По случай рождения ден на Sound Trap – едно от пространствата на Творчески комплекс Инкубатор ви предизвикваме! Включете се в нашия конкурс за дизайн на плакат, на тема „Една година в Звуковия Капан“.

Както знаете, Трапа е място за провеждане на различни музикално-визуални и сценични събития, уъркшопове, срещи, пърформънси, театрални постановки, концерти, място в което вече успели творци се срещат с младите такива и им помагат със своя опит и контакти по творческия им път. Тук музиката и визията се допълват. Определено помните миналогодишния конкурс „The Push Opening”. Точно както в него, сега отново участниците в съревнованието трябва да предложат по 1 дизайн на плакат, като най – добрите дизайни ще бъдат представени в изложбата на 26 март, когато ще отбележим рождения ден на  SoundTrap.

Имате пълната свобода на въображението, като използвате само КИРИЛИЦА за текстовите части на своята визия. В композицията задължително трябва да присъстват следните елементи: Размер: H:100cm х W:70cm, с разделителна способност– 300dpi., запазен в PDF, изписан на кирилица

Тема: Една година в Звуковия капан

*Думите „Тема“, „Дата“ и „Място“ да не се използват!

Участниците трябва да изпратят своите работи най- късно до 17ти март 2016г. на e-mail адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Победителите печелят премии на стойност: 1-во място – 300лв, 2-ро място - 150лв., 3то място – 50лв. Всички 28 финалисти се включват в изложба и получават сертификат за представянето си.

Участниците в изложбата ще бъдат 28. Те ще бъдат избрани измежду всички чрез предварително гласуване от публиката във фейсбук страницата на Sound Trap, където дизайнте ще бъдат качвани. Тримата финалисти ще бъдат избрани също от публиката по време на събитието по случай рождения ден на Трапа, когато ще се гласува на място.

Успех на всички!

Професорът е против промените в учебниците по литература и история.

Остана изненадан и очарован, че децата са чели „Пук“

Екатерина Стоянова

„Анимацията е важна част от  обучителния процес на всяко дете и трябва да присъства в образованието“ – това заяви режисьорът на „Пук“ – Анри Кулев, по време на гостуването му в Лъки-Дом на киното, в събота.

Децата от Пловдив и околността, заедно с родителите и настойниците си, имаха възможността да се запознаят с най-новата продукция на аниматора. Очичките им блестяха от вълнение и интерес.

Самият професор Кулев звучеше леко развълнуван.  Той разказа как в детско-юношеските си години е открил страстта си към рисуването.  Първата му рисунка е публикувана във вестник през 1963г и тогава започва по-усилено да се занимава с това.  По-късно завършва анимация във ВГИК, в Москва, изключително впечатлен от преподавателите му.

В момента той е преподавател в НБУ и, сравнявайки тогавашната форма на образование в Русия с днешната в България,  стигна до извода, че днес се работи по-прагматично и по-практично.  Отговорът на въпроса „къде студентът ще получи по-добро образование“ не може да бъде изцяло точен, защото това, което той е получил и това, което е сега, се намират в две различни времеви линии. 

Преди време карикатуристът бе казал, че му се иска анимацията „Пук“ да се наложи в българското образование и когато го попитахме какво точно има предвид, той се засмя и каза, че приказката на Валери Петров се изучава във втори клас, което е чудесно, но трябва да се учи и в по-горните класове. Добави, че това е ко-продукция, като, с помощта на френско-монакската фирма „Шибуя“, е направено копие на английски език.

Относно нашумялата напоследък тема за реформите в МОН, режисьорът и карикатурист реагира чувствено и присърце. Според него не трябва да се „изрязват“ всички тези емблематични и видни произведения от литературата, те са наше богатство и децата ни заслужават да знаят за тях. 

В разгара на темата професор Кулев стана, направи няколко крачки с изписана тревожност на лице и заговори за историята: „Историята ни е много ценна, богатството на всеки народ е в историята и културата му. Не съм съгласен с промените, които се налагат в момента.“

 Професорът всъщност е изключително интересна личност, пречупваща линията на живота през призмата на реалността - такава, каквато е.  Говореше спокойно, но страстно, сякаш преподаваше любим урок на любознателни ученици.

Малко преди да настъпи часът на прожекцията, Анри Кулев изнесе кратка реч за анимационния филм, като бяха зададени и въпроси към публиката. 

