Капана.БГ
Humanity May Sink, It Is Good That We Never Met, Tomorrow May Fall Live @ Post-Culture Stage
Началото на февруари. Зимата е стиснала със зъби абсолютно всеки ъгъл, а като че ли дори от земята излиза студ. Улиците са ледени пързалки, въздухът е хималайски. Ние от Пост-културната сцена не сме Емил Чолаков (съвременният Минчо Празников), а музикално-културно-общественополезни нежни души, затова организираме концерт.
След дълги разговори с тайните служби на българския ъндърграунд, след като преминахме бюрокрацията на тъмните улици, ръждясалите знаци, ухаещата на истина канализация, костенурките нинджа и отровата за мишки, успяхме да се свържем или по-точно да установим контакт с три много особени групировки.
Първата от тях е крайно-екстремистката фракция Humanity may sink - описание на стила на групата, което е съвкупност от доста думи, чието значение се мени нон-стоп и рядко са актуални. Тяхното предишно наименование е Cold in December, но тъй като е февруари – името не е подходящо. Те идват с чисто нов албум “Beisht Kione”, който най-малкото провокира нашия интерес заради неразбираемостта на двете думи. Humanity May Sink заплашиха със звукопролитие и внезапни, бързи и силни удари по време на атентата си.
Втората от тях е по известна като шпионска организация. It is good that we never met са небезизвестни ъндърграунд престъпници, като някои от участниците са Любо (Мата Хари) от радикалната група Downer Kill и ZazoAndrov, който има най много фрагове в CS-а от 4г клас за 2005г. Свирят лошо, но звучат добре. Не сме ги слушали на живо. Нямаме търпение. Обичаме изненадите!
Третата ъндърграунд групировка са местни престъпници, които се заканват срещу утрешния ден. Tomorrow May Fall са сбирка от изпечени, добре обучени, ловки, нагли и осезаемо привлекателни крадци. Те боравят ловко с инструментите си като отключват всички врати на предразсъците, разглобяват всякакво статукво и отвличат вниманието от реалността.
Ще бъде чук. Ще бъде яко. Ще бъде смазващо. Ще бъде като ден на строителна площадка. Ще бъде!
Врати: 19:30
Начало: 20:00
Вх. 6 лв
Наука и будизъм - Лекция на Владислав Ермолин, Русия
Владислав Ермолин е роден през 1968 г. в Москва. Завършва Московския Физико-технически институт, като междувременно през 1991 г. се среща с Лама Оле Нидал и става негов ученик. От 1993 до 1995г е изпратен да учи в Международния будистки институт на Кармапа (KIBI) в Делхи, след което осем години е преводач от тибетски на руски език в руския клон на института в град Елисте. От 2005 учи и заедно с това преподава тибетски език в Международния институт за тибетски и азиатски изследвания (ITAS) в Малага, Испания. Преподава в центровете на Диамантения път на будизма от 2006 година и е един от преводачите на Шераб Гялцен Ринпоче, високоуважаван лама от линията Карма Кагю.
Въпросът за природата на реалността е мостът, който обединява съвременната наука и будизма. Будисткия възглед за света и явленията има някои забележителни сходства с основните понятия в съвременната физика, най-вече с двете й най-важни теории - квантовата механика (физиката на безкрайно малките частици), както и с теорията на относителността (физиката на безкрайно големите величини). Факт е, че будизмът и науката са напълно различни методи за изследване на природата на реалността, но това не е повод за непреодолимо противопоставяне между тях, а напротив - води до по-хармонично допълване. Защото както науката, така и будизмът се стремят да открият истината, прилагайки едни и същи критерии - автентичност, точност и логичност.
Удивителен е диалогът между будистките учители и съвременните учени - квантови физици, психолози, космолози, невробиолози. Особено забележителна е близостта на идеите на Айнщайн, съвременните концепции за устройството на Вселената и последните научни опити и открития с будистките представи за това "как стоят нещата".
"Да виждаш нещата такива, каквито са" - това е желанието и на науката, и на будизма. Да си будист означава и да останeш критичен. Всички явления трябва да бъдат изследвани, защото няма да има пo-добро учение от истина.
Препоръчително дарение за събитието: 5 лв.
За учащи и пенсионери: 3 лв.
Приходите от събитието ще бъдат използвани за покриване на разходите по неговото организиране. Всички допълнителни дарения ще бъдат използвани за организиране на подобни събития.
