Един от най-пъстрите и забавни спектакли на Народния театър – „ЕДИН БЕЗУМЕН ДЕН“ ще гостува за първи път в Пловдив на 23ти юни в Дом на културата от 19 часа. Музикалната комедия е създадена по пиесата „СВАТБАТА НА ФИГАРО“ от Пиер дьо Бомарше, режисирана е от доайена на трупата Михаил Петров и отбелязва неговия 50 годишен юбилей.

Вдъхновяващата игра, песни и танци на куп звезди от първата ни трупа – Параскева Джукелова, Джулия Бочева, Пламен Димов, Стелиан Радев, Гергана Змийчарова, Стефан Къшев, Васил Драганов, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов, Владислава Николова, Ева Данаилова, Явор Вълканов, Вяра Табакова, Христо Терзиев и Виктория Колева.

Това е уникален спектакъл, в който си дават щастлива среща театър, музика, песен, танц, балет, живопис. Празнична еуфория за душата и сетивата. Истински шеметен театрален карнавал! А карнавалът е най-лудия празник в годината. Устройват се представления с песни и танци, всенародни увеселения, маскени балове, маскарадни шествия, игри и забавления. Хората забравят грижите си, проблемите и притесненията, и се отдават на удоволствията! В този театрален карнавал не всичко е такова, каквото изглежда, но всички замесени в забавните интриги, недоразумения и хитрини получават заслужената порция порицание, смях и много любов.

Сценографията и костюмите в „Един безумен ден“ са дело на Елена Иванова, хореографията – на Мариана Крънчева, музиката – на Любомир Денев, а музикален педагог е Евгени Господинов.

Спектакълът е изключително подходящ за ученици и подрастващи.

Билети могат да се закупят от касите в Дом на културата, каса пред общината, мрежата на Ивентим и Grabo.

Художникът Мирослав Радев ще покаже за първи път в Пловдив своите графики в нестандартен и уникален за България стил в арт пространството на Total Sport на ул. „Екзарх Йосиф“ 13.

Изложбата се открива на 15 юни, четвъртък, от 18.30 часа. Графиките на Миро са силно експресивни и впечатляват с нестандартния поглед на автора, който създава собествена визуална вселена. Повечето от рисунките са в черно-бяло и сиво, наситени с много фигуративност и детайли.

В своята модерност напомнят Йеронимус Бош, Ернст и Магрит, но погледнати през очите на съвременника Ханс Гигър. Но не се подлъгвайте по известните имена, Мирослав Радев е изградил изцяло своя, неповторима художествена естетика и образите му живеят свой собствен живот в уникален художествен свят.

Мирослав Радев и „Олтарите на лудостта“

Мирослав Радев е талантлив художник, рисува от съвсем малък и притежава изявено  експресивен графичен стил. Той обича наситената с елементи и детайли графика, в повечето случаи черно-бяла или тонирана към сивото. Понякога настроенията вземат връх и изпълват творбите му с кърваво червено, пастелен оранж или омайващо зелено. Но Миро не обича шарената какафония. В повечето случаи използва силата на контраста, но цветовете му не крещят с яркостта си, а са укротени в пастелна мекота. Така художникът изгражда много специфичен стил и нещата му се разпознават веднага, не само по уникалния рисунък, но и по тоновете, в които улавяме духа на видния дадаист и сюрреалист Макс Ернст и ранния период на футуриста Рене Магрит.

В начина, по който Мирослав Радев изгражда изображенията си, ще откриете наследството на Йеронимус Бош в неговата фигуративност, но по рисунък се родее с модерността и фантастичния реализъм на швейцареца Ханс Гигър, чието творчество много харесва. Вероятно така Миро обръща поглед и в голяма степен се идентифицира със субкултурните движения и в графичния му свят се населват множество мистични и фантастични мотиви, отпратки към граничното пространство между реалността и митологичното съзнание, открехва се вратата към други измерения, които понякога плашат с хиперболезираните си странности и чудати, изкривени, нехуманни очертания. Мирослав Радев обаче стъпва уверено в Света на Сенките и Силуетите и се опитва да го нарисува отново, като му отнеме страховитото излъчване и му придаде малко по-човешко качество.

