Вазов“,ул. "Авксентий Велешки" 15, конферентна зала, вход откъм Немската читалня.

 Народна библиотека „Иван Вазов“ и издателство "Дамян Яков" представят:

"Малка история на философията" от Найджъл Уорбъртън и "Светът на Софи. Роман за историята на философията" от Юстайн Гордер.

Философите са хора, които не са загубили детското умение да се учудват на света. Затова те продължават да задават въпроси и тогава, когато всички смятат, че отговорите са вече дадени.

За книгите ще говори: Дамян Яков

17:30 - Къща Стамболян, ул. "Кирил Нектариев" 15

Представяне на книгата "Хиатус" от Георги Борисов и Анатолий Корольов с участници Георги Борисов и Гергана Димитрова. Със специалното участие на Мак Маринов.

19:00 - Lucky Дом на киното, ул. "Уилям Гладстон“ 1

Радослав Бимбалов представя новия си роман "Екстазис".

 

ДЕТСКА ПРОГРАМА:

16:30- Работилница "Zen Seeing Zen Drawing: Виждаме Дзен Рисуваме Дзен" с водещ д-р Стефания Димитрова и представяне на книгата "Когато белият жерав разтвори крилете си". Организатори: Издателство "Алфа-Омега" и Фондация "Мадара"

18:00 - Потапяне в света на глухите и жестовия език с романа "Честно казано" от Сара Нович със специалното участие на представители на РО на глухите Пловдив.

 

● Знаете ли, че жестовият език е различен във всяка страна? Искате ли да разберете повече за живота на глухите у нас и по света?

 

● "Честно казано" от Сара Нович е една история за приятелство, съзряване, любов и силата на общността, в която ще намерите отговорите на тези и още много въпроси, опознавайки света на глухите. Потопете се в романа заедно с нас!

 

● По време на събитието ще бъде осигурен превод от и на български жестов език.

● Организатор: Издателство "Лемур"

 

Цялата програма на Пловдив чете/Plovdiv reads виж тук:

https://plovdivchete.com/programata/

 

 
 

Райна Кацарова

„Пловдив е поезия, мирис на липи, срещи с приятели. Пловдив е смях, благодатна публика. Пловдив е „Един бял лист“ – поетичен пърформанс по стихове на Иван Радоев, по който ние пишем. Без извинение за патоса. Благодарим на „Пловдив чете“,  това написа във Фейсбук режисьорът Йордан Славейков.

Но нека се върнем към вечерта.

Емблематичният пловдивски бар „Петното на Роршах“ започна да се пълни с хора. Нетърпеливи да се срещнат със стихотворенията на поета и драматург Иван Радоев. Долу все още течеше репетицията, проверката на звука и подредбата на залата. Една елегантна дама сподели, че е дошла от София, за да гледа племенника си, който е един от артистите. Естествен беше въпросът: Кой от всички? Отговорът също беше естествен: „Най-хубавият!“.

Затова ги споменаваме поименно: Иван Радоев – син, Антъни Пенев, Димитър Николов, Иван Станчев, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специално бе и присъствието на учителката по литература на друг от участниците в пърформанса. Впечатление направи преобладаващото младежко присъствие.

Публиката беше поканена да влезе, но още в началото разбрахме, че това е напълно условно, защото границата между артист и зрител рухна веднага. Шестимата актьори се движеха между масите, изпълняваха определени стихотворения хващайки ръката на някого или разговаряйки с него. 

Поезията на Иван Радоев изпълнена по този нетрадиционен начин доказа, че въздейства през нишката на времето и с нищо не е загубила актуалността си. Напротив – доста от присъстващите допълваха и суфлираха на моменти.

Жестовете, движенията, гласовете на мъжете, облечени в бели ризи, излъчваха респект и любов към текстовете, които пресъздадоха. И така показаха, че освен кръвната, има и още една силна връзка, която държи изкуството на големия наш поет живо.

После срещата се премести горе на бара, превзе дори улицата и разговорите станаха съвсем неформални и приятелски. Така се отдаде слука да си поговорим с режисьора Йордан Славейков.

– Как се роди идеята за „Един бял лист“?

