Над 3000 души бяха свидетелите на бракосъчетанията

Три истински сватби се състояха на премиерата на „Любовен еликсир“ миналата вечер. Освен булката, която участва в представлението, на сцената излязоха три двойки, които сключиха своя брачен съюз през погледите на зрителите. Влюбените бяха избрани сред десетки кандидатствали за участие.

Държана опера Пловдив извести пред няколко седмици, че ще избере няколко двойки, които да станат част от премиерата на „Любовен еликсир“ на Донацети. След няколко седмичен подбор, избраните тържествено се качиха на сцената на Античния театър, за да кажат своето ДА не само пред кумовете си, но и пред всички гости на оперния фестивал.

Фотографи и журналисти също станаха част от представлението и празника на младоженците. Те бяха допуснати на самата сцена, като част от представлението. Медиите се превъплатиха във фотографите, които участват в самия спектакъл, подканени от актьорите.

Трите булки свободно участваха в операта, включвайки се в във второто й действие. Докато красивите дами в бели рокли позираха и се забавляваха на сцената, младоженците се оказаха по-стеснителни и се любуваха на своите бъдещи съпруги, седнали зад сватбената маса. Няколко минути преди полунощ, към спектакъла се присъединиха и длъжностните лица от Община Пловдив, които официално сключиха бракосъчетанието на влюбените.

След подписването от младоженци и кумове, всички гости на операта бяха поканени да се присъединят към празника и танците, но малцина бяха тези, които се престрашиха да излязат на античната сцена. В края на вечерта булките бяха загубили ума и дума и успяха да кажат единодушно, че няма подобно преживяване. Пожелавам на всеки да изпита тази несравнима емоция, каза една от щастливите дами.

Невероятните музиканти Цветан Недялков, Иван Лечев и Веселин Койчев създадоха една приказна вечер в бар „Театъра“. Спокойствие и хармония звучаха от китарите и цигулката, изпълващи цялото пространство на двора на Драматичния театър. Освен традиционната програма, която изпълняват, те представиха и няколко композиции, създадени специално за представянето им в Пловдив. Такава бе „Акустична песен“, която официално още не е именувана, но поради липсата на друго название, я кръстиха по този начин в края на изпълнението.

Публиката бурно аплодира музикантите след всяка една музикална композиция, а закъснелите гости трудно си намираха място в претъпкания с многобройна публика бар. Общата страст на артистите към китарата е толкова осезаема, че поведоха публиката в музикален унес, от който никой не иска да излиза. Сякаш не три, едно съзнание е написало цялата музика и не е трио, а солов концерт. Ако за миг затворите очи и се потопите в музиката, ще чуете как звучи съвършенството.

Малцина са музикантите у нас, които толкова умело да съчетават различното звучене на джаз, рок и фламенко с етно звученето. А за самото изпълнение просто няма какво да кажем. Такъв синхрон и хармония можете да видите само у тях. Сякаш не свирят на инструментите, а нежно ги галят и едва-едва погъделичкват струните, чиито звучи напомнят невинността на детски смях.

През цялото време публиката беше затаила дъх и дори не се чуваха традиционните за всеки концерт разговори по време на изпълненията. Сякаш от момента на качването им на сцената, до този, в който я напуснаха, времето беше спряло и не съществуваше нищо друго, освен Цветан, Иван и Веселин на сцената. Редки са случаите на такова очарователно и смайващо безвремие.

С нетърпение очакваме следващото гостуване на музикантите в града под тепетата, а до тогава ви оставяме да се насладите на кратко видео от изминалата вечер.

Проектът „Амфитеатър” е началото на Transfiguration Festival. Идеята за фестивала минава през различни стадии. Веселин Митев (Исихия, Кайно Йесно Слонце) поставя основите на архитектурата в имота си в родопското село Долен през пролетта на 2014. В края на есента през същата година се сформира и пълният екип зад смелия и уникален проект в лицето на Цветан Хаджийски (smallman), Стефан Парисов (АСЕМ) и Ивайло Александров (Rawk’n’Roll). 

Поетапно и търпеливо, в съзвучие с местната строителна традиция, се изграждат амфитеатралните елементи, сцената и прилежащата инфраструктура. Комплексът може да се разглежда като своеобразно произведение на изкуството - всеки камък е положен на ръка, с търпение, внимание и любов. С помощта на архитект Николай Маринов е проектирана футуристичната и емблематична сцена, изцяло от дърво. Разгърната е в 15 метра ширина, 6 метра височина и 7 метра дълбочина. Издигната над Безименна река и вещо изградена от Стефан Парисов и неговия екип, тя ще приеме имена като Исихия, Бalkansky и Теодосий Спасов, Irfan, smallman, Кайно Йесно Слонце и гостите от чужбина Villagers of Ioannina City (Гърция), Baba Zula (Турция) и Moon and the Night Spirit (Унгария).

Сцената е вдигната над течаща река, а през нея е направен път за растящите стари и перести дървета. Пред нея постепенно се обособяват амфитеатрални каменни редове, които водят до красивата къща, която той строи отново с помощта на приятели. Идеята му е да има място, където с други музиканти да свирят сред покоя и красотата на Родопите. И така до момента, в който бившите му колеги от Исихия решават да се съберат и да свирят заедно за последно – за първи път от 2005, когато е последният концерт на групата.

