„Радостен съм от присъствието на толкова хора, защото това е израз не само на нашата пловдивска общност – културна и духовна, но и израз на нашия интерес и преклонение към едно голямо име, към един голям българин – Борис Христов“.

С тези думи доц. д-р Никола Лаутлиев посрещна многобройните гости на откриването на фотоизложбата в Дома на културата, посветена на 110 години от рождението на световния бас, на която той е куратор. Изложбата е създадена по идея на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив и се състои от 44 фотографии, резултат от задълбочена издирвателска дейност. Доц. Лаутлиев благодари специално за безценната помощ на Музикално общество „Борис Христов“ в Стара Загора в лицето на Нино Луканов, на музикалното общество в София и Владимир Велев, както и на своите двама млади приятели – Георги Димитров и Тодор Ненов.

„Откривал съм стотици изложби за тези 40 години, но за първи път тази изложба създаде у мен такова вълнение. Работата по нея ме накара да чета и науча още много за Борис Христов. Открих не само интересни периоди, факти, елементи, но успях да усетя и изградя за себе си образа на този най-велик българин на 20 век“, каза още доц. Лаутлиев.

Той благодари специално на Българския културен институт в Рим, по чиято инициатива и с подкрепата на община Пловдив  на 11 юни в българското посолство в Рим ще бъде представена и настоящата изложба, заедно с концерт на Евгения Ралчева (сопрано) и Божидар Божкилов (бас), солисти на Държавна опера Пловдив, в акомпанимент на пиано на Цветомира Цонева. Талантливи ученици от НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив вече гостуваха в Рим по покана на Българския културен институт, отново като част от програмата на честванията, свързани със 110 -та годишнина от рождението на Борис Христов.

„Една идея става добра, когато имаш добри партньори. Благодаря на доц. д-р Никола Лаутлиев, на Музикалните общества в Стара Загора и София, на НУМТИ „Добрин Петков“, и специално на Българския културен институт в Рим. Пловдив е велик град – европейска столица на културата и културна столица на България, но една от причините да е такъв са хората, родени в него. Истински щастлив съм, когато виждам как градът цени и уважава своите творци. Тази изложба е един начин да изразим своята почит и възхищение към личността на Борис Христов. А днес оперното изкуство е на такова ниво в Пловдив, защото имаме най-добрата опера!“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

Той допълни, че след завръщането на изложбата от Рим, тя ще остане завинаги експонирана в Дома на културата в Пловдив, който от 2011 година носи името на Борис Христов.

„Разбирате с какъв голям респект ние, музикантите и артистите, вървим 80 години по-късно по стъпките на големия човек, певец и артист Борис Христов. Това наследство се опазва трудно и е наистина важно община Пловдив да подкрепя такива инициативи. Когато кажем името на Борис Христов, ние се сещаме най-напред за неговите епични, големи роли, които до ден днешен остават неповторими и примера, който трябва да предаваме нататък.  Но всички хора, които не са пристрастени към оперното изкуство също живеят с името, гласа и духа на Борис Христов, въплатени в онази музика, която чуваме когато се ражда дете, когато посрещаме ново столетие и си пожелаваме „За многая лета!“ с онзи запис на Борис Христов и камбаните на храм „Александър Невски“, който ни просълзява винаги! Вечна памет! Отговорни сме да я предаваме на следващите млади“, каза доц. д-р Нина Найденова на откриването.

Регионалният исторически музей – Пловдив и Музеят „Борис Христов“ организират шест събития в Зала „Съединение“ – от 13 май до 18 май по повод годишнината. Участват известните вокални формации „Спектрум“ и “CANTANTI DAI MONTI VERDI”, лауреатите на международни награди Аглея Канева и Александър Вичев от НУМТИ „Добрин Петков“, пианистът Томислав Вичев, певицата Марта Кукуларова, цигуларя Мичо Димитров. В родния град на Борис Христов Музеят „Борис Христов“ ще гостува и с изложбата „Рим. Борис Христов“ на Светослав Чулин, както и с филма „Сбъдване на мечти“, сценарист Елена Драгостинова и режисьор Йордан Бойчев.  