– Миналата година имаше награда на Арт Акция и отидох там, защото Жаклин Вагенщайн – собственичката на издателство „Колибри“ ми изпрати покана. И изведнъж виждам Иван Радоев с майка му Весела и внука. И се сещам, че миналата година е годината, в която поетът става на 95 години и никъде няма нищо. Нищо! Не ги познавах лично, просто знам кой е Иван, отидох и казах: „Извинявайте, не искам да Ви се натрапвам, Калоян беше номиниран за награда, но аз съм Йордан Славейков и искам нещо да направим, за да почетем баща ви“. Иван казва: „Да – да, може, но сега е лято, нещо след септември, говори със сина ми“.

И със сина му се събрахме още на следващата седмица. Казах му, че искам да направим нещо по стиховете, заедно с него направихме подбора им и фокусирахме темата – това са различните отношения на поета на различните му възрасти към любовта и към критиците, които са го мъчили – да, да, да. И така се роди. Ние искахме много да го играем на открито и го репетирахме на открито. Хората минават в градинката на „Кристал“ пред Театъра на Армията, ние си репетираме. Щяхме да го играем в къщата на „Колибри“ –  Каса Либри и целия ден валя дъжд. Влязохме вътре – направихме го един път.

Така е наистина, защото това са хора от шест – седем различни театъра в цялата страна. През март тази година си казах – не бе, той има рожден ден този човек! Искате ли, имаше само една дата, след едно мое представление го играхме късно, в 21:30 – пак абсолютно такова – свободно. Дойдоха много хора. След това се сетих, че „Жанет 45“ издават Иван Радоев. Обадих се на „Пловдив чете“, пратих презентация със запис, със снимки – всичко. И сега може би ще го играем четвърти път в София. Той няма претенции да е тежък, цялостен спектакъл – с осветление, с озвучаване. Защото си мисля, че мястото на поезията е при хората. Нали?

– Да.

– И затова ние можем в бар, можем на поляна, ние можем навсякъде, стига да има хора да ни слушат. И така, никога не съм си представял, че ще го играем повече от веднъж, а вече ще го играем четвърти път в София.

-А как избрахте артистите, тъй като, докато чакахме да започнете, лелята на един от тях каза, че е най-хубавият?

-Ами разбира се, как да каже! Сега! Знаех, че искам да участва Иван Радоев – без него не може. Митко Николов, който е най-хубавият, с него съм работил в „Стъклената менажерия“ – един от първите му професионални спектакли. Беше юли – август месец. Които добри и талантливи артисти бяха в София в този момент и не бяха на морето, се обадих на всичките и те дойдоха. Казах им: „Хора, в това няма никакви пари. Искам да го направим ей така, без хонорар, това е за Иван Радоев“. „Да, да, разбира се, той е великолепен поет“ – и така го направихме.

-Добре, като споменахте за пари…

-Да?

-Пишеше „изход с шапка“?

-Да, но това е шега.

-От какво живее свободният артист?

-От нищо. Аз съм свободен артист. Преподавам актьорство на любители. Преподавам драматургично писане. И от време на време някакви книги от моите, които издава „Жанет 45“, се продават. Това е. Свободният артист живее по този начин.

-А има ли нужда от човек, който да се грижи за него – мениджър?

-Да. Знаете ли колко е хубаво, от една година съм от писателите, които агенцията на Манол Пейков – ,,София литератър ейджънси” представлява. Нищо не правя – те се грижат за всичко. До края на годината книгата ми трябва да излезе на френски език. Те се грижат за участие, грижат се за „можеш ли между 5 и 9 юли, че си в Брюксел“. Агенцията! Много е хубаво човек да има агент, но аз имам агент само като писател. Като театрален режисьор или актьор – ние сме свободни, както се договорим.

Накрая рязко сменихме темата и заговорихме за белите ризи и как те всъщност олицетворяват чистотата на белия лист и това беше един хубав завършек на срещата ни с режисьора Йордан Славейков.

Снимки: Ванеса Попова

Петъчният ден на Литературния фестивал „Пловдив чете“ е изключително наситен и със сигурност изборът за събития ще бъде труден. Затова пък програмата дава възможност да не пропуснете нито една важна среща.

 

На 23 юни, петък посрещаме специалния гост на фестивала – Георги Господинов – първият българин, носител на литературната награда „Букър“.