Когато Веселин и музикантите от групата споделят намерението си с още няколко приятели, се заражда идеята събитието да се отвори и за публика и да порасне до тематичен и концептуален фестивал, на който да си дадат среща артисти, които имат отношение към традиционните изкуства и към съвременните практики. За дата на фестивала е избран 6 август – празникът Преображение Господне, откъдето логично идва и името Transfiguration Festival. В края на 2014, в рамките на два месеца голяма част от музикалния афиш вече е решен. Истински прецедент е категоричната готовност на различните музиканти да вземат учатие във фестивала, привлечени от неговата концепция и несъществуващ аналог на у нас. Така в програмата постепенно влизат Исихия, Кайно Йесно Слонце, Irfan, smallman, Бalkansky и Теодосий Спасов, и гостите от чужбина Villagers of Ioannina City (Гърция) и Baba Zula (Турция).

Хората зад Transfiguration Festival са артисти и лица от независимата сцена. Затова и фестивалът е с подчертана артистичност и конкретни концепция и посока. Това е фестивалът, който те самите искат да съпреживеят и споделят с обществото. Това са групите и артистите, които искат да съберат на едно място. Затова е и различен от другите събития у нас. 

Амфитеатърът, освен музикална сцена, ще изпрати Transfiguration Festival с прожекция на пълнометражната версия на документалния филм „Това е Бълария”. Филмът е сниман в продължение на три години, по земя, въздух и вода, във Full HD и до момента се предлага само като бокс сет от 13 DVD епизода в луксозна опаковка. Прожекцията му на сцената на Transfiguration Festival, която ще се превърне в своеобразна киноарена, ще бъде и пълнометражната му премиера.

Проектът „ПЕРГОЛИТЕ“ на младите архитекти от HYS Team спечели конкурса за идеи

Приключи гласуването в Отворена покана на One Architecture Week и Пътища Пловдив. Идеята на проекта е приобщаването на река Марица в социалния и културен живот на града. Целта му е да се внесат серия от промени както около самата река, така и в нея, за да не бъде Марица незабележима. 

В надпреварата взеха участие 6 проекта, които бяха оценени от над  1200 души, както онлайн, така и по-време на дизайн седмицата. Проектът, носещ името „Перголите“ все превес над останалите участници с предложението си за изграждане на кът по брега на реката, който да предлага красива панорамна гледка. Дизайнът цели да привлече вниманието на пловдивчани и гостите на града, като предлага ажурна форма, която да позволява на светлината да прониква свободно през материалите, от които ще бъде изграден самият кът.

„Пероглите“ е създаден от Христо Чилов, Йоан Земярски и София Стоянова и ще бъде реализиран между 18-ти и 27-ми септември.

Заглавието на вторият роман на авторката Христина Панджаридис „Някъде другаде“ звучи съвсем логично след заглавието на първата и книга „Ничия“. Тя представи книгата в Тракарт, където събра завидно много публика.

Пристигнала специално за повода от Страсбург, Панджаридис бе представена освен от своя издател – Божана Апостолова, така и от колегите си Силвия Димитрова и Събка Чехович. Началото постави Апостолова, въвличайки ни в темата за Великата книга, която иска да издаде, но така и не пристига. Христина е един добър автор, който е толкова вплетен в историите, които разказва, че на моменти не задълбава съществено в детайлите, казва издателката. 

Събка Чехович избра да представи авторката не като писателка, а като човек. Изложи на показ характера на писателя. В нейния случай интересен бе момента, в който Христина разказа как до преди да започне да пише романи е мислела, че понякога авторите лъжат, като казват, че сякаш свише идват думите, проправящи си път чрез перото им. Но ето, случи се и на мен, сподели тя. Силвия Димитрова обърна по-голямо внимание на самия роман и историите в него. 

В „Някъде другаде“ се поставят въпроси, касаещи децата, израснали без родители или пък такива, които били осиновени. Панджаридис сподели, че много от героите в книгата й имат реални прототипи в живота. В книгата обаче те са по-скоро събирателни образни от няколко човека, които се оглеждат като един между страниците. Писателката събира в себе си историите на много хора и преминали през чувството й на емпатия, тя не може да заспи докато не изпише онова, което усеща. 

И може би един от най-важните въпроси, които поставя тази книга е: „Добър родител ли съм?“ Какво ли прави тази книга, щом хората, които все още не са родители, си задават този въпрос?

Имало едно време една България, която вече можем да видим само на снимки от архивните ленти. Времена, в които да имаш Москвич е истински лукс, а табелата „Образцов дом“ определя жителите на сградата, изглеждат понякога толкова близки, колкото и далечни. 

„Поколението на червените връзки“ е името на изложбата на Деси Любенова, която представи в Basquiat. Пионерките от любимото място окачиха стените си с куп антики, които Деси е събирала и съхранила до днес. Кутии от стари цигари, трудови книжки и куп антики са изложени на показ във вино бара. Около тях, освен спомени на някои от посетителите, се заформят и въпроси, политически и философски разговори. Изложбата определено провокира не само разговори и спорове понякога, но и мисли в самите нас. 

Цялата експозиция носи щастие, каквото може да донесе само отдавна изгубена лента със снимки, която ненадейно се е появила от нечий прашен сандък. Припомниха ни слоганите: „Бакшиша е причина за нарушаване реда и влошаване качеството на теляшките услуги. Граждани, не давайте бакшиш!”; „Комунизмът – светло бъдеще на цялото човечество”; „Допуснатият брак е беда за целия колектив”; „Другарки, дамските въшки са срам за комсомолките” и „Машината обича ласка, грижливо гледане и смазка.”, които бяха упоменати още в инфото преди самото откриване на изложбата.

А дали не можем да си сътворим една табела, гласяща, че Капана е образцовото място на Пловдив? Помните ли старите членски карти, трудови книжки, паспорта на победата и картата на отрядника? А значките, които мнозина от нас са събирали и може би все още съхраняват в някое закътано ъгълче на спомените вкъщи? Ако сте ги забравили, искате да си ги припомните или просто да усетите нафталина на нашето време – „Поколението на червените връзки“ ще можете да видите до 12-ти август.