„Много се развълнувах, не очаквах такова нещо! Първо – не знаех, че сте чели приказката, знам че вашите родители я знаят, но това, че и вие я знаете, много ме зарадва!“ – така започна, усмихнат като дете, след което обясни накратко на публиката за трудностите при създаването на един анимационен филм и какви хора участват в направата. Спомена, разбира се, дълбоко уважавания от него Валери Петров, с когото заедно са започнали проекта, преди писателят да се раздели със земното си Аз.

Когато водещата и проф. Кулев попитаха децата дали са чували за приказката, те казаха „да“. Те знаеха, че е написана от Валери Петров и тя много им допадаше. Но когато им бе зададен въпросът дали са гледали друга анимация, направена по българска приказка, настъпи мълчание, а малчуганите сведоха глави. „Пук“ е първият български анимационен пълнометражен филм от 30 години насам, а по-старите родни анимации явно не са толкова известни, колкото ни се иска. Но режисьорът вярва в развитието на анимационното изкуство и смята, или поне се надява, че интересът към него няма да намалее. За него анимацията е вечна и не е само за деца, а напротив – всеки може да открие себе си в нея.

Пожеланието на аниматорът към младите артисти се изрази в това да имат благосклонна съдба, защото никой не знае как животът ще го завърти... и да се борят за щастието.

"Хората си въобразяват, че човешкия мозък се намира в главата. Нищо подобно! Вятърът го пренася от Каспийско море."

Паулина Гегова

Вечен е Гогол и вечен ще остане! Защото когато на земята се появи гении, оставил толкова силен отпечатък, дори да е било векове назад, този отпечатък ще се прехвърля отново и отново в настоящето и незнайно бъдеще. Просто така е устроен светът - никога не забравя, колкото и да се развива. А за да се развива, му е нужна тази изначалност. Основата, на която да се подпре и да гради. 

Затова и в наши дни все още се срещат хазартни личности, рискуващи да вземат едно парче от миналото и да го перифразират, да го оформят като глина, да го пречупят през съвременна призма, без да отхвърлят съставките му. 

И трябва да отбележим, че такова изкуство не се създава задължително на големите сцени, пред стотици зрители. Понякога са достатъчни и една шепа хора, на малка сценка, лишена от помпозност. Понякога е достатъчен и един човек, в центъра на всичко това, който не държи на огромен успех, а само на това да разкрие част от себе си. Защото колкото и актьорът да се превъплъщава, в тези превъплъщения открива и елементи от собствения си характер, дори да е една прашинка. 

"Прелюдия към изгубената душа" лежи едно към едно на Гоголовата "Записки на един луд", а всеки един от нас е луд сам по себе си. В лудостта няма нищо странно, нищо анормално. Както се казва: В свят, в който всички са луди, никой не е!

Радослав Йорданов е запознат с тази философия, затова не се страхува да покаже това психично отклонение по един изключително смешен и в същото време задълбочен начин. 

Моноспектакълът се игра снощи в клуб Библиотеката. Посетителите изпълниха пространството със своя звънлив смях в уютна и задушевна атмосфера. Смехът идваше ту от таланта на изпълнителя и прекрасната смяна на настроения, лицеизраз, глас, похвати и текст, ту от съзнаването, че всеки един от нас може да е на мястото на героя. 

С играта си Радослав навлиза в условност. Декори липсват, той стои почти статичен, движенията са изключително изчистени, а това е сложна материя. Повечето актьори разчитат на ефекти. Не и младия мъж! Той въздейства само с психоанализ и мимики. И очи! Едни големи очи, преминаващи през купища душевни състояния. Цялата история е представена на един дъх. Докато се усетиш и моментът отмине. Бързото превключване от мисъл на мисъл, от идея на идея, те кара да си постоянно нащрек, да следиш и да улавяш настроенията. Схема, трудна за артиста и разпускаща за зрителя. 

Интересното е, че Йорданов сам е превел литературата на Гогол. Той е и режисьор на спектакъла. Откровено признава, че не иска да работи с друг, защото възприеманията за героя ще се разграничават. Това е свобода, но също така и отговорност, която не е подминал с лека ръка. Полу-фарсовото произведение излиза от рамките - къде и кога. Има само - защо! Защо един обикновен руски чиновник губи разсъдъка си? Кое е това, което го подтиква да напусне мирното съжителство с общността и да навлезе в подсъзнателните си изкривени илюзии? Халюцинации или неистова вяра изпълват организма му? Едва ли някой може да каже какво се върти в главата на лудите. Те са хаотични и непредвидими, но в тяхната същина има една странна систематичност, дори скрита логика. 