 

Вход свободен с предварително запазен билет онлайн през платформата на eventbrite, вижте тук: https://www.facebook.com/events/1298226954135622

 

На Литературния кът ни очакват две събития за деца и младежи, които завинаги ще останат като най-скъп спомен за малки и големи от тазгодишното издание на фестивала. Рисуваме динозавър с Владимир Николов – палеонтолог и палеоилюстратор. Всички участници ще получат подробни наставления и ще отнесат за вкъщи специално ръководство за илюстрация с изчезналото отдавна същество. Срещаме любима детска писателка Петя Кокудева и мечока Дърабъра. А сутринта от 10.30 сме на шарено ателие с Мария Петрова.

 

Вижте събитията за петъчния ден и не пропускайте програмата – храна за ума и душата!

 

23 ЮНИ (ПЕТЪК)

 

16:30 I  Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Културен център „Тракарт“ и издателство  „Парадигма“:

Представят изданието „Озирис и Изида“ на Весела Атанасова, с илюстрации на Галя Захариева. Един преразказ на мита за Озирис и Изида, придружен от цветни илюстрации на оригинални египетски сцени и речник на непознатите думи и богове. 

Препоръчителна възраст:  8+ 

 

17:00 I Къща Стамболян, (ул. „Кирил Нектариев“ № 15)

Къща за литература и превод гостува на „Пловдив чете“:

„Времеубежище“: отворени врати за превода от български

С участието на преводачите от Хана Сандборг от Швеция и Душко Кръстевски от Северна Македония. Модератор е доц. д-р Ани Бурова. Срещата ще се води на български език.

 

19:00 I Епископската базилика на Филипопол (бул. „Княгиня Мария Луиза“ 2) 

Издателство „Жанет 45“:

„Чудото на езика“ – среща разговор с Георги Господинов, носител на световната литературна награда „Международен Букър“ 2023. Със специалното участие на Иван Ланджев.

 

ЛИТЕРАТУРЕН КЪТ

 

23 ЮНИ (ПЕТЪК)

 

10:30 I Рисуваме заедно – шарено ателие с Мария Петрова 

 

15:30 I „Да нарисуваме велоцираптор“ – работилница по палеоарт на Националния природонаучен музей при БАН. Научете повече за живота и отличителните белези на велоцираптора и създайте своята първа научна илюстрация.

 

Водещ: Владимир Николов –  палеонтолог и палеоилюстратор, докторант в НПМ-БАН 

 

Вход свободен. Допускат се до 15 участници (12+)

 

17:30 I Работилницата на мечока Дърабъра с Петя Кокудева

 

Обувки за срамежливци. Разтегателна събота. Мармалад срещу стрес от говорене пред публика. Компас за изгубено настроение… Ако не сте чували за тези изобретения, предстои ви вълнуваща среща! 

 

Книгата е част от поредицата Клуб „Търсачи на истории“ на Издателство „Мармот“. Серията е вдъхновена от най-големите откриватели на истории, които познаваме – децата. В нея каним български писатели и илюстратори. Тяхното умение да разказват с думи и цвят правят всяка книга различна. А на децата им предстоят интересни пътувания, приключения и познанства.

Пловдивчани и гости на града от страната и чужбина станаха свидетели на невероятен музикален и визуален спектакъл от световно ниво по време на страта X-то издание на един от най-мащабните културни форуми на Трихълмието - OPERA OPEN 2023.

Екипът на Държавна опера - Пловдив постави много силно начало на юбилейното издание на фестивала с концерт озаглавен "Симфонична фантазия", които събира в музика и светлина древност, романтизъм, архитектура и изкуство.

Смяната на местата на публиката и оркестъра направиха възможно пиршеството на сетива да бъде едновременно грандиозно и интимно.

Това издание и програмата ни през настоящия сезон, ще мине под знака на няколко годишнини – 70 години Държавна опера-Пловдив, 10-о издание на Opera Open, проект, който е продължение на просъществувалия 40 години Вердиев фестивал. Представете си само вече 50 години на сцената на Античния театър се играе опера", каза на откриването директорът на операта доц. Нина Найденова и посочи разнообразните акценти в програмата.

Оркестърът на Държавна опера-Пловдив изпълни част от и скици за голям оркестър“ на Димитър Ненов и "Фантастична симфония оп.14" на Берлиоз.

Още от вечерта на откриването и галерия със снимки може да видите ТУКhttps://podtepeto.com/aktualno/h-oto-izdanie-na-opera-open-2023-pirshestvo-za-setivata/

Район „Централен“ кани всички на концерт на саксофониста Венелин Георгиев. Той ще се състои на площад „Кочо Честеменски“ на 22-ри юни /четвъртък/ от 18 до 19 часа.