Трябва да споменем и факта, че в немалка степен естетиката му е повлияна и от експресивността и енергетиката на тежката рокмузика. 

Още по темата вижте в Под тепето.

„След „Името на розата“ на Умберто Еко „Гарата“ на Якопо де Микелис разбива стереотипите и извършва революция в областта на италианския трилър“, пише „Кориере дела сера“. Българското издание на романа излиза на 16 юни в превод на Юдит Филипова. Художник на корицата е Чавдар Гюзелев.

„Гарата“ е ярък кинематографичен роман, умело съчетание от трилър и готика. Действието ни пренася на емблематичната Миланска гара, „мощна като крепост, тържествена като мавзолей, загадъчна като египетска пирамида“. Нейните обитатели са отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци. Оттук започват да се роят сюжетни линии, в чийто лабиринт авторът нито за миг не губи нишката на Ариадна - плетеница от мрачна реалност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско божество и една зловеща жрица до загадъчно убийство и мистериозно съкровище, скрито в неизбродните подземия на Централната гара. Един безкомпромисен разследващ инспектор с бурно минало на пънк музикант и с безпогрешен нюх на полицай среща млада доброволка в Център за грижи за маргинализирани хора, притежаваща странен „дар“ да прозира в чужди емоционални и мисловни дълбини. Двамата ще стигнат до дъното на подземните тайни, без да подозират за финалния обрат.

Нашумелият италиански писател Якопо де Мелис е роден през 1968 г. в Милано. Завършил е философия, изявява се като преводач от френски език, редактор, преподавател по наратология в Нова академия за изящни изкуства в Милано. През 2022 г. блясва на литературната сцена с впечатляващия си дебютен роман „Гарата“, по размах на перото и повествователна мощ сравняван с „Името на розата“ на Умберто Еко.

Авторът пристига в София за официалната премиера на „Гарата“, коятo ще се състои на 23 юни от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. „Цар Асен“ 64 в столицата! Водещ на събитието ще бъде Явор Гърдев.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Събитието се организира съвместно с Италианския културен институт.

Пловдивската премиера на „Омагьосана приказка“ на художничката Светла Чиракова ще се състои на 15 юни – четвъртък, от 18:30 ч. в Конферентна зала на НБ „Иван Вазов“.

Авторката нарича книжката „вълненоритъмна живопис в приказна форма“, а себе си представя като вдъхновител и творец.

Светла Чираков е известна като автор на картини, за създаването на които използва фини влакънца от вълна с техника без аналог у нас. Докато рисува, тя нарича картините си с красиви думи, послания, истории за сбъдване на желания, за успех, за любов. По този необикновен начин се появява и първата ѝ книга „Oмагьосана приказка“ с над 80 илюстрации на реално съществуващи нейни картини, която ще бъде представена утре в Библиотеката.

По време на презентацията ще бъде представена и аудио версията на книгата на фона на музика от Стефан Вълдобрев в изпълнение на самия него на китара и Теодосий Спасов на кавал, като текста чете самата авторка.

Плътната и хипнотична проза на Бимбалов развълнува посетителите на официалната премиера на романа.

Още с излизането си в книжарниците новият роман от рекламиста и общественик Радослав Бимбалов покори класациите и се превърна в най-търсеното заглавие на щанда на издателство „Сиела“ на Пролетния панаир на книгата.

След изпълнената с емоции премиера в София „Екстазис“ ще проговори за пръв път и в родния на Бимбалов Пловдив!

По време на фестивала „Пловдив чете“ на 22 юни 2023 г. от 19:00 ч. заповядайте в Lucky Дом на Киното – Пловдив (ул. „Уилям Гладстон“ 1), където заедно ще потеглим към едно място, в което любовта и смъртта съществуват паралелно.

Със своята нестандартна презентация авторът на сборника с разкази „Млък“ успя да смае своята аудитория, така че не пропускайте преживяването „Екстазис“, входът е свободен, а повече информация може да откриете тук: https://www.facebook.com/events/639019227815238

Кое е това, което различава хората от машините? И може ли любовта да е онази вечна парола, властваща „отвъд и обратно“?