Надяваме се Радослав отново да посети кокетния ни град и да даде шанс на още хора да се докоснат до този магически психодиспансер. В крайна сметка, малко лудост никога не е излишна.

Групова изложба с куратор Правдолюб Иванов в SARIEV Contemporary

Участват Лъчезар Бояджиев, Вито Валентинов, Войн де Войн, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Нестор Ковачев, RASSIM®, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Ив Тошайн, Игнасио Уриарте, Вальо Ченков и Димитър Шопов

Откриване: 27 февруари, 19:00

В първата си за годината изложба галерия SARIEV Contemporary ще представи кураторския проект на художника Правдолюб Иванов – „Оставете ги да рисуват“. Чрез него Иванов изследва различните форми, дефиниции и подходи към рисунката. В изложбата участват утвърдени и млади български художници, работещи с различни техники и похвати, което обуславя и разнообразието в интерпретацията на въпроса „Какво е всъщност рисунката?“. Изложбата не поставя ограничения и цели да разшири понятието за рисунка. Или както коментира кураторът: „Всички медии, техники и идеи са позволени“, с други думи – „Оставете ги да рисуват“. 

Със свои творби ще бъдат представени авторите Лъчезар Бояджиев, Вито Валентинов, Войн де Войн, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Нестор Ковачев, RASSIM®, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Ив Тошайн, Вальо Ченков и Димитър Шопов. В изложбата участва още и испанецът Игнасио Уриарте, който бе за първи път представен в България от галерия SARIEV Contemporary през 2011 г.

Изложбата ще се открие на 27 февруари от 19:00 в галерия SARIEV Contemporary (ул. „Отец Паисий“ 40, Пловдив) и ще може да бъде видяна до 1 април. 

Текст към изложбата: 

След като получих поканата да курирам тази изложба се замислих – мога ли да дам на себе си кратък отговор на въпроса: „Какво е рисунка?”

Опитах се, но не успях, тъй като винаги нещо оставаше отвъд формулировките. Изложбата, която се получи, е факт на желанието ми да попреча и на зрителите да имат лесен отговор на същия въпрос. 

Изложбата показва рисунката в множество проявления: като неповторима следа; като крива на движение; като самото движение; като линия, записваща мисли; или като начин да се илюстрира наратив, но и като наратив за собственото си създаване. Рисунката като проект; като отпечатък на контролиран жест или като автономно действие, документирано от технологично средство. 

Всички медии, материали и идеи са позволени. Всичко, което не е „забранено” с изречението: „Оставете ги да рисуват!”

Правдолюб Иванов

Правдолюб Иванов е роден през 1964 година в Пловдив. Завършил е Национална Художествена Академия, София, България, където днес е преподавател. От 1995 година е член-основател на сдружението Институт за Съвременно Изкуство – София. Правдолюб Иванов има сериозно участие на международната арт-сцена. През 2007 година заедно с Иван Мудов и Стефан Николаев представят България в кураторския проект на Весела Ножарова „Място, на което не си бил преди” на 52- то Венецианско биенале. Участник е в 4-то Истанбулско биенале -1995; Manifesta 3 в Любляна, Словения - 2003; 14-то биенале Сидни, Австралия - 2004; в 4-то Берлинско биенале - 2006 година. Произведения на Правдолюб Иванов са част от колекциите: Софийска градска художествена галерия; ERSTE Bank, Aвстрия; European Investment Bank, Люксембург; European Patent Office, Mюнхен, Vehbi Koc Foundation, Истанбул и Tiroche DeLeon Collection & Art Vantage PCC Limited; частните колекции на René Block, Берлин, Д-р. Хайнц и Д-р. Кюн, Виена Австрия; Недко Солаков и Слава Наковска, София; Спас Русев, София, Лондон. Произведения на Правдолюб Иванов са репродуцирани в издания като Artforum, Frieze, Flash Art и Kunstforum, както и в публикацията East Art Map

Последната рожба на музикалните енергия и любопитство на тромпетиста Михаил Йосифов и тромбониста Велислав Стоянов, Брас Асоциация КОМБО се отправя на турне из България. След множество брас и джаз проекти и събития, творческият дует събра още петима изключителни джаз музиканта, с които, планират да покорят сърцата на публиката в 7 града из страната.