След пловдивската част изтъкнати творци от Пловдив гостуват в София. Сред тях е кураторката Донка Налбантова, която представя своето изследване за художниците, които са рисували и извайвали Борис Христов. Художничката Антония Маринова представя своята фотографика и въвежда публиката в творческата си лаборатория чрез творческата работилница, която ръководи в Музея „Борис Христов“. Сред изтъкнатите гости от Пловдив е Цвятко Сиромашки – автор на маската на Борис Христов пред Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Неговата творба „Духовен мост“ краси Градината на Борис Христов в София.  

Забележителната пианистка Елена Башкирова ще свири за първи път пред пловдивската публика на 16 юни в Дома на културата „Борис Христов“ в концерт – матине, с начален час 12.00 часа. Нейната изява в Пловдив ще бъде с оркестър „Кантус Фирмус“ с изцяло моцартова програма под палката на един от най-големите наши диригенти – маестро Георги Димитров. Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Почитателите на класическата музика у нас вече познават изпълнителското майсторство на Елена Башкирова, след нейните успешни гастроли в София и Русе. Поради заболяване на пианистката, планираният концерт на Оркестър „Кантус Фирмус“ с нейно участие в Пловдив в края на миналата година беше отложен.

За предстоящия си концерт на 16 юни, тя е избрала да представи една от по-рядко изпълняваните клавирни композиции на Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №13 в до мажор. Другите произведения в програмата са Дивертименто за струнен оркестър в ре мажор, КV 136 и прекрасната Симфония №36 „Линц“.

Билетите за концерта се продават в Билетна каса пред община Пловдив, в Туристическия информационен център на пл. Римски стадион и касата на Античен театър от страната на АМТИИ, ул. „Цар Ивайло“ №2, както и в цялата мрежа на   Ticketsbg.com и в  Eventim.

Внимателно подбраната програма ще пренесе публиката в различни моменти от живота на Моцарт, за да ни покаже неизчерпаемото богатство на неговата творческа инвенция и божествено вдъхновение във всяка нота. Началото ще постави популярното Дивертименто в ре мажор, KV 136. Тази слънчева музика е създадена от 16-годишният композитор през 1772 година, по време на неговото второ турне в Италия. Искрящата виртуозност и завладяваща енергия определят характера на композицията, с която младият музикант вероятно си е дал кратка почивка от писането на големи оперни форми в италиански стил.

Клавирният концерт №13 в до мажор, който Елена Башкирова ще изпълни за пловдивските меломани, бележи друг етап от живота на  австрийския композитор. Точно 10 години разделят творбата от дивертиментото. През 1782 година Моцарт наскоро се е преместил от Залцбург във Виена, търсейки нови възможности и признание като  независим артист. Клавирният концерт в до мажор, KV 415 показва стремежа на гениалния майстор да избегне празната, показна виртуозност, създавайки една изискана, семпла, новаторска, но достъпна музика. Концертът е изпълнен за първи път от самия композитор преди 240 години в присъствието на австрийския император Йозеф II-ри. В своята музикална кариера Елена Башкирова проявява особен афинитет към моцартовото творчество, а нейните интерпретации се отличават с богатство на тембрите, изискано фразиране и стил.  Концертът №13 e част от основния й репертоар.

Във втората част ще бъде изпълнена Симфония №36 в до мажор, която носи допълнителното заглавие „Линц“, заради историята на нейното създаване. През октомври 1873 г. Моцарт и младата му съпруга Констанце пътуват от Залцбург към Виена и отсядат у семеен приятел в гр. Линц. За краткия им престой в града е уреден концерт, за който обаче Моцарт не разполага с подходяща творба. Той се заема с написването на нова симфония и завършва партитурата само за 4 дни. Независимо от краткия срок музиката носи съвършенството и вдъхновението, характерни за зрялото творчество на Моцарт. Той дори успява да вложи интересни нови елементи в музикалната форма. Симфонията принадлежи към последните му и най-хубави оркестрови композиции. 