 

Георгиев е звършил СМУ „Добрин Петков“ и ДМА „Панчо Владигеров“. Член е на Браз асоциация. Участва в групите Freestyle, „Нещо цветно“, Октет „Пловдив“ и други, както и в различни фестивали и музикални проекти у нас и в чужбина.

 

Създател е на VG джаз квартет. Основател е на „Марица Браз“, с който представя Пловдив 2019 в съпътстващата европейска столица на културата Матера, Италия. Концертът се организира по инициатива на кмета на район „Централен“ Георги Стаменов.

Клавиристът на Deep Purple, Rainbow, Whitesnake, Black Sabbath идва на 29 август на Летен театър Бунарджика

В разгара на лятото, с горещ рок проект у нас идва клавиристът на Deep Purple – Дон Еъри (Don Airey). Концертът Allstars Night концентрира енергията на култови парчета на DEEP PURPLE, RAINBOW, WHITESNAKE, GARY MOORE и още легендарни рок групи и изпълнители, с които е свързана шеметната му музикалната му кариера. На концерта на 29 август в Летния театър на Пловдив му партнират вокалистът на NAZARETH Карл Сентънс и басистът Крис Чайлдс (Thunder, Paul Young). В супергрупата участват още Кайтнер Зи Дока – китара и Бернхард Велц на ударните – и двамата, реализирали многобройни проекти с Jon Lord, Ian Paice и Bruce Dickinson.

 

Дон Еъри (Don Airey) е записал името си в рок историята като участник в култови албуми на плеяда рок легенди като: Black Sabbath „Never Say Die“, Rainbow – „Since You’ve Been Gone b/w No Time To Loose”, Ози Озбърн – Blizzard Of Ozz, „Bark At The Moon”, Whitesnake – „1987”, Гари Мур – „Out In The Fields“, „Still Got The Blues“ и много други. Виртуозният кейбордист е участвал в турнета и концерти на Jethro Tull, ELO, Uli Jon Roth, Graham Bonnet, Judas Priest и др.

 

От 2002 г. сменя Джон Лорд в Deep Purple, като от 2006 и до момента е пълноправен член на легендарната група.

 

Отговорността за вокалните партии в Allstars Night е отредена на настоящия глас на Nazareth Карл Сентънс (Carl Sentence), който замени легендарния Дан Маккафърти. Родната публика, а и в частност пловдивчани, вече познават Сентънс от концерта на Назарет отпреди няколко години на Античния театър и от участието му в супергрупата на д-р Милен Врабевски „Intelligent Music Project“ през 2021 г., където си партнира с Рони Ромеро.

 

В състава на групата, селектирана от Дон Еъри, влизат още утвърдени рок музиканти: басистът на Thunder Крис Чайлдс, участвал в редица проекти, включително и на Paul Young. На соло китарата ще видим Кайтнер Зи Дока, а на ударните – Бернхард Велц, като и двамата през годините са партнирали на Jon Lord, Ian Paice и Bruce Dickinson.

 

Allstars Night предвещава ударна доза рокендрол с любими парчета и великолепни музиканти. А как ще прозвучат те, обогатени с импровизациите на легендата Дон Еъри – е отредено да разберат онези, които ще съпреживеят концерта на живо в Летния театър в Пловдив, на хълма „Бунарджика”.

 

Денят е 29 август 2023, вторник. Начало на концерта – в 20:00.

 

Билетите са в продажба от 21 юни – в мрежата на EVENTIM.

Две специални прожекции ще се състоят в кино Лъки – Дом на киното, Пловдив.

 

Двата документални филма на режисьора Николай Василев, които разказват за двама учители: Теодосий Теодосиев – учител по физика и Ваклуш Толев – учител по метафизика. Срещата между „физика и метафизика“ ще се състои от 18:30 ч. на 24 юни с филма „Формулата на Тео“ и на 25 юни с филма „Ваклуш“. 

 

В рамките на Алея на книгата – Пловдив ще бъде представено и новото издание на „История на религиите“ на Ваклуш Толев. Събитието ще се състои на 24 юни от 16:00 часа в книжарница „Хеликон“ ул. „Княз Александър I-ви“ 29,  книгата ще представи публицистът и общественик Петко Атанасов. 

 

Книгите на Ваклуш Толев могат да бъдат намерени на щанд №15 на издателство „7 Лъча“ на Алея на книгата – Пловдив от 19 до 25 юни.