Място: Дом на Културата "Борис Христов"
Час: 19:00
Единството на Балканите
Темата, която ще разгледаме на тази среща-дискусия е за необходимостта от единството, взаимопомощ и разбирателството на народите на балканският регион. „Кои сме ние българите?” - това е въпрос, който вълнува още нашите възрожденци. А въпросът продължава да стои, не е отшумял във времето, достига и до нас. Звучи и днес със същата сила и чака отговор. И така е не само при нас. Навлезли сме във време, когато въпросите „Кои сме ние?” или „Кой съм аз?”, т.е. въпросите за идентичността, се задават повсеместно. Именно идентичността е главният глобален проблем и борба на нашето време. Тази наша среща е опит да дадем някакъв отговор на този въпрос и съобразно с отговора да бележим основните насоки на действията си, които може да ни помогнат да се справим с проблемите, които стоят пред нас. Основната идея на срещата е да манифестираме своето виждане за необходимостта от уважение, взаимопомощ и за по-тясно и всестранно единство между народите и културите в нашият регион. Ще обсъждаме какво ни обединява на Балканите, особени ли са балканската култура и менталност. Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, как може сами да си помогнем? Не на последно място какви са значението и ролята на България и българите и защо е важно да надмогнем ограничено-провинциалният мироглед, за да можем да бъдем полезни по някакъв начин на обществото и хората около нас. Можем да се запознаем и с някои интересни философско-исторически идеи.
Водещ: Димитър Филипов - историк.
Място: Клуб Нещото
Час: 18:00
Бира, дизайн и дух в Котка и Мишка
Какво означава думата капан?
Това е уред, с който се залавят гризачи. Гризачи не ловим, за тях ще се погрижат други, но пък си имаме чудно местенце, носещо името „Котка и мишка”.
След голямата гонитба, всички идват при нас, за да изпият по бира. В „Котка и мишка” се предлагат над 100 различни вида белгийска, немска, чешка, сръбска и българска занаятчийска бира (Гларус, Бял щърк, Диво пиво) без да се претендира за изчерпателност. Но пък е разнообразие, каквото нито едно друго заведение не може да ви осигури. Ценителите на пенливото пиво се събират в бара, за да се насладят на бирата, да поговорят и да се забавляват, както само в Пловдив можете да го направите – културно. Разбира се, има всичко останало – от домашна лимонада до супер класен отлежал малцов скоч.
Бирарията се намира в самото сърце на творческия квартал, на ул. „Христо Дюкмеджиев”14 и няма как да бъде пропусната. Макар и с малък обем, мястото носи уют и комфорт, какъвто трудно бихте открили на друго място. Вина за това имат архитектите от Студио 8 ½ . Те умело са вплели в интериора дърво, тухла и метал, за да превърнат царството на Котките и Мишките наистина във вълнуващо място. На горните два етажа на старата къща се намират редакциите на две интернет медии, а това елегантно е имплантирано в дизайна и духа на мястото. Особен акцент в заведението е дървеното стълбище, което много често се използва като импровизирано сепаре, тъй като местата за сядане в „Котка и мишка” не са много – двадесетина вътре и още толкоз отвън. Скоро клубът ще разполага с повече пространство, тъй като се разширява с още едно помещение, което ще е решено с индъстриъл дизайн. Ако все пак не откриете място за сядане, използвайте близкия бордюр отвън с осигурена възглавничка, както го правят мнозина.
А какъв да бъде интериорният дизайн на едно заведение в творческия квартал? Арт, разбира се! Най-точно е определението берлинско-скандинавски интериор. Едни от колоритните елементи в бирарията са старото пистово колело „паркирано” над тоалетната, огромните капани за едри гризачи, висящи над самия бар, и голямата черна дъска, която се намира точно на входа. Всеки посетител може да напише по нещо на нея с тебешир, който лесно ще откриете. Дъската бива изтривана през месец, за да могат всички да оставят по нещо от себе си. Няколко дни след почистването й, отново бързо бива изписана и изрисувана с какви ли не забавни картинки и мъдрости, основно свързани с бирата. В „Котка и мишка” издават и малки тайни. Барманите в заведението са не само много любезни, но и вещи в историята на пивото. Те ще ви поднесат любимото питие с интересен факт за него или пък история около произхода на бирата, която сте избрали. Ако пивото е ново и все още няма дългогодишна история, то ще ви разкрият тайните по приготвянето му. „Котка и мишка” е от онези места, в които след второто посещение разговаряте с всички на „ти” и се чувствате комфортно като у дома. Ако Капана беше торта, то „Котка и мишка” щеше да е черешката.