Великолепната седморка се е заела с нелеката задача да покаже още едно от лицата на необятната джаз музика, а именно „Забавната страна на джаза”.

Ако и вие се чудите, как може джазът да е забавен, значи тази програма е точно за вас, защото  Брас Комбината ще ви припомни как се е зародил джазът, във времената на танцовите забави. 

Така че, ако обичате джаза, духовата музика, забавлението, танците и изобщо музиката, която  носи усмивки, намерете най-близкия до вас град, и се включете в купона, гарантиран от най-добрият музикален отбор на родната сцена.

В любимия ПЛОВДИВ гостуваме на 27 февруари, а домакин на концерта ще бъде традиционния за музикалните случки в града Дом на културата „Борис Христов”, където момчетата ще покажат истинската си сила като джаз музиканти. А за задоволяване и на най-взискателната публиката, след ранния концерт в залата, ще последва и късно клубно събитие в клуб Vintage House, за почитателите на безсънните нощи, където, за да е пълно забавлението Мишо и Вили ще се осмелят дори да ви попеят, тъй като там се чувстват като у дома си.

Брас Асоциация КОМБО в състав:

Михаил Йосифов - тромпет, вокал

Велислав Стоянов – тромбон, вокал

Тодор Бакърджиев – тромпет, вокал

Милен Кукошаров – пиано

Димитър Карамфилов – бас

Георги Марков – барабани

Атанас Попов – перкусии

Билети може да намерите на касата пред общината, в OMV, Техномаркет, Orange Center, както и онлайн в мрежата на Eventim.bg. 

В деня на концерта ще се предлагат билети и на място.

* Броят на билетите е ограничен, препоръчва се предварфителното им закупуване.

"Дела трябват, а не думи"

Паулина Гегова

Все още цитираме Дякона и все още отдаваме своята почит към него, но до колко тази почит е просто навик и до колко наистина се замисляме и задълбочаваме в особата му е спорен въпрос.

Утре се навършват 143 години от обесването на Васил Левски.  Поради тази причина днес в Регионалния исторически музей се състоя отворена беседа-урок за живота и делото на Апостола. Пловдив е силно свързан с революционната дейност на Левски. Още от самото й начало той спира погледа си върху големия тракийски град, като важен пункт, който ще изиграе основна роля в предстоящите събития. Пловдивският Революционен комитет продължава да играе тази роля и по негово време и след смъртта му. Въпреки всички сътресения, които преживява, комитетът оцелява до Освободителното въстание, което слага край на турската тирания.

Васил Кунчев попада в града на тепетата още в най-началната си революционна фаза, веднага след като сваля расото, през 1862 година. Безчинствата и терора са непрестанни и в душата му се заражда идеал за жадувана свобода. Свобода, която иска да превърне от блян в реалност. През същата година, откликва на призива на Раковски и се включва във военните действия в съюз със Сърбия. Организират първата революционна легия, под ръководството на Раковски. За да се придвижи до Сърбия трябвало да си уреди паспорт, а това можело да се случи само в Пловдив. Това е и първата му среща с Найден Геров, който чрез стабилни връзки, му е помогнал да го издаде.

До сблъсък между Сърбия и Турция не се стига, а легията е разтурена и Левски се прибира в България. Когато се връща в Карлово, той е задържан и прехвърлен в пловдивския затвор – Таш Капия, където лежи три месеца. Присъдата му не бива изпълнена, защото се намесват Найден Геров и други знаменити пловдивски жители и той бива пуснат напълно оправдан.  На двадесет и шест годишна възраст решава да се запише в класно училище, като ученик-слушател при Йоким Груев.  Но поради недостатъчни средства не може да завърши годината и напуска, прехвърляйки се като учител в карловска област.

През 1868 година се разтурва и Втората легия, в която участва. Чак тогава в ума му изкристализира идеята за вътрешно въстание. В началото на 1869-та година пак се озовава в Пловдив, който по онова време е бил най-големият град с българско население. Среща се с видни младежи от града или региона, изградени борци в една или друга база от националните борби.  Димитър Матевски, Душо Хаджидеков, Христо Илич, Григор Караджов, всички са запленени от огъня на Дякона. Левски им внушава, че трябва да изградят някои легални форми за събиране на дейците, като например читалища. Първото бива създадено в Стария град, което се превръща и в главното свърталище на революционерите.

