Биляна Янкова

Според последни новини от "Атака" се опитват да върнат свободното пушене в заведенията.
Аргумент-нарушава се правото на хората свободно да запалят цигара в ресторант или кафене. Поредният абсурд. Поредният популистки фишек.
Интересно, така не се ли нарушават правата на непушачите? Аз не искам като вляза в кафене с измита коса да изляза вмирисана на стар пепелник.
Била съм и от едната, и от другата страна. Като съм искала да запаля, съм излизала на открито, където няма да преча на никого.
Не е комфортно, но щом съм решила да си тровя дробовете с катран, ще тровя само моите.
Няма нагло да запаля в присъствието на деца на съседната маса, например.
Всъщност хората се борят за правото на самоунищожение. Добре, но нека не се нарушава правото на останалите на самосъхранение.
Никой не е длъжен да диша цигарения дим на другите, казвам го от името на пушач и непушач. Защото и в двата случая ще застана зад думите и мнението си.
Ако започна да ви наливам на сила с други канцерогени ще ме съдите, нали?
А се сърдите като ви откажат пепелника в кафенето, нали?
Колелото се завърта, и винаги има потърпевша страна.
Нека поровим малко на по-дълбоко. Тук не говорим за отмяна на закона, чисто и просто защото някой съчувства на мъката на клетия пушач.
В случая страдат заведенията, чиито маси ще побелеят от прах ако забраната остане и ВСЪЩНОСТ се спазва.
Страдат също и тютюнопроизводителите, защото продажбите им намаляват.
Иронията е в това, че пушейки, човек сам попада в капана на индустрията и от потребител, се превръща в предмет на покупко-продажба,  задоволявайки нечии чужди интереси.
А най-жалкото е, че не само не го осъзнава, но и четейки тези редове по-скоро би ми пратил поздрави до 9-то коляно.

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
― Димитър Димов, Тютюн

Боян Аврамов с рецитал на екзотичния инструмент в Радио Пловдив

Рецитал на екзотичния музикален инструмент Флай дръм изуми публиката в културния център на Радио Пловдив. Десетки пловдивчани се събраха да открият изложбата на арт-група Тъп- Дъб- Пулс и останаха като гръмнати от кратката импровизация на младия творец Боян Аврамов. Невероятно, възклицаваха гостите на събитието, които бяха дошли да гледат визуални изкуства, но се сблъскаха с Флай дръма. Около картините на творците звуча нещо средно между мелодична перкусия и клавесина. Изработва се ръчно, обясни на чуващите и виждащи за първи път подобно чудо залисани меломани Аврамов. Той обеща,че скоро ще запознае по-широк кръг от хора с инструмента и начина, по който можеш да извадиш мелодия от него. Предстои му организиране на уършоп по темата. Свиря от 2 години. Не е сложно, но в същото време е съвършено като звук, обясни Боян.

Той бе сред младите художници, които представиха творбите си в радиото. Те са част от новата генерация в дружеството на пловдивските художници.

Оставаме в България, за да дадем всичко от себе си, заявяват млади музиканти, част от новия формат в Петното

Представете си, че сте млад музикант с талант, с желание за развитие и упоритост. Нормална стъпка е да влезете в банда със същите цели за успех като вашите, да работите усърдно и много. В един момент сте толкова добри, че се намира продуцент, който да финансира начинанието ви на голямата сцена, издавате албум, концертите не спират и ако наистина сте толкова добри се извисявате до звездите. Да, така е във всяка една нормална западна държава, но за жалост не и тук. Ако случайно не сте наясно, в България борбата за сцената е кървава. Бандите сами се финансират, от извънградските си участия се надяват поне пътя да си избият, а за албум – това е някъде далеч в мечтите. Не можем да променим света, но нищо не ни пречи да опитаме, нали? Така ще стартира новата рок-платформа в Петното на Роршах– City Rock Gigs.