ПЕТЪР ТОСКОВ в ТОСКОГРАФИЯ
ПЕТЪР ТОСКОВ в ТОСКОГРАФИЯ
от Алексей Кожухаров
постановка и видеодизайн- Алексей Кожухаров
музика - Петър Тосков
сценография и костюмография - Петър Митев, Наталия Кожухарова
с участието на Алексей Кожухаров
Какво е ТОСКОГРАФИЯ?… Разказаната с фина самоирония, малко носталгия и много екшън артистично-музикално-еротична БИОГРАФИЯ на Петър Тосков, мощно допълнена с песни от неговата рок-фънк-поп ДИСКОГРАФИЯ! На помощ в този разказ се появява и някоя друга черно-бяла ФОТОГРАФИЯ, за да придаде още по-изискан привкус на стилната СЦЕНОГРАФИЯ! Липсва само ХОРЕОГРАФИЯ, изпълнена от знойни девойки в пестеливо облекло. Но какво от това, след като на сцената е ПЕТЪР ТОСКОВ!
Всъщност ТОСКОГРАФИЯ е много музика и смях, издържан в най-добрите образци на стендъп комедията!
ОТ 19:00 часа - КАМЕРНА ЗАЛА НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ
"МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ"
Постановка - доц. Нина Найденова
Диригенти: Игор Богданов, Константин Добройков
Сценография - Салваторе Лиистро
Художник костюми - Николина Костова Богданова
Хореограф - Боряна Сечанова
Солисти на Музикален театър "Ст. Македонски"
Оркестър, хор и балет на Държавна опера - Пловдив
ОТ 18:30 ЧАСА В ДОМ НА КУЛТУРАТА БОРИС ХРИСТОВ
Носталгия и меланхолия в "Аз, Актьорът"
"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!"
Паулина Гегова
"Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова… И в тоя сън изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек —
от бога да го просиш!"
Неумиращите слова на Хамлет бяха основният пламък в постановката "Аз, актьорът" на Драматичен театър Пловдив и те сякаш пламтяха с жарта на феникс през цялото време, хвърляйки ни в смут, размисли и огромна доза тъга. О, да! Тъга! Тъгата тлееше на талази. Не само в публиката, но и в самия Стефан Попов, който за пореден път доказа своето величие. Величие, което нито за миг не се пропука под напрежението и адреналина. Толкова скръб, достоверна и напълно искрена, отдавна не бях виждала в изпълнител. С ръка на сърцето мога да кажа, че представлението "Аз, актьорът. Брат ми уби президента" е едно от най-силните от изминалите няколко сезона на драмата. Един човек, на една черно-сива сцена, където цветното едвам се прокрадва, само, за да напомни за съществуването си. Един човек и неговото лице. Толкова изстрадало, толкова покъртително потъващо в персонажа, сякаш играе себе си под чуждо име, в чуждо време. Това не е пиеса за зрители, които искат да се разсмеят и да си тръгнат щастливи. Не, повярвайте ми, щастливи няма да си тръгнете. Ще си отидете зашеметени, обогатени и за известно време тъжни, защото реалността е тъжна, животът е тъжен, съдбата също и ние трябва да сме наясно с този несвършващ кармичен кръг, тласкащ ни като вълна от успеха към нищетата и обратно. Любов, после загуба. Постижения, после отрицание. Аплодисменти, после забвение...
Простете ми, че предавам такъв мрачен нюанс на пиесата, но не мога да скрия, че в сърцето ми се бушуваха едновременно възхищение с меланхолично осъзнаване за пагубността на един творец. Пагубност най-вече от самия себе си.
"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!" Тези думи ме прободоха в душата като сърп, косящ малко по малко тревата на съзнанието ми. Бунтът между страстта за изкуство и умората в артиста е силно засегната в представлението и не е нужно да си ценител, за да я усетиш. Господин Попов прави уникална роля. Толкова бързо сменя персонажите, мимиките, изкривява тялото си, според героите, променя гласa и погледа си, настроенията. Смесва историята на главния герой с фрагменти от велики Шекспирови драми като "Хамлет", "Юлий Цезар", "Ромео и Жулиета" и "Ричард III". Материя сложна за разбиране, но в никакъв случай недостъпна. А и защо понякога нещата да не са сложни? Не може винаги всичко да е опростено. Зрителят има нужда от малко сложност, която да завладее умa му. И отново Хамлет - този луд гений! Този измислен герой, властващ над всички останали. "Смърт...заспиваш...и толкова..."
Самото представление бе като един сън, идващ преждевременно и изчезващ с последната реплика. А на финала, всички видяхме сълзите, напиращи да потекат от очите на Попов. Те се докоснаха толкова силно до мен и останалите, че даже ние, обикновените наблюдатели, тихо, скрито се разридахме. Всеки сам за себе си и въпреки това обединени под общия надслов на изкуството. Защото то не умира дори и след смъртта...
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-kapanabg?start=13944#sigProId5edc0624ad