Освен всичко останало, Апостолът създава и други дружби като тази с Христо и Георги Търневи, чиито баща построява Търновския хан. Той се превръща в любимо място на Левски, защото е в края на града, в кв. Кършияка , малко след речния канал.  Място, предлагащо добро укритие и също толкова добър път за бягство ако се наложи.

С Никола Кацара пък са участвали в църковни служби. Обичали са да сядат на брега на Марица и да пеят народни песни. Красивите им гласове са се виели из дърветата и са замирали нейде в необятните води.

Знакови места в Пловдив, обвързани с Васил Левски:

Руското вицеконсулство, тогавашната къщата на Найден Геров, която изгаря. Намирала се на ъгъла на ул. „Съборна”срещу бившата девическа гимназия.

Затворът Таш Капия. Там са хвърляни и са намирали смъртта си много от заловените въстаници. Намира се в днешния щаб на армията, където е бил стария турски конак.

Пловдивското тракийско училище,  сегашната сграда на Градската художествена галерия.

Училището Св. Троица, където учител е бил Димитър Матевски. Намира се на днешната улица Душо Хаджидеков. Тя бива съборена и до днес пространството стои празно.

Търневия хан. Пометен безхаберно от градските власти.  Там също няма паметен знак свързан с дейността на Левски.

Къщата на Никола Кацара. На нейно място днес е построен жилищен блок.

Къщата на д-р Рашко Петров, виден участник в революционното сдружение, участник и в първата легия, при когото Левски се е укривал.

Пловдив отрази своята почит към Дякона със създаването на паметника на Левски, в парк Бунарджик, но това е единствената признателност. Може би тя изобщо не е достатъчна.

Съвместно с всичко останало, общинският съвет е организирал и конкурс на тема „Левски и моето съвремие” за разказ, есе, стихотворение и русунки.

Рисунките от конкурса са изложени в Народната библиотека „Иван Вазов”.

Най-малкият участник в конкурса е Ивайла Найденова от ОУ „Алеко Константинов”, която прочете своето есе. Други отличени ученика бяха Соня Милева ,Нелина Вранчева и Никол Павлова от хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”.

Художникът откри изложбата си „Изпадане в съзнание“

Самите картини са отражение на „сцената“ в живота на автора

Екатерина Стоянова

Колкото по-дълго време човек наблюдава една картина, толкова по-дълбок смисъл открива в нея. Често в самата картина той съзира собствените си копнежи, страхове, живот, вижда себе си.

Именно в това се изразява магията на художественото изкуство, а такава магия определено се усеща от снощи в Градската художествена галерия – Пловдив, където бе открита изложбата на Петър Джельов. Тя ще гостува до края на месеца.

Хора на различна възраст се възхитиха от съвременната живопис с пост-импресионистичен характер, представена от маестро Джельов. Картините му са изпълнени с мекота и топлина, показват разделянето на светлината от тъмнината. Те категоризират неразривен смисъл и, по думите на известната художничка и домакин на събитието - Вихра Григорова, „Творецът е създал първия пейзаж – нарисувал е хоризонта, изгряло е слънцето и е разделил светлината от тъмнината, и той го е разбрал.“

Близък приятел на твореца коментира, че Джельов сякаш, обърнат с главата надолу, е стъпил в небето и земното притегляне за него всъщност е небесно. От него разбрахме, че художникът месеци наред се е събуждал с изгрева на слънцето, за да рисува, играейки и помагайки си със светлината, танцуваща по платната. Неговата стеснителна, но топла и приветлива персона успява да вплете късчета от тази светлина в картините си, вдъхвайки им живот. Възхищение и радост се будят в съзнанието на наблюдателя, който може да закупи и отнесе вкъщи някое от красивите произведения. Така той ще прибере не просто една картина, а един сноп от емоции, един магически букет от топлина и светлина.

Самите картини са отражение на „сцената“ в живота на автора, определен от Светослав Петров като твърд моралист, но и дълбока и широка душа, която иска да направи света малко по-щастлив. Факт е, че картината говори за създателя си, затова вярвам в думите му.  Подборът на цветове и нюанси, сливащи се в приказни танци, внушават чувство на мекота, топлина, деликатност и нежност. В галерията се усеща присъствието на картините.

Освен на творбите, гостите на събитието имаха възможността да се насладят на прекрасната музика на три момчета от музикалното училище. Откриването завърши с пожелание за успех и издигане на художника, приветствия и сърдечни аплодисменти, и пивко червено вино.