Година след появата на сборника с разкази „Млък“ проницателното перо на писателя повежда читателя из криволиците на човешкото битие чрез крехката, но внушителна история на „Екстазис“.

В нея главният герой Михаил е част от онзи неизбежен десерт на живота – смъртта. Той е невидим участник в последните мигове на хора, отиващи си по особен начин – в момент на преживяване на силна емоция. Михаил събира последните им дихания по заръка на този, който е създал всичко и наричан ничий. И се справя с тази задача, докато из спомените му не се разлеят ръждивите коси на Лара. И любовта не се изправи пред смъртта.

Триумф на фантазията и думите, „Екстазис“ е свидетелство за новаторското майсторство и тънкия психологизъм, с които Бимбалов оголва човешката душа и припомня изконни ценности. Плътна и хипнотична проза, същевременно интимна и изящна, но и безпощадна в коментара си за съвременния свят.

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“

Георги Господинов

„Потънете в „Екстазис“. Обещавам – ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм – ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“

Митко Новков

Изложба от редки носии със старинни забраждания гостува на Регионалния етнографски музей в Пловдив, от 29 юни до края на септември.

Изложбата представя старинни носии от различни краища на България. Сред експонатите са празнични носии на преселници от Беломорието, Одринска Тракия и Банат, както и старинна венчална и лазарска носии от плевенско. Вниманието привличат носии на повече от 150 години от района на Родопите, Казанлък и Елхово. За първи път ще бъде показана и автентичната носия на голямата родопска певица Бойка Присадова.

Изложбата е събрала най-редките и завършени носии от частните колекции на трима казанлъчани: Лилия Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов.

Лилия Гетова и Даниела Димитрова се срещат при основаването на Трио “Калина”, което добива популярност във фолклорните среди, както с изпълнението на триглас на български народни песни, така и с изложбите на своите носии.

Антон Гудов е роден в гр. Казанлък, но корените на неговите родители са изцяло родопски и е закърмен с тази музика, диалект и култура. Поради това неговата мисия е издирването и популяризирането на нечувани песни от Родопите.

Над 8 години, тримата посвещават своите усилия в проучване, издирване, реставриране и съхранение на автентични носии от всички краища на България.

Откриването на изложбата е на 29 юни от 18:00ч в Регионален етнографски музей – Пловдив.

„Ние сме тук с проф. Новак, за да възкресим едно горещо приятелство, което датира още от 70-те години на миналия век. То всъщност не е прекъсвало, благодарение на контактите по програма Еразъм. Днешният договор ни прави още по-силни във възможностите за общ обмен и проекти“. С тези думи ректорът проф. д-р Ришард Минкиевич сложи вчера, 13 юни, подписа си върху споразумение за сътрудничество между ръководената от него Музикална академия „Станислав Монюшко”- Гданск и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив /АМТИИ/.

От своя страна ректорът на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак припомни, че от няколко години се стремят този договор да стане факт. Подписването му стана възможно по време на проведеното работно посещение от 12 до 14 юни в Бургас с представители на местните власти, висшите училища и бизнес организации от полската Поморска област.

Проф. Новак е признателна за организирания форум на Община Бургас и Поморското войводство в лицето на кмета на черноморския град Димитър Николов и зам.-кмета на Гданск Моника Хабиор, на посланика на България в Полша Н. Пр. Маргарита Ганева, на Йордан Драганчев – от българската Служба по търговско-икономическите въпроси във Варшава. „Благодаря с цялото си сърце на двигателя на нашето сътрудничество, на вдъхновителя на прекрасните ни взаимоотношения – почетния консул на България в Полша г-н Ян Стравински. За нас днес е празник“, подчерта в речта си при подписването на договора проф. Новак.

Освен споразумението за сътрудничество между АМТИИ и МА „Станислав Монюшко” вчера бе сключен Меморандум за разбирателство между Бургас и Гданск. Договори за партньорство подписаха и Бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров“ с Медицинския университет в Гданск, Тракийския университет в Стара Загора с Гданския университет, Национална спортна академия – София със Спортната академия в Гданск.

Полската делегация бе водена от маршала на Поморска област – второ ниво на самоуправление, Лешек Бонна, който подписа споразумение за сътрудничество с Асоциацията на българските черноморски общини.