 

Проявите са част от честванията на 100 годишнината от рождението на Ваклуш Толев.

 

Теодосий Теодосиев: Нека се върнем преди 2400 години, когато Аристотел е обиколил целия тогавашен цивилизован свят, събирал мъдрост от всякъде и написал две дебели книги. Едната се казва „Физика“, това е философия на материалния свят. Другата е „Метафизика“, това е философия на нематериалните неща. И след това в продължение на повече от 1000 години,  той добил такъв авторитет в целия цивилизован тогавашен свят, че са считали, че ако нещо не е казано от Аристотел, значи не може да бъде вярно. Такава е била тенденцията…

 

С Ваклуш сме имали много срещи. Ходи съм на лекциите му в Казанлък и в Софийския Университет, и на други места. Имаше голям интерес към нещата, които говореше. Защото в тоя свят на бездуховност да гониш такива високи идеали, това си е духовен подвиг. И това, което е най-забележителното при Ваклуш е, че той беше изключителен оптимист и философ. Философията му е необходима на всички времена – и сегашни, и бъдещи. Защото, за мен, съвременният човек затъва. От чиста прагматична гледна точка – разсъждаваме като интелигентни, мислещи хора. 

 

В диваческите времена един дивак е можел да победи двама-трима човека, хванат ли се четири-пет – не е можел да ги победи. Дойде време, когато един човек има възможност да унищожи целия свят. И ако не се обърне процесът, рано или късно по теория на вероятностите трябва да се роди гениотът – полугений-полуидиот, който да унищожи целия свят. Особено, както сега е властна идеологията на свръхотмъщението, която води до самоунищожение на света. И поради тази причина днес светът има крещяща нужда от духовни учители, които да обърнат тенденциите. 

 

Затова според мен светът днес има повече нужда от духовни учители като него, отколкото от учители по точни науки. Има неща, които са повече от всичките физики и математики, взети заедно. 

 

От прагматичната гледна точка на точните науки преди 2000 години Иисус Христос е направил най-голямото откритие в историята на морала – на злото се отговаря с добро. Светът две хиляди години по-късно още не си е научил урока. А Ваклуш прави още една стъпка като казва, че няма зло, а има нееволюирало добро, защото човекът е един бог в развитие. Според него това е един непрекъснат възход, една непрекъсната тенденция на развитие, на еволюция – от най-примитивното до това, което наричаме Бог. Значи това е една перспектива за човечеството, че в крайна сметка всичкото зло ще се трансформира в добро по пътя на еволюцията – постепенно, с много търпение, бавничко… 

 

За това се иска, разбира се, сила, да може човек да помогне на еволюцията. На еволюцията трябва да се помага. И Ваклуш Толев беше много силен, мощен в това отношение. Затова този филм наистина си струва и всеки цивилизован човек трябва да го види. Трябва да заведе детето си да види този филм. За да се поучи от една философия, която е точно обратна на онова, което уж цивилизованите хора имат като разбирания и са на път да съсипят целия свят. 

 

Алтернативата е изчезване на човечеството. Не на света, не на природата – природата пак ще се възстанови по някакъв начин. Но хората може да изчезнат, ако не приемат това оптимистично духовно учение, което има своя смисъл. И в това отношение Ваклуш беше наистина един духовен водач от сериозна величина. Човекът на светлата перспектива, а не тъмната страна на силата. И да се надяваме това да възтържествува рано или късно.

 

За „История на религиите“

 

Петко Атанасов: Ваклуш Толев е първият автор в България, който работи на ниво разговор между религиите, и то в такава дълбочина на религиозното познание. Затова тази книга не е само сравнителна история, но и теория на религиите, както я определя навремето проф. Захари Стайков. 

 

Търсенето на единство в същността на религиите и вписването им в еволюционната теория, като надграждащи се етапи на културно развитие (наречени от него „Духовни вълни“), е основен лайтмотив в творчество на богослова и мислител Ваклуш Толев. В предговора на книгата четем: “Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването”.  

 

 

Според автора, всяка религия се дава в синхрон с възможностите на нейните изповедници. И независимо, че в социума тези религии си съперничат, независимо че взаимно се отричат и дори воюват, всяка от тях стъпва на достиженията на предишните и надгражда съзнанието на човека в идеята за разбирането му за бог и най-вече на разбирането за самия себе си.  В книгата детайлно са очертани точно този  преход и надграждане от една религия в друга, посочено е коя е онази непреходност, на която стъпват и взаимно се надграждат религиите. 