Музикантите от Оркестър „Кантус Фирмус“, които през 2022 година спечелиха уважението на пловдивската публика със запомняща се изява с цигулковата звезда Пинкас Цукерман, подготвят новия си гастрол в града. Те с нетърпение очакват срещата с Елена Башкирова и маестро Георги Димитров, който има реномето на един от най-взискателните български  диригенти, прочут със своя перфекционизъм и внимание към всеки детайл. В биографията на оркестъра се нареждат няколко паметни концерта именно с моцартова музика под палката на Георги Димитров. Маестрото владее внушителен репертоар от симфонични, оперни и кантатно-ораториални произведения. Началото на неговата диригентска кариера започва именно в Пловдив, но той е заставал на пулта на всички елитни български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни ансамбли и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др.

Пловдивската поетеса Антоанета Караиванова-Павлова представя новата си стихосбирка „За частица от небе“ в Дома на културата „Борис Христов“.

Един от най-ярките поетични гласове на Пловдив в новата си поетична книга събира 43 стихотворения, които посвещава „на всички, за които поезията е друга форма на живот“. Заглавието според редактора на поетичната книга Камелия Кондова не е случайно. „На везните на битовизмите от една страна и ефирната уж частица небе – от другата, „натежава“ небето. Не като градоносни облаци, а като онова спасително синьо, което надскача нуждите на стомаха и храни душата“, казва в предговора Кондова. Според издателите творчеството на Антоанета Караиванова-Павлова е специално, защото разглежда представите за добро и зло, надеждата за един по-човечен свят, за по-светло и нежно синьо бъдеще – въпроси, които вълнуват всеки, но не всеки може да ги превърне в красиви стихове. Стихосбирката й „За частица от небе“ е искрена лирична и общочовешка изповед. Тя е своеобразен поглед към висините, издигане над битовото и материалното.

„В най-добрите си стихове Антоанета Караиванова-Павлова постига това, което е сърце на поезията – уловения и спасен чрез рисуващи думи миг“, казва за новата книга на Антоанета известният пловдивски поет и журналист Антон Баев. Той посочва осем от стихотворенията на поетесата, които демонстрират смисъла да се пише поезия.

Антоанета Караиванова-Павлова е известна като автор на химна на Медицински университет – Пловдив. Тя е преподавател в Департамента по езиково и специализирано обучение.  

Премиерата на „За частица от небе“ ще се проведе на 16 май 2024 г. /четвъртък/ от 18:30 часа в Голямата конферентна зала на Дома на културата „Борис Христов“.

Думи за книгата ще споделят нейният редактор – поетесата Камелия Кондова, както и издателят от „Библиотека България“ Ива Спиридонова. Своите интерпретации на стиховете на Антоанета ще направят актьорите от Драматичен театър – Пловдив Мария Генчева и Петър Тосков. За музикалната атмосфера на събитието ще се погрижи Йоана Тихолова. Специални гости на премиерата на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова ще бъдат представители на Дружеството на пловдивските писателите, преподаватели от МУ, почитатели на поетичното изкуство и приятели.

Антоанета Караиванова-Павлова е родена, живее и твори в Пловдив. Пише поезия и проза. Има публикации в местния и регионален печат, в национални и интернационални сборници и алманаси. Отличавана е в национални конкурси. По нейни стихове са създадени песни, както и химна на Медицински университет – Пловдив /2020/. Член е на Съюза на учените в България и на Дружеството на пловдивските писатели. Автор е на четири стихосбирки: „Следа от дъжд“ /2003/, „И утре е начало“ /2005/, „По тихия път на тревите“ /2011/ и „Цветове на лятото“. „За частица от небе“ е последната й поетична книга.