Платформата е създадена от завършилия специалност музикален бизнес в Бъркли – Антон Шнитер и собственика на клуба Александър Секулов. Идеята  е да се предостави сцена на млади и не толкова популярни банди, като всички средства от входа отиват само и единствено за музикантите,  за което Антон специално изрази благодарностите си към Секулов. Ограничения няма, стига групите да бъдат насочени към рок, а за повече въпроси относно участията си всички желаещи могат да се обърнат към Тони Шнитер. На пресконференцията до него стояха вокалистът на ТДК – Никола Николов и вокалът на „Panic Station” – Йоан Баков, който всички познаваме от участието му в X-factor. Едва 17-годишен, той вече има планове за музикалната си кариера, които ясно показват срещу какво се бори City Rock Gigs.  Още догодина той заминава в чужбина, за да учи музика и да се развива в тази насока. Вижда два вида музиканти сред връстниците си – такива като него, за които музиката може да е кариера и онези, които свирят само за развлечението. Надявам се нещо хубаво да се случи докато замина и с групата да не се разделям, сподели той пред КАПАНА.БГ. Според Никола, пък, в България все пак има шансове за развитие. Пошегува се, че ако той самият е милиардер с най-голямо удоволствие би отишъл в някоя малка държава, за да финансира млади банди, но това на нас едва ли би се случило. Аз не знам и една банда, която да е опитала, да си е отдала целия живот в музиката и да не е успяла, казва той и добавя, че повечето просто се отказват в един момент. Той и Антон са твърдо решени да останат в България и да дадат всичко от себе си за успеха на българската музика. Аз ако отида в Англия, там и една дупка нямат по пътя – за какво ще пея, обясни Никола с чувство за хумор.

Стартът беше даден още миналата седмица с концерта на "Panic Station" и "After Midnight". Музиканти помагат на музиканти, какво по-хубаво от това? Когато нямате планове за вечерта или все още се колебаете, първата мисъл да е да отидете на City Rock Gigs, на това се надяват организаторите. Дали това ще се случи? С оглед на това, че банди от цялата страна вече изявяват желание да се качат на сцената в Петното – най-вероятно да, ще се случи.

Прочутата повест „Крадецът на праскови” на Емилиян Станев ще оживее на пловдивска сцена с постановката на Народен театър „Иван Вазов” на 20 февруари. В началото на 2015 спектакълът на Бойко Илиев бе представен за стотен път в столицата. Аня Пенчева блести като Елисавета, която губи ума и сърцето си по сръбския офицер в плен, изигран от Юлиян Вергов. Мариус Донкин пък е полковникът сухар, съпругът на Елисавета, който тормози префинената й душа

Сдържаността, дискретното показване на чувствата, нюансирането, силата на подтекста на думите, които разкриват вътрешните подбуди в действията на героите - това е отличителният стил на Емилиян Станев, който е предаден от Бойко Илиев пределно точно. Затова допринасят до голяма степен сценографията и костюмите на Нина Пашова, която ни потапя в романтичната атмосфера на онова отдавна загубено старо време, за което ни разказва Учителят (Марин Янев).

Сцената представлява градина с натежали от праскови дървета, в единия є край се вижда мрачна колиба. Но всичко, включително и цветята в градината на Лиза, е оградено с триметрова мрежеста ограда и грозна желязна порта. "Все едно съм затворена в клетка", както казва героинята на Аня Пенчева. Картината се допълва от тъжната и лирична музика на Иван Лечев.

Билети за „Крадецът на праскови” с Аня Пенчева и Юлиян Вергов се продават в Билетен център пред Общината.

Млади поети четат рими от смартфоуни и лаптопи в Петното

Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев откриха Голямото четене 

Ако някой мисли, че няма нищо по-хубаво от лошото време, то е пропуснал вчерашното Голямото януарско четене на поезия в Петното. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време, ако го гарнирате с рима. Изглежда това се знае от много хора.  Не само нямаше места по столовете снощи. Посетители на клуба бяха накацали по стълбите, а на квадрат от пода се падаха по поне двама човека. Едно със сигурност обещаващо начало на Голямото четене.

До преди години поезията беше останала в сянката на прозата. Само за справка – миналата година са издадени 1 400 български романа, което само по себе си говори за силата на дебелите книги на пазара. Но стиховете бавно и славно успяват да прокарат пътя си и дори да се установят трайно. Четирима млади поета дадоха старт на Голямото четене в Петното. Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев прочетоха на публиката душите си, излети в рими. От стихосбирки, телефони, че дори и от лаптоп четяха младите поети. Любов, носталгия, капка кръв в преливащите вени и една грамадна доза смях. Стих, написан с думите на 21 бежанци, които оставили на лист пред Библиотеката своите мечти и желания. Поети, които избягват короната и предпочитат да творят в  корените.

След като всеки изчете стиховете си, започна взаимно и колегиално четене на поезия. Всеки четеше чуждите стихове, а най-възхитителен беше Стефан, който с лекота мина през иначе завъртяните думи на Захариев. Едно е сигурно – ако трябва да оставим българската поезия в ръцете на младежи като тези от Петното снощи, то със сигурност се очакват светли дни в рима. Смели, нестандартни , но все така вписващи се в класическите примери за поезия.