 

Книгата се концентрира върху фактите, но отива отвъд тях, в търсене на движещите сили на историята. 

 

За Ваклуш беше изключително характерно това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, говори, с това, което се появи като негова литература, той прави точно това – докосва вътрешния му свят, за да може да го провокира, да го облагороди. 

 

В тази книга Ваклуш Толев си позволява да промени смисъла на Сизифовата мъка, на Сизифовата енергия. В очите на човечеството бутането на камъка е един безсмислен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на липсата на отчаяние – камъкът е материята, която трябва да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, за да може да еволюира, за да може да допринесе за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса.” 

 

Румен Леонидов: Този труд на Ваклуш Толев е като духовен подарък – пълен не само с информация, но и със знание. Неговото място не е само в България. Той надхвърля границите на нашата малка територия, духовната му сила се простира отвъд границите на една страна. 

 

Той има идеи, които може би не всички споделят, но са много оригинални и безценни. А освен това той има брилянтен език. Споменах, че е писал стихове. Езикът му съчетава най-доброто от познанията му от старите писания и модерния начин на изказ. Всичко, което той ни поднася в книгите си, е преживяно по един необикновен и непознат за нас начин. То е част от творческата му енергия, която необяснимо как е дошла в съзнанието му и как е стигнала до листа. И затова книгата му „История на религиите“ е удивителна.

 

Д-р Илко Семерджиев: Книгата съдържа обширен преглед на големите световни религии, сред които индуизъм, юдаизъм, зороастризъм, будизъм, християнство и мохамеданство. Отделна глава от книгата е посветена на атеизма. Малко хора говорят за атеизма с любов, но Ваклуш го прави. Прави го, защото много добре знае и го казва в прав текст, че безбожници има, но безверници няма. Всеки вярва в нещо!

 

За филма „Ваклуш“

 

Документалният филм „Ваклуш“ е сниман в периода 1998-2022 г. и съдържа непоказвани архивни кадри от живота на известния духовен водач и учител Ваклуш Толев. Филмът е посветен на 100 годишнината от неговото рождение и представлява разказ за житейския път и идеите на една от най-енигматичните личности на България. Предпремиерата на филма се състоя в Пловдив – градът, от който започва активната обществена дейност на Ваклуш Толев, а датата на прожекцията съвпада с неговата рождена – 7-ми януари. 

 

Официалната премиерата на филма “Ваклуш” бе на 19 март в зала Люмиер на НДК като част от програмата на София Филм Фест. Сред официалните гости в пълния салон бяха министърът на културата Найден Тодоров и намиринария за младежка нобелова награда физик Теньо Попминчев, който специално долетя от Сан Диего за премиерата. След 30 прожекции в цялата страна филмът вече предизвиква интерес и извън България. Поканен е да направи своите премиери в Германия, Австрия, Италия, Съединените щати, Канада и др.

 

Във филма зрителите ще видят Петър Стоянов – президент на България в периода 1997–2002 г., д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването в периода 1999–2001 г., проф. д-р Мария Славова – юрист и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Огнян Минчев – политолог и доктор на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доц. д-р Иван Бъчваров – физик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, доц. д-р Кирил Коликов – математик и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – журналист и др. 

 

Автор на „Ваклуш“ е Николай Василев – един от най-изявените режисьори документалисти в България. Срещата му с Ваклуш Толев е поставила началото на близо 20 годишно заснемане на уникални документални кадри от живота на Духовния Учител, чийто идеи, според режисьора, ще променят света. 

 

Николай Василев е сценарист и режисьор, изключително активен в намиране на вълнуващи герои и сюжети. За филма му „Приказки“ е удостоен през 2010 г. с наградата „Jameson“ на София Филм Фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография има още десетки наградени филми: „Добрият самарянин“, „Пътят към Тива“, „Високо“, „Добрият Ад“, „Резервни крила“, „Осенение“ и др. 

 

През 2019 г. филмът му „Формулата на Тео“, посветен на известния учител по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, се превърна в знамение, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите й. 

 

През 2021 г. Николай Василев представи „Да бъдеш Майстора“, вълнуващ портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя последен филм „Гладиатор“ посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев.

Страница 170 от